Връзки за достъпност

Извънредни новини

Краят на сагата "Караджич"


Съдебното заседание, в което беше произнесена окончателната присъда на Радован Караджич, беше излъчвано пряко в сградата на кметството в Сараево.

Казаха му, че отива доживот в затвора, а той даже не трепна. Камерите уловиха само едно движение – на отблясъка, който хвърляше малкото златно кръстче, забодено върху вратовръзката. Радован Караджич вече четвърт век твърди, че е посветил живота си на босненските сърби и на тяхната защита от мюсюлманите. Казва, че каквото и да е извършил по време на войната в Босна, то не е било престъпление по своя характер, защото мотивацията му е била благородна.

Тезата беше отхвърлена в сряда, когато международната институция, наследила Трибунала за бивша Югославия в Хага, осъди Караджич на доживотен затвор. На първа инстанция той беше получил 40 години, но сега апелативната камара реши, че това е „неадекватно“ наказание, ако се вземе предвид „размерът и бруталността на извършените престъпления“.

С водещото участие на Радован Караджич Босна премина през 4 години войни, посрещна убийството на десетки хиляди цивилни и се озова с два милиона души, останали без дом.

Сребреница посреща новината за присъдата на Караджич
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:33 0:00

В сряда Караджич беше осъден за геноцид, извършен в анклава Сребреница през 1995 г., а също и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени на територията на няколко босненски общини през 1992-1995 г.

Твърде отдавна, ще кажете. Истината е друга – осъдени или не, идеите на Караджич успяха да оцелеят във времето и да вдъхновят поне двама масови убийци. Единият е Андеш Брайвик, който през 2011 г. уби 77 души и рани други 155 в Норвегия. В манифест, написан преди нападението, Брайвик обясняваше, че идеите му за борба с „ислямизацията“ на Европа са повлияни от Караджич. Същото заяви буквално преди дни и убиецът от Нова Зеландия Брентън Тарант, който нападна мюсюлмани по време на молитва и уби над 50 души. Историята на Караджич и Босна може да е всичко друго, но не и изчерпан въпрос, заровен някъде в миналото.

Кой е Караджич

Противно на много митове, преди войната в Караджич не се забелязва почти нищо от този човек, който по-късно ще нареди да се изтребват мюсюлманите в Източна Босна. Напротив, ако Караджич има някаква слава отпреди разпада на Югославия, тя е тази на успешния лекар, сравнително популярния поет и на един „кротък човек, който води децата от квартала на футбол, а по пътя им купува сладолед“ – така го определя един негов съсед, когато Трибуналът, а и всички медии, започват да издирват Караджич като военнопрестъпник. За залавянето му бяха обещани 5 милиона долара.

Радован Караджич е роден през 1945 г. в неотбелязано на картата село в планините на Черна гора. Отделя се рано от родителите си – още на 15, когато решава, че ще стане лекар и затова постъпва в техникум за здравни работници в големия град. После завършва медицина в Сараево, като сам се издържа, работейки като санитар. Става психиатър и постъпва на работа в болницата „Кошево“. Добър е в работата, дори печели стипендията „Фулбрайт“. Сестрите го запомнят като малко страхлив лекар, защото се плашел от по-агресивните пациенти. Пише стихове и общува с интелектуалци – нищо общо с човека, който по-късно ще държи под обсада собствения си град, ще срине до основи болницата си с 350 артилерийски снаряди и гранати и ще унищожи уникалната библиотека на Сараево, подпалвайки нейните 1 500 000 книги.

Като лидер на босненските сърби Караджич е автор на един документ, в който е заложено депортирането или избиването на мюсюлманите. Това е стратегическият план, според който мюсюлманите трябва да бъдат изведени от домовете си в Източна Босна, а в техните къщи да се настанят етнически сърби. Планът е начертан през 1992 г.эи води до това, което световната дипломация определи с израза „етническо чистене“ – физическото премахване на един етнос от дадена територия и заменянето му с друг. Точно това представлява Босненската война – 4-годишен процес на насилствено преместване на хора, съчетано с периодично изтребление на мъжете, годни да носят оръжие. Финалът на този процес е отбелязан с убийството на над 8 000 мъже и момчета от Сребреница през 1995 г. Цивилните жертви на войната са над 100 000 души.

Днешната територия на Република Сръбска в Босна е резултат от войната: там живеят предимно сърби, много от които са били доведени на "опразненото" място. Някои от прогонените мюсюлмани искат да се върнат обратно, други – не. Четвърт век след войната страната е все още заета с възстановяване на разрушените джамии и със съпротивата срещу това възстановяване, изразена от вече местните жители. Извършеното от Караджич просто е бомба, върху която продължава да живее цялата страна.

Какво стана с институцията, която го съди

Трибуналът за бивша Югославия беше закрит на Нова година и сега на негово място има една институция, която ще довърши трите последни дела, без да започва нови. Тя има дълго и тромаво име: Международен остатъчен механизъм за наказателните трибунали. „Трибунали“ е в множествено число, защото става дума и за довършване на делата в Руанда – другото място, на което беше извършен геноцид и за което беше създадено извънредно съдилище.

За 25 години съществуване извънредният съдебен орган гледа делата на 160 души – ръководни фигури в югославските войни на 90-те.

Освен делото на Караджич, така нареченият Остатъчен механизъм ще приключи и делото на босненския сръбски генерал Ратко Младич, както и едно дело, за което по-рядко се пише: това на бившия директор на сръбската Държавна сигурност Йовица Станишич и ръководителя на т. нар. „Червени барети“ Франко Симатович. Делата срещу по-нископоставени фигури са прехвърлени на местни съдилища.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG