Връзки за достъпност

Извънредни новини

Обещават ви минимална европейска заплата? Не е това, което си мислите


Протест на здравни служители в София.

Последното социологическо проучване Евробарометър показва, че отношението на българите към Европейския съюз се определя най-вече според приноса му към тяхното благосъстояние.

Подклаждан от полуистините за европейските доходите, създавани в предизборната какофония от обещания и клетви, националният скептицизъм се захранва от надежди и крушения. Следват най-често повтаряните обещания с кратък анализ доколко са изпълними или става дума само за празни приказки.

Социална Европа

Всъщност Лисабонският договор (чл. 153, ал. 5) – основополагащият закон на ЕС, изключва всякакви правомощия на европейско ниво да се регулират плащания, като заплати, обезщетения и пенсии, оставяйки и ги изцяло право на страните членки.

Възможностите на ЕС в социалната сфера са най-слабо развития мускул на Европа. Това беше признато и от “Европейската комисия на последния шанс”, както сам я нарече нейният председател Жан-Клод Юнкер.

С този мотив Юнкер представи идеята за създаване на Европейски стълб на социалните права още в първото си Обръщение към Съюза през 2015 г. Две години по-късно той се превърна в официална европейска политика. Макар сред 20-те му основни приоритета да е записано, че работещите имат право на възнаграждение, което да им осигурява достоен живот, влиянието на европейските институции върху социалните политики на правителствата в тази област е незначително заради ограниченията на Договора.

Не, че те не се опитват да променят това. Европейската комисия включи в икономическия цикъл на Европейския семестър и социален мониторинг, който върви наред с наблюдението на икономиката и финансиите. Но анализите, които се правят от Брюксел, включително по политиките за доходите, имат само характер на препоръка.

Принципът “Еднакво заплащане за еднакъв труд”, подвеждащо представян като обещание за изравняване на заплатите, се отнася до правата на местните и чуждестранните работници и до възнаграждението между мъжете и жените, наети на еднаква работа.

Европейска заплата

ЕС може само “да подкрепя и допълва дейностите на държавите-членки” по отношение на социалната закрила и условията на труд, но при заплащането правителствата решават еднолично. Понятието „европейска заплата“ не съществува извън предизборните обещания и едва ли ще преживее датата на изборите.

Напоследък, главно в синдикалните среди, се тества идеята за уеднаквяване на заплатите между националните поделения на мултинационалните компании. ЕС обаче не разполага с инструментариум да я реализира, не само защото не може да ръководи пряко управлението на самостоятелни икономически обекти, но защото част от тези компании не са европейски.

Минимална европейска заплата

За минимална европейска заплата в ЕС се говори от 30 години, но не в смисъла, в който се представя в България. Идеята на поддръжниците на хармонизирането на минималното възнаграждение в ЕС е то да бъде установено във всички държави от Съюза, а не да бъде изравнено като размер.

В момента Австрия, Италия, Кипър, Дания, Финландия и Швеция нямат единна национална минимална заплата, а определят възнагражденията чрез браншови споразумения в отделни сектори. Това създава несигурност, бедност, смятат привържениците на минималната европейска заплата.

В манифеста си За европейско обновление френският президент Еманюел Макрон призова за “минимална европейска заплата, съобразена с условията във всяка страна”. След първоначалната еуфория, че той има предвид българската заплата (€286) да се изравни с френската (€1521), настъпи разочарование, че това няма да се случи и френският президент, който и без това е крив за транспортния пакет, го отнесе и за доходите.

Идеята за универсиализирането на минималната заплата е свързана с намерения тя да бъде фиксирана като размер към средното трудово възнаграждение.

Най-обсъжданият вариант е минималната заплата навсякъде да бъде установена като 60 на сто от средната за страната. В България сега минималната заплата е 46% от средната.

Това е убеждението на европейските социалисти, чийто водещ кандидат за председател на Европейската комисия, Франс Тимерманс, потвърди ангажимента да работят по нея след изборите.

Подкрепата за въвеждането на “приемлив доход според цената на живота във всяка страна членка”, се споделя и от европейските либерали, които се очертават като трета сила в Европарламента, както и от Зелените.

Преговорите за създаване на лявоцентристка коалиция от социалисти, либерали, партията на Макрон и Зелените в следващия Европейски парламент бяха официализирани от Тимерманс по време централния предизборен телевизионен дебат между кандидатите за председател на Европейската комисия на 15 май. Така, при подходящо стечение на обстоятелствата, моделът за минимална европейска заплата може да се реализира още в следващия мандат на европейските институции.

И при това с благословията на европейските синдикати, които също подкрепят минималната заплата да е 60%.

А иначе ЕС и сега помага за по-бързото догонване на стандарта на живот в страните членки чрез европейските фондове. За 2014-2020 г. чрез тях за България са предвидени 11 млрд. евро. Но за това се говори по-малко. Темата е чувствителна по целия политически спектър.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG