Един документ, приет от Европейския парламент тази седмица, изцяло променя правилата в интернет и най-вече в социалните мрежи, където милиони потребители споделят съдържание. Става дума за директивата за авторското право в цифровия единен пазар.
Най-големите вълнения предизвикват две разпоредби в този текст: чл. 11, в който се създава ново право на издателите, подобно на така наречените сродни права на радио- и телевизионните организации. Издателите ще могат да получават възнаграждение от търсачките при индексиране – защото и показването на резултатите от търсенето е начин на използване на защитени произведения.
Интернет гигантите като Гугъл и Фейсбук ще трябва да плащат на авторите за споделена от интернет потребителите статия с, например, новинарско съдържание.
В момента споделянето в социалните мрежи не носи приходи на авторите, а само на платформите, в които съдържанието е разпространено. Новите правила дават допълнително право на новинарските сайтове да получават лицензионно отчисление, когато тяхна публикация бъде споделена в социална мрежа. Връзките към новинарски статии, придружени от "отделни думи или много кратки откъси", могат да бъдат споделяни свободно, се казва в директивата, но определения за “много кратко” все още липсват.
“Няма какво да се лъжем. Фейсбук и Гугъл са основните гиганти, срещу които е насочен снайперът на тази директива”. Така адвокатът по авторско право Емил Георгиев коментира пред Свободна Европа директивата за авторското право. За американските компании Гугъл и Фейсбук пазарът в Европейския съюз е от голямо значение, тъй като наброява над 500 милиона души.
Филтриране или цензура
Ако сайтовете, в които потребителите публикуват линкове и други материали, нямат сключено споразумение с авторите на оригиналното съдържание, трябва да намерят начин да предотвратят нарушенията на авторското право, става ясно от член 13 на директивата. Един от начините това да се случи е чрез софтуер, който да филтрира публикациите.
“Покрай сухото, ще гори и суровото”, коментира Емил Георгиев. По думите му алгоритъмът може по грешка да разпознае нечия лична публикация - като селфи или друга снимка, като чужда. “Така може да се стигне до свръхблокиране в социалните мрежи. Вследствие ние ще имаме много по беден откъм съдържание интернет”
За и против
Професор Нели Огнянова, експерт по медийно право и преподавател в Софийския университет смята, че интернет вече няма да работи както досега. “По-лошото е, че веднъж активирани, филтрите за съдържанието могат да се използват не само за защита на авторски права, но и за цензура. Сменя се принципът, по който работи интернет. Мрачен ден. Не виждам кой има основание да се радва”, коментира пред Свободна Европа проф. Огнянова.
Журналистът от вестник “Сега” Светослав Терзиев се обяви в защита на директивата още по време на нейното обсъждане през 2018 година.
“Това е първият опит да се намери решение на една чудовищна несправедливост в интернет, а именно да се ограбва трудът на цели гилдии и да се смята, че тези хора работят безплатно”, коментира Терзиев. Според него трудът на журналистите се превръща в ракетоносител за реклами. “Фейсбук печели милиарди милиарди, а той е само платформа, в която има чуждо съдържание. Това е все едно да отидете на Женския пазар и всеки да сподели какво мисли. От това не следва, че Женският пазар сам по себе си е производител на информация”.
Директивата все още не е окончателен факт. Предстои гласуване в Съвета, а след влизането й в сила всяка държава трябва да я въведе в националното си законодателство в срок от 24 месеца. Вече има идеи директивата да бъде атакувана и пред Съда на ЕС.
