В Китай ги наричат „Центрове за професионално обучение“. Разположени са в западната провинция Синцзян – точно там, където има данни за масови арести и преследвания на уйгури, казахи и други етнически групи. В отговор на тези обвинения, китайското правителство пусна чуждестранни журналисти до така наречените центрове. Те имаха възможността да заснемат един учебен час и да интервюират някои от участниците. Всички, заснети от тях, изразиха желание да преосмислят своето поведение.
Едно от момичетата в класа разказва, че е кандидатсвала да постъпи в този център „доброволно“. Нейното престъпление било това, че е слушала „нелегален проповедник“ и в главата и са се появили „радикални мисли, които нарушават закона“.
Властите представят лагерите в Синцзян като места, където учениците могат да подобрят знанията си по граматика, да придобият нови умения и дори да научат нови танци. В центъра, посетен от екипа на Ройтерс, има ограда и малко охранители.
Това рязко контрастира с друг подобен център, който е здраво укрепен. Правозащитници твърдят, че това е един от десетките лагери за политическо превъзпитание в Синцзян. Там през последните години са задържани почти един милион души – уйгури, казахи, киргизи и други.
Някои бивши затворници казват, че са били измъчвани. Един от тях е Кайрат Самаркан, който твърди, че е бил каран да стои прав в „метална обвивка, с метални покрития на ръцете“. Една жена от казахски произход разказа пред Свободна Европа за условията в лагера, в който е прекарала осем месеца.
"Там имаше между 600 и 700 жени. Много жени. Отделенията бяха претъпкани. Спяхме по две на легло. Тоалетните бяха в стаите, затова имаше болести. Често се разболявахме.“
Там имаше между 600 и 700 жени. Много жени. Отделенията бяха претъпкани. Спяхме по две на легло. Тоалетните бяха в стаите, затова имаше болести. Често се разболявахме.
Арестите предизвикаха възмущение в съседни страни. Семейства от целия регион поискаха завръщането на близките си. Това доведе до увеличен интерес на световни медии и организации. Китай твърди, че води „народна война срещу тероризма на мюсюлманските екстремисти.“
По време на посещението, организирано от правителството, на журналистите бяха показани оръжия. Властите твърдят, че са ги конфискували от местни бунтовници. Заместник-директорът по пропаганда на провинция Синцзян, Ши Лий, разказа на журналистите за престъпленията извършени от „терористи“ в района. Той се надява хората да разберат по-добре „какво местната власт е направила през годините, за да поддържа стабилността“.
Вуер Каиджи е дисидент от уйгурски произход. Той казва, че на чуждестранните журналисти е била показана фалшива картина на ситуацията в Синцзян. Според него китайското правителство е направило „козметични промени“, за да изглежда така, че хората в центровете са щастливи и че са постъпили там по собствено желание.
Въпреки опитите на Пекин обаче, международните медии продължават да излъчват разкази за масови нарушения на човешките права в Синцзян. Все повече натиск се оказва върху китайската власт да прекрати предполагаемите нарушения в лагерите си.
