Връзки за достъпност

Извънредни новини

Враговете на народа и невъзможната свобода


Враговете на народа и невъзможната свобода
please wait
Embed

No media source currently available

0:00 0:01:43 0:00
Комунизмът е в миналото, но походът на Николай Галев срещу режима не е приключил. Казва, че не може да забрави и не иска да прости. Написал е четири книги, в които разказва за репресиите и случващото се между стените на комунистическите затвори, където прекарва общо 14 години от живота си. Днес често може да бъде видян по телевизията да разказва за преживяното.

Срещата ни с него е на работното му място - синодална свещоливница в краен столичен квартал, където се грижи за охраната. В караулката на входа, освен ключове за всички помещения, има длето и икони от дърворезба. С това се занимава докато е вътре. Галев бил непримирим и правел всичко възможно да се се разбере, че е враг на системата. За първи път влиза в затвора, когато е на осемнайсет. Осъден е за диверсия - подривна дейност срещу установения държавен ред. Най-напред запалил дървен паметник на съветски войник в Радомир, откъдето е родом, но тогава никой не разбрал кой е извършителят. Следващите му планове му коствали 6 години лишаване от свобода. Подготвял е взривяването на партизански паметник, но Държавна сигурност разбира навреме. “Осъден съм за идеологическа диверсия с цел отслабване на властта, тоест за лепене на позиви с невярно съдържание. За притежание на незаконно оръжие и за подготовка на взривяване на паметник на господата партизани”, разказва бившият затворник.

Излизането на свобода по времето на комунизма обаче не означавало пълна свобода и възможност за проява на собствена воля. След изтърпяването на наказанието Галев, заедно със свои приятели, започнал да планира бягство от държавата. Щели да успеят, ако един от тях не се оказал сътрудник на Държавна сигурност. Докато нощували в къща по пътя към тогавашна Югославия, на вратата се почукало и този звук белязал началото на следващата страница от живота му. Той открил огън. Присъдата била за опит за бягство от родината и опит за убийство.

През следващите осем години в затвора се редуват гладни стачки, опити за саботажи, наказания и побои. “Имам 16 избити зъба. Бит съм с торбички с пясък по краката, по стъпалата. Да извикат чичко доктор, означаваше да те пребият от бой и след това да те потопят в огромен съд със студена вода, така че да не си личат синините”, спомня си Галев. Убитите, загиналите, самоубилите се, те си отидоха от този свят с надеждата, че един ден България ще бъде свободна и правова държава. Тези, които оцеляхме, сърбаме горчилката, че България днес не е нито правова, нито демократична."
Николай Галев не крие, че е привърженик на крайнодясната идеология.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG