Досегашният председател на парламентарната правна комисия и бъдещ правосъден министър Данаил Кирилов се утвърди като основния законотворец на ГЕРБ в 44-ото Народно събрание (НС).
Независимо дали става въпрос за изборните правила, Наказателния кодекс, административния процес, банковата несъстоятелност, собствеността на медиите, движението по пътищата, приватизацията или данъчното облагане, той е неизменен вносител на промени. Традиционно те биваха приемани с гласовете на ГЕРБ и ДПС, невинаги с подкрепата на „Обединени патриоти“.
Съдебните решения се изпълняват, но не и от ГЕРБ
Безспорният „връх“ в законодателната дейност на Кирилов обаче датира от края на миналата година, когато след спешна негова поправка в антикорупционния закон, депутатите практически „смачкаха“ тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). Което иначе е задължително за прилагане.
Въпреки мнението на върховните съдии, че дело за конфискация не може да се води, ако прокурорското обвинение, станало повод за сезиране на КПКОНПИ, е отпаднало, парламентът бързо промени закона, давайки на антикорупционната комисия правото да предявява искове и в тази хипотеза.
„Ако си останал ненаказан, но пак продължаваш да получаваш пари от проституция, трафик на хора, оръжия и т.н. и нямаш правно основание за това богатство, държавата има интерес да възстанови справедливостта“, обясни миналия декември Кирилов, отричайки критиките, че по този начин управляващите поставят КПКОНПИ над съда.
Такова право, каквото НС създава, ние не сме учили
„Такова право, каквото НС създава, ние не сме учили“, отговориха му с остро писмо 70 адвокати, според които „тълкувателните решения на върховните съдилища са подчинени на правото, а не на интереса на управляващите”.
„Настояваме да се съблюдават демократичните принципи и разделението на властите, както и да се спазват правилата при приемане на закони, в противен случай ще изпратим копия от дипломите си в НС в знак на протест, тъй като те не биха ни вършили работа в държавата, която нарушава граждански права и основни принципи на правото“, обърнаха се юристите към Кирилов.
Острата реакция на юридическата общност срещу законодателната дейност на парламента очаквано не постигна никакъв ефект. Нещо повече – само няколко месеца по-късно Данаил Кирилов се оказа номиниран за правосъден министър, който по закон председателства заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Досегашният законотворец номер 1 на ГЕРБ имаше активна роля и при попълването на политическата квота в настоящия състав на съвета. Основният му принос при изслушването на предложените от партиите кандидат-членове на ВСС през 2017 г. обаче се изчерпа със заглушаването на въпросите към тях, зададени от неправителствения сектор.
От кабинета "Сакскобургготски", през БСП, та до ГЕРБ
Встрани от последователната му законодателна дейност в пълен синхрон с ДПС и честите му изказвания срещу съда, Кирилов е известен с пъстрата си политическа кариера, преминала през различни нива на държавната администрация.
Между 2001 и 2003 г. е началник на кабинета на тогавашния строителен министър Костадин Паскалев в кабинета „Сакскобургготски“. През 2007 г. подаде оставка като общински съветник от БСП и се прехвърли в ГЕРБ. Качествата му бързо бяха оценени от лидера на партията Бойко Борисов, който го направи областен управител на София в началото на първия си премиерски мандат. Впоследствие Кирилов стана и депутат, превръщайки се в основен законотворец в държавата при третия престой на ГЕРБ в изпълнителната власт.
Жан Виденов и две житейски разочарования
Адвокатската му дейност е слабо позната, като най-значимият момент от нея е ангажирането му със защитата на бившия премиер от БСП Жан Виденов. Самият Кирилов не крие задоволството си, че е спомогнал за отпадането на обвиненията срещу социалиста.
В личен план, бъдещият правосъден министър е споделял пред медиите две свои големи житейски неблагополучия – неуспехът му да бъде приет в армейския хор и да запише висше журналистическо образование. След това кандидатства успоредно в Юридическия факултет на СУ и във ВИТИЗ. Приемат го театрална критика и драматургия, но избира правото.
В кое поприще би бил по-полезен на обществото не е ясно, но е сигурно, че юридическото образование се оказва печеливш избор за стремителната му политическа кариера.
