Публикуваме откъс от мемоарите на бившия министър-председател Иван Костов (1997-2001). Те излязоха от печат в четвъртък в издателство "Сиела".
Много пъти по време на нашето управление казвах, че България не може да продължи напред с един крак, че левият й е толкова нужен, колкото и десният. Бях си съставил в главата теоретичен политически модел. И той си остана само там. Наивно възприемах БСП като конкуренти, задължителни при многопартийната демокрация.
За всички реакционни сили в българското общество ние от СДС си останахме врагове. След края на управлението на ОДС бившите комунисти, сътрудници на репресивния апарат и монархисти успяха да разрушат реформаторската и демократична алтернатива в българското общество. Успяха, защото оцеляха в началото на 1997 г., защото им позволихме мирно да слязат от властта. Овладяха след 2001 г. цялото политическо мнозинство и спряха прехода там, докъдето бе достигнал. Затова получиха и продължават да получават подкрепата на българските избиратели. Затова е прав Иван Николаев Иванов (депутат от СДС, ДСБ и Синята коалиция, б.р.), като казва, че ние всички платихме само част от цената и затова получихме само част от реформите. (...)
Управлението на Жан Виденов направи самата "реформа" мръсна дума. Това стана, защото БСП парадираше, че прави "ляв", "регулативен пазарен преход". Вътрешните противоречия в БСП успяха да родят само тази фалшива теза и с нея да наложат диаметрално противоположна политика на тази, която започна правителството на СДС. Тази политика предизвика повторна национална катастрофа. Същевременно това тяхно управление бе представено като реформа и нямаше как да не лиши от смисъл самата дума.
"Всички са маскари". Прочитът на предизборната програма от края на 1994 г. "Нови времена, нова България, нова БСП" и на Програмната декларация на кандидата ца премиер Жан виденов от 29 януари 1995 г. показва откъде тръгва сегашното безпаметно отхвърляне на всичко постигнато с реформите и нарочното му смесване с безвластието, престъпността и провалите. Техните оценки от 1994 г. днес са възприети от българското общество, от политиците от всички цветове, от почти всички експерти и лидери на общественото мнение, от политолозите и журналистите. Всички днес анатемосват целия преход*.
Настоявам, че паметта ни ще се върне. Затова първо трябва да припомним, че охулването на реформите започна от БСП. Те наричаха:
- въвеждането на пазарна либерализация на цените и освобождаването на валутния курс - "шокова терапия", "примитивен монетаризъм", "бягство от реалната икономика", "насърчаване на анархията" и "подкопаване на държавността";
- борбата за ограничаване на инфлацията и защита на спестяванията чрез възпиране на неразработения растеж на доходите - "социална безчувственост и цинизъм";
- съгласуването на програмите за реформи с единствените международни донори, които спасяваха България от фалит - "национален нихилизъм".
Управлението на страната в 1995 г. започна с "всички преди нас са маскари", започна с безогледните лъжи и клевети от "Бялата книга". После с годините това уточнение - "преди нас", отпадна от общественото възприятие. Изтърка се докрай от всеобща употреба. От фразата остана само "всички са маскари", което продължава да внушава в обществените представи недоверие и подозрение към всички политически и държавни институции.
Днешната обществена оценка за годините на реформите е същата като на уж отхвърления Жан Виденов: същата неспособност да се види критично направеното, за да се отдели положителният напредък от саботажа; същата неспособност да се извадят поуки, да се продължи напред и да се загърби миналото; същото подозрение и отхвърляне на подаваната отвън ръка за помощ; същото пълно неразбиране на демократичната държава, на върховенството на закона и на неотменимите пазарни изисквания към икономическата политика.
* Подчертано от автора.
Костов, Иван. Свидетелства за прехода 1989-1999. Изд. Сиела, 2019. 448 стр.
