Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Дума по дума, сцена по сцена". Как 20th Century Fox обвини Музикалния театър в кражба на "Мулен Руж"


„Незабавно спрете производството на всякаква работа, свързана с „Мулен Руж“, се казва в писмо от 20th Centrury Fox до Музикалния театър.
„Незабавно спрете производството на всякаква работа, свързана с „Мулен Руж“, се казва в писмо от 20th Centrury Fox до Музикалния театър.

Възможно ли е сценарий и музика от световноизвестен филм, носител на две награди „Оскар“, да бъдат просто взети и използвани в български спектакъл? Възможно е. Музикалният театър „Стефан Македонски“ го доказва на практика с мюзикъла си „Любов и смърт в Мулен Руж“. Въпреки намесата на прокуратурата и острата реакция от американската филмова корпорация 20th Century Fox, случаят завършва без никакви последици.

Историята започва в началото на март 2016 г., когато от Оперетата се обръщат към организацията за управление на авторски права „Музикаутор“ с въпрос за ситуацията с музикалните произведения от филма „Мулен Руж“. Първоначално от „Музикаутор“ отговарят, че правата им се уреждат с действащия към онзи момент договор между организацията и Музикалния театър.​

Острото писмо от 20th Century Fox

Впоследствие обаче, директорката на театъра Марияна Арсенова получава остро писмо от Ричард Браун, представляващ 20th Century Fox по подобни въпроси. Той я уведомява, че компанията „е изключителен собственик на авторското право на „Мулен Руж“ от 2001 г., режисиран от Баз Лърман“.

„Като собственик на авторски права, Fox има редица изключителни права съгласно Закона за авторското право от 1968 г. и международните закони за авторското право. Тези изключителни права включват използването на името „Мулен Руж“, сценарий, филм, визуални материали като лого и всичко друго, свързано с филма“, се казва в писмото до Арсенова, с което е запознато и Министерството на културата.

Ричард Браун директно заявява, че продуцирането на сценична версия на мюзикъла „представлява нарушение на авторските права на компанията“, уточнявайки, че „друга компания е лицензирала производството на сценична версия на „Мулен Руж“ на територията на България“.

"Незабавно спрете производството на всякаква работа, свързана с „Мулен Руж“.

„Незабавно спрете производството на всякаква работа, свързана с „Мулен Руж“. Незабавно премахнете всички визуални и рекламни материали от медиите, вашия сайт, както и социални медии като Facebook, Twitter и т.н., които нарушават изключителните права на 20th Century Fox“, настоява представителят на филмовата компания в писмото си до Арсенова, с което Свободна Европа разполага.

В тази връзка тя отново се обръща към „Музикаутор“, откъдето на 15 март 2016 г. получава следното уточнение: „Може би става въпрос за недоразумение, тъй като първоначално разбрах, че става въпрос за концертно изпълнение. Правата за мюзикъла „Мулен Руж“ са при 20th Century Fox и за поставянето на мюзикъл трябва да се обърнете към тях.“

Отговорът идва от Константин Стоянов, мениджър на „Лицензиране концерти“ в организацията за авторски права. Този развой на събитията обаче не спира ръководството на Музикалния театър и проблемният спектакъл е поставен пред публика въпреки неуредените му права.

Ново име, нови герои

Мюзикълът е преименуван на „Любов и смърт в Мулен Руж“, а главните герои са прекръстени на Марго и Арман по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“. Режисьорът Бойко Илиев пък твърди, че сценарият на спектакъла е написан от самия него по въпросното класическо произведение и няма нищо общо с „Мулен Руж“ на Баз Лърман.

Не така мисли обаче Минко Ламбов, член на Управителния съвет на „Музикаутор“. На 16 юни 2016 г. той изпраща до културното министерство сигнал, в който описва цялата предистория на спектакъла, чиито премиери към онзи момент вече са минали – на 27 и 28 май същата година. Според Ламбов единственото, което различава „Любов и смърт в Мулен Руж“ от световноизвестния мюзикъл на Баз Лърман, е заглавието и имената на двамата главни герои.

"Филмът е буквално копиран, дума по дума и сцена по сцена".

​„Филмът е буквално копиран, дума по дума и сцена по сцена. Това не е първият случай с режисьора Бойко Илиев, който в досегашните си постановки на театъра е копирал филмови и сценични версии. [...] Не само сценарият е копиран, а и начинът, по който са изградени диалозите и сцените, в голяма степен и костюмите. Но за първи път у нас имаме буквална кражба на интелектуална собственост – сценарий, за който не са платени права и филмова музика с неплатени права“, пише Ламбов в сигнала си до ведомството.

Прокуратурата открива нарушение, но не и умисъл

На 6 април 2017 г. Софийската районна прокуратура (СРП) отказва да образува разследване за престъпление срещу интелектуалната собственост. Основният мотив е, че макар да е установено нарушение, то не е било умишлено.

„По отношение на музикалните произведения се установи, че директорът на Държавен музикален балетен център-София е имала съзнанието, че „Музикаутор“ е имал правото и е дал съгласието си като представител на правоносителите им, че същите могат да бъдат използвани в спектакъла. След като се е разбрало, че това не е така, са били своевременно предприети действия за уреждане на авторските права по надлежния ред с правоносителите на произведенията“, казва прокуратурата.

В прокурорското постановление обаче се споменава само едно подобно произведение – „Лейди Мармалейд“, чиито права действително са били уредени впоследствие. В спектакъла обаче са използвани над 20 песни, като „Роксан“ на Стинг, например. Прокуратурата не се е занимала и с обстоятелството, че първоначалното запитване от Музикалния театър към „Музикаутор“ е направено от юрисконсулта на Оперетата, участвал в изготвянето на рамковия договор между двете страни две години по-рано. От който е видно, че правата за мюзикъла „Мулен Руж“ не са включени в него. Обвинението не обсъжда и факта, че Музикалният театър е предприел реални действия по уреждане на част от проблемните авторски права едва на петия месец след премиерата на „Любов и смърт в Мулен Руж“.

Марияна Арсенова продължава да управлява Оперетата, въпреки че на 18 март Върховният касационен съд (ВКС) окончателно възстанови на директорския пост предшественика ѝ Марио Николов. До момента културният министър Боил Банов не е коментирал по какви причини не изпълнява волята на съда.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е журналист в Свободна Европа от 2019 година. Има над 15 години опит като съдебно-криминален репортер. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които БТА, "Сега" и "Медиапул".

XS
SM
MD
LG