Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Мигрантската криза" - плашилото, което остана живо


Бежанец се разхожда на влаковата линия в близост до границата между Гърция и Северна Македония през 2016 г.

С приближаването на изборите за Европейски парламент темата с мигрантите сякаш започна да набира нова инерция в медийното пространство. С една разлика: доскоро за "бежанската заплаха" говореха предимно крайнодесните националистически формации като Националният фронт на Марин Льо Пен във Франция, управляващите „Лига“ и „Движение пет звезди“ в Италия, както и оставащата все още член на ЕНП партия на унгарския премиер Виктор Орбан, но сега вече темата започва да се повдига и от по-умерените политически формирования. Какви обаче са фактите за мигрантския натиск и има ли причина за всяване на страхове у европейците?

Как изглеждаше кризата от 2015 г.

В пика на мигрантската криза през 2015 г. Международната организация за миграцията регистрира най-голям брой новодошли – малко над 1 милион. Повече от 800 хиляди от тях бяха прекарани от Турция в Гърция по море, след което продължаваха пътя си към Западна Европа, а крайните дестинации бяха най-често Германия или Швеция. Другите две дестинации – Италия и Испания приеха съответно малко над 150 хиляди и под 10 хиляди човека. Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс регистрира 1.82 млн. незаконни преминавания на границите на държави от ЕС, които са извършени от близо един милион мигранти. Цифрите показват, че веднага след Гърция, държавата чиято граница са преминали най-много нелегални имигранти е Унгария. Това е и една от най-ключовите причини Виктор Орбан да използва реториката срещу бежанците с огромен успех. От 2015 г. датира и прословутия призив на Ангела Меркел, за приемането на бежанците с отворени обятия, което пък вля сила в крайнодесните организации в Германия, а най-силно от този факт се възползва „Алтернатива за Германия“ . В средата на 2015 г. анализатори прогнозираха овладяването на кризата в рамките на няколко месеца, което впоследствие се оказа безплодна надежда.

След 2015 г. обаче мигрантския приток бележи сериозен спад. Само първите месеци на 2016 г. имат по-висок тренд от предходната година. След март месец обаче броят на мигрантите спада, като в края на годината техният брой достига близо 370 хиляди души. Трендът продължава да спада и през 2017 г., когато броят е малко над 170 хиляди, а през 2018 г. спада до 150 хиляди или 92 % по-малко отколкото през 2015 г.

Причините за това са много, но според различни публикации от страна на Европейската комисия, те се коренят главно в политиките на ЕС за справяне с кризата. През ноември 2015 г. в столицата на Малта се проведе среща между лидерите на Европа и Африка, които обсъждаха разразилата се мигрантска криза. Те доведоха до създаването на „Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка“, които целеше да се бори с първопричините за незаконната миграция и разселването на хора от Африка. За него бяха придвидени 1,8 млрд евро.

Друг важен момент се оказаха и тежките, но в крайна сметка успешни преговори с Турция, на чиято територия се намираха големи бежански лагери. Приетото споразумение между ЕК и южната европейска страна доведе до спад от 97 % на незаконните и опасните пристигания са с в сравнение с периода преди приемането му, а за целта бяха заделени няколко млрд. евро.

Какво се промени

Поглеждайки отново към цифрите, освен сериозната тенденция за намаляване на мигрантите могат да се забележат и още промени. Агресивната спрямо мигрантите политика на коалиционното правителство на дясната „Лига“ и популисткото „Движение пет звезди“ доведе до сериозно отслабване на натиска над Италия. Силните хора в правителството – вътрешният министър Матео Салвини и министърът на икономическото развитие Луиджи Ди Майо не отстъпиха дори пред критиките на редица партньори от ЕС. Те дори влязоха в сериозни пререкания с президента на Франция Еманюел Макрон, който обвини Рим в безотговорност заради отказа в Италия да бъде приет кораб с 600 мигранти на борда.

От друга страна в последните две години мигрантите, влизащи в Европа през Испания се удвояват. Ако в най-тежките 2015 и 2016 г. броят им не надхвърля 10 хиляди, то през 2018 г. те вече са близо 80 хиляди, а повечето от тях са от марокански произход.

В Гърция, въпреки сблъсъците между мигранти и полиция край Солун в последните дни, положението остава относително стабилно, благодарение на контрола налаган от Турция. Южната ни съседка все пак остава доста желана транзитна точка за бежанците от Африка, които изпозлват коридора през Северна Македония и Сърбия, а и според ЕК Гърция има нужда да изготви по-ефективна национална стратегия за справяне с проблема.

Защо продължаваме говорим за мигрантска криза

В началото на месец март Европейската комисия обяви мигрантската криза за приключила. Тогава зам.-председателят на комисията Франс Тимерманс, заяви, че Европа вече не е засегната от мигрантската криза от 2015 г., но въпреки това остават структурни проблеми. В тази посока бяха посочени проблеми като условията в Либия, нуждата от подкрепа за Мароко, споменатата вече по-добра национална стратегия на Гърция и други. Все още се търсят най-добрите решения и за всички пристигнали след 2015 г., чийто брой се смята, че е близо 1.8 млн.

Най-гласовитите говорители по темата за миграционната криза обаче остават популистките партии, търсещи по този начин да извлекат добри резултати на изборите през май. Хора като Матео Салвини, Виктор Орбан и Марин Льо Пен не спират да критикуват слабостите на ЕС, като ги използват за щит за воденето на собствените си политики. Така в Италия затварянето на пристанищата и опитите за прекратяването на Европейската спасителна мисия в Средиземно море „София“ са основен коз в ръката на Салвини, а тезата на Орбан за желанието на Брюксел да „подмени населението“ на Европа с мюсюлмани ще продължава да звучи силно от телевизорите. От Брюксел реагират остро на тези изказвания, водейки информационни кампании в опит да развенчаят като митове и фалшиви новини тези твърдения, но остава неясно доколко това води до положителен резултат. Голямата развръзка, разбира се, ще дойде след 26 май, когато ще стане ясно кой ще надделее – популистката реторика, използваща страха от мигрантите или идеите, които са в основата на съществуването и успеха на Европейския съюз.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG