До Центъра за социално развитие в квартал “Факултета” се стига по разбит и кален път. Това, което е останало от асфалта, води до изграденото от контейнери работно място на Снежана Иванова. Тя попада тук, когато е на 12 години.
Фондацията, създала дневния център, осигурява образование на млади момичета за полово предавани болести, предпазване от нежелана бременност и най-вече среда, която няма нищо общо със случващото се по-навътре в гетото.
“Омъжих се по-голяма. Родих по-голяма, с образование съм и не работя като чистачка. Неща, които се случват на нормалните момичета, се случиха на мен”, разказва Снежана.
Днес е на 25 години, щастливо омъжена, с две деца. Изкарва прехраната си като социален работник на същото място, което някога ѝ е помогнало да намери посоката и да се реализира.
Извън омагьосания кръг
Повече неправителствени организации и по-малко държава. Това е реалността в ромските квартали, където доброволци и медиатори правят опити да намерят пролука в “омагьосания кръг”, както го нарича Снежана.
“Живеейки в гетото, ти виждаш само и единствено примера на гетото. Раждаш се, порастваш, навършваш 13-14, максимум 15, жениш се, после раждаш и отглеждаш деца. Видях дупка в този кръг, тоест, че ти можеш да пораснеш, да се изучиш и тогава да мислиш за свои деца”, казва тя.
Мисията ѝ в момента е да помогне на колкото се може повече млади да изградят бъдеще, в което образованието и средата са основополагащи. Разказва, че се радва да вижда как промяната се случва пред очите ѝ, въпреки че “понякога е много трудно да убедиш хората да изоставят познатия модел”.
"Не записваме ромски деца"
Според социалния работник от фондация “Хесед” Антония Тилкова повечето хора във “Факултета” живеят нормален живот. “Животът им е изпълнен със собствените им избори. Повечето деца ходят на училище, завършват училище, реализират се по някакъв начин. За съжаление, в медиите виждаме само майките, които са на социални помощи и имат по 15 деца, а те са единици тук”, коментира Тилкова.
Снежана е убедена, че индивидуалният избор може да промени цялата картина, не само в този квартал, но и на други места. “Това, че си в гетото, не означава, че си част от него, защото в гетото има хора с различно мислене, има хора с различни желания”.
При преброяването през 2001 г. ромите със средно образование са около 6%. 10 години по-късно те са 15%. Миналата година училище в Благоевград официално обяви, че не приема деца от ромски произход. На други места това става негласно. Хората нямат друг избор освен да останат вътре в гетото. В България има над 60 сегрегирани училища.
