Връзки за достъпност

Извънредни новини

Как България крие "производството" на нови граждани на ЕС


България "произвежда" огромно количество граждани на Европейския съюз, които обаче остават "невидими" за статистиката в Брюксел. София е наясно с разминаването с европейските законодателство и изисквания, но се възползва от това, за да скрие съмнителни практики.

Точно 2466 души, които са получили българско гражданство през 2017 г., не са отчетени от европейската статистическа служба. Преди ден Евростат публикува доклад, според който през 2017 г. България е дала гражданство само на 914 човека. Европейската служба отчита, че това е спад в сравнение с предходната 2016 г. с 44%.

Според данните на Евростат най-често през 2017 г. гражданство в България са получавали украинци (22.3 на сто), руснаци (19 на сто) и турци (12 на сто). Сравнено с останалите държави в ЕС, страната ни е била сред тези, които най-рядко са предоставяли паспорт на чужденци спрямо броя на местното население.

Информацията обаче е невярна. Според доклада за дейността на комисията по българското гражданство към президентската администрация, за периода 22 януари – 31 декември 2017 г. получените натурализации са 3380.

На какво се дължи разминаването?

Разминаването се дължи на факта, че Националният статистически институт (НСИ) подава на Евростат данни не за всички получени гражданства през изследваната година, а само за тези от натурализираните българи, които имат постоянен адрес в България.

От пресцентъра на НСИ обясниха, че използват информация подадена им от служба „Миграция“ в МВР.

От Министерството на правосъдието също уточниха, че разпространените от Евростат данни за получилите гражданство са само за лицата, които имат настоящ адрес в страната, тъй като изискването на Регламент 862/2007 гласи: "страните членки предоставят на комисията (Евростат) данни за обичайно пребиваващите на територията на страната лица, получили гражданство на страната".

Числата показват, че по-малко от една трета от получилите гражданство „нови българи“ живеят в България. От правосъдното министерство неофициално коментираха, че „всички знаят, че българско гражданство се взима, като виза за ЕС, а не защото някой копнее да живее“ у нас.

Как България „скри“ 6000 македонци

Данните на Евростат са публикувани по-малко от половин година след избухналия корупционен скандал за придобиване на българско гражданство от чужденци. В края на миналата година бяха арестувани председателят на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев и главният секретар на организацията Красимир Томов в обвинение за търговия с влияние и взимане на подкупи при издаването на български документи. Според информация от различни медийни източници най-много корупционни случаи има при придобиване на българска натурализация от съседите ни от Северна Македония.

През 2016 година обаче, когато е „бумът“ на натурализацията на македонци, страната ни е отчела пред Евростат, че е дала гражданство на 1585 души, живеещи в страни извън Европейския съюз. Тогава най-много български паспорти са издадени на руснаци – 488, а на второ място са украинските граждани – 278, гласят данните на Евростат.

Според доклада на комисията по гражданството обаче ситуацията не изглежда така.

Най-много български документи са получили кандидатствалите македони – 6196 души. На второ място са украинците, но те не са 278, както е съобщила българската администрация на Евростат, а 2254 души. Руснаците, взели българско граждансто, пък не са 488, както е публикувала европейската статистика, а 769 човека.

Разминаването отново се дължи на факта, че получилите гражданство не живеят в България. Посочените от Евростат данни означават, че получилите гражданство над 6000 македонци на практика не живеят у нас.

Липсата на адекватно законодателство

Изкривяването на статистиката от българска страна се дължи изцяло на липсата на адекватно законодателство. Освен че настоящата нормативна база е предпоставка за коруцпия, тя може да се окаже и сериозна заплаха за сигурността на Европейския съюз, обясняват източиници на Свободна Европа в Министерство на правосъдието.

Изискването на Евростат да се докладват само придобилите натурализация, с настоящ адрес в държавите членки, се дължи до голяма степен на факта, че в останалите страни от Евросъюза натурализация не се получава толкова лесно, колкото у нас.

Българският закон изисква лицето да има постоянен адрес, на който да бъде регистрирано. В по-голямата част от Европа нормативните изисквания са кандидатстващите за гражданство да имат и настоящ адрес, т.е. на практика да живеят във въпросната държава.

Заради липсващи текстове за т.нар „уседналост“ в българския закон, се оказва, че не просто изкривяваме европейската статистика, а и произвеждаме европейски граждани, неуловени от въпросната статистиката.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG