"Всеки е заспивал докато чете, нали?" Въпросът задава художникът Кирил Златков, чиято основна работа са... буквите. "Те може и да са невидими, неутрални, да не ги забелязваме, когато четем", казвай той. Но могат и да внушават "идея, конфликт, да търсят реакция от зрителя".
В навечерието на Деня на българската просвета и култура и славянската писменост Кирил Златков, Типофест и Културният център на Софийския университет организират изложбата „Нова българска типография II“ – графичен дизайн и съвременна типография от български автори.
Кирил Златков е роден през 1969 г. във Варна. През 1996 г. се дипломира със специалност "Графика" в Националната художествена академия. Изявявал се е в различни области на визуалните изкуства - графика, живопис, плакат, стенопис, графичен дизайн, илюстрация, калиграфия и шрифт. Има няколко самостоятелни изложби и много участия в различни общи експозиции, биеналета и триеналета в страната и по света. Работил е и в областта на рекламата като арт директор и творчески директор.
За книгите
През последните години основната работа на Златков е фокусирана в оформлението на книгата. Той илюстрира кориците на поредица преводни на български издания на автори като Дино Будзати, Мишел Уелбек, Данило Киш, Уолт Уитман, Даниел Хармс и други. Както и на българските автори Иванка Могилска, Марин Бодаков, Людмил Тодоров и Петър Чухов.
През 2014 г. Кирил Златков и Зорница Христова издават детската книга „Когато искам да мълча“. Година по-късно тя е отличена с наградата „Христо Г. Данов“ в категория „Издания за деца“. Интересът на Златков към типография се запалва още докато е ученик в художествената гимназия в Пловдив. В последните няколко години той успя да направи популярна темата за разликите между българската и руската кирилица. Освен това е консултант на международни шрифтови издателства по въпросите на българската кирилица.
Казва, че типографията е изключително мощно средство в живота ни да се прояви повече смисъл и красота.
Пред Свободна Европа художникът обяснява, че шрифтът е от съществено значение, защото общуваме и чрез писменост, не само чрез жива реч.
За буквите
„Цивилизацията е открила начин знанието и смисълът да се съхраняват. А това става най-добре чрез писмеността. Писмеността съществува в някаква графична форма, буквите изглеждат по определен начин и се правят от хора. Графиката на буквите може да бъде експресивна, тоест да внушава с присъствието, големината и контекста си нещо - идея, конфликт, да търси реакция от зрителя. Това са шрифтовете за заглавия, плакати, украса и т.н“, казва Златков.
„Но буквите може и да са невидими, неутрални, да не ги забелязваме, когато четем – това са шрифтовете за продължително четене, тяхната благородна роля е да осигурят най-краткия път между автора на текста и читателя. Разбира се, не трябва да създават усещане за монотонност или каквато и да е тежест, всеки е заспивал докато чете, нали? Та, тези шрифтове, за дългите текстове се правят много по-трудно, работата е неблагодарна, но трябва все пак някой да я върши“, допълва той.
В „Нова българска типография II“ кураторът Кирил Златков събира 70 творби на художници и авторски колективи от различни поколения – от класици на българския дизайн до обещаващи заявки на студенти. Те са обзор на постиженията в шрифтовото изкуство, типографската практика и типографските експерименти между първото издание на изложбата през 2013 г. и днес.
Изложбата „Нова българска типография II” се открива в сряда, 22 май в централното фоайе на Ректората на Софийския университет. Ще продължи до 10 юни.
