Връзки за достъпност

Извънредни новини

Живот извън клишето. Как Снежана излезе от гетото


кв. "Факултета", София
кв. "Факултета", София

До Центъра за социално развитие в квартал “Факултета” се стига по разбит и кален път. Това, което е останало от асфалта, води до изграденото от контейнери работно място на Снежана Иванова. Тя попада тук, когато е на 12 години.

Фондацията, създала дневния център, осигурява образование на млади момичета за полово предавани болести, предпазване от нежелана бременност и най-вече среда, която няма нищо общо със случващото се по-навътре в гетото.

“Омъжих се по-голяма. Родих по-голяма, с образование съм и не работя като чистачка. Неща, които се случват на нормалните момичета, се случиха на мен”, разказва Снежана.

Има ли път извън гетото
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:25 0:00

Днес е на 25 години, щастливо омъжена, с две деца. Изкарва прехраната си като социален работник на същото място, което някога ѝ е помогнало да намери посоката и да се реализира.

Извън омагьосания кръг

Повече неправителствени организации и по-малко държава. Това е реалността в ромските квартали, където доброволци и медиатори правят опити да намерят пролука в “омагьосания кръг”, както го нарича Снежана.

“Живеейки в гетото, ти виждаш само и единствено примера на гетото. Раждаш се, порастваш, навършваш 13-14, максимум 15, жениш се, после раждаш и отглеждаш деца. Видях дупка в този кръг, тоест, че ти можеш да пораснеш, да се изучиш и тогава да мислиш за свои деца”, казва тя.

Мисията ѝ в момента е да помогне на колкото се може повече млади да изградят бъдеще, в което образованието и средата са основополагащи. Разказва, че се радва да вижда как промяната се случва пред очите ѝ, въпреки че “понякога е много трудно да убедиш хората да изоставят познатия модел”.

"Не записваме ромски деца"

Според социалния работник от фондация “Хесед” Антония Тилкова повечето хора във “Факултета” живеят нормален живот. “Животът им е изпълнен със собствените им избори. Повечето деца ходят на училище, завършват училище, реализират се по някакъв начин. За съжаление, в медиите виждаме само майките, които са на социални помощи и имат по 15 деца, а те са единици тук”, коментира Тилкова.

Снежана е убедена, че индивидуалният избор може да промени цялата картина, не само в този квартал, но и на други места. “Това, че си в гетото, не означава, че си част от него, защото в гетото има хора с различно мислене, има хора с различни желания”.

При преброяването през 2001 г. ромите със средно образование са около 6%. 10 години по-късно те са 15%. Миналата година училище в Благоевград официално обяви, че не приема деца от ромски произход. На други места това става негласно. Хората нямат друг избор освен да останат вътре в гетото. В България има над 60 сегрегирани училища.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа от 2019 до 2021 година. Завършил е Българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Най-ново видео

XS
SM
MD
LG