Животът на Агнешка Холанд е белязан от повратни исторически моменти. Лежи в затвора, забраняват ѝ да прави филми, живее в изгнание. И точно този опит я превръща в „една от най-значимите фигури на съвременното европейско кино“.
Във филмите си тя показва обикновените хора в повретните моменти от историята – тези, които спасяват хора от сигурна смърт в нацистките лагери на смъртта; студентът, който се самозапалва в знак на протест срещу смазването на демократичните реформи; журналистът, който пръв разказва за Гладомора.
Полската режисьорка ще получи почетната награда за цялостно творчество на кинофестивала „Синелибри“ в София, който започва в петък. Освен това тя ще получи званието „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Самата тя ще посети България в края на октомври и ще присъства на премиерата на новия си филм в България.
Агнешка Холанд е родена на 28 ноември 1948 г. във Варшава, Полша, в семейството на публицистката Ирена Рубчинска и журналиста Хенрик Холанд. Агнешка има по-малка сестра – Магдалена, която също е режисьорка.
Баща ѝ е от еврейски произход и двамата му родители са убити в Холокоста. Самият той e комунистически активист и служи в съветската армия. Агнешка описва отношенията си с него като дистанцирани. Той се самоубива, докато е под домашен арест във Варшава, когато тя е на 13 години.
Майката ѝ членува в полската съпротива по време на Втората световна война и участва във Варшавското въстание срещу нацистката окупация от 1944 г. Тя помага на евреи по време на Холокоста и след войната получава признание от Мемориалния музей „Яд Вашем“ в Израел.
Историята на семейството на Агнешка Холанд има голямо влияние върху работата ѝ. Холокостът е тема на някои от най-високо оценените ѝ филми.
Агнешка Холанд расте в първите години на комунистическия режим в Полша.
„Политиката беше невъзможна, единственото място, където можеше да се упражнява някаква власт, беше филмовото студио“, казва тя в интервю от 2014 г.
„Беше средата на 60-те години и киното за мен беше най-вълнуващата форма на художествено изразяване.“
Тя учи в гимназия във Варшава, а след това се записва в Академията за сценични изкуства в Прага, Чехия. Казва, че за нея чехословашките филми от 60-те на режисьори като Милош Форман, Иван Пасер и Вера Хитилова са много по-интересни от тези, които се правят по същото време в Полша.
Холанд става свидетелка на Пражката пролет – процес на демократични реформи на комунистическия режим в Чехословакия, който е смазан с нахлуването на войски на Съветския съюз, България, Полша и Унгария. Тя е арестувана и за кратко лежи в затвора заради подкрепата си за Пражката пролет, а участието ѝ в тези събития по-късно ще има влияние върху работата ѝ.
Холанд все пак завършва Академията за сценични изкуства в Прага през 1971 г. Там среща и бъдещия си съпруг – Ладислав Адамик.
Десетилетия по-късно казва в интервю, че годините, прекарани в Прага, са нейното „въведение в политиката, насилието, красотата, изкуството, киното и други изкуства“.
„Всичко, което ми се случи след това се основаваше на преживяното в Чехословакия“, добавя режисьорката.
Когато се завръща в Полша, Холанд пише първия си сценарий, но комунистическия режим не разрешава да се направи филм по него. Въпреки това тя привлича вниманието на Анджей Вайда – режисьор и сценарист, смятан за един от водещите представители на Полската филмова школа от втората половина на XX век.
Агнешка Холанд започва кариерата си като асистент-режисьор на Вайда и Кшищоф Зануси – друг режисьор, за когото се смята, че има голям принос към полското кино. Името ѝ се появява във финалните надписи на филма „Илюминация“ (Iluminacja, 1973 г.) на Зануси и „Дантон“ (Danton, 1983) на Вайда. Тя има принос и за по-ранни техни филми, но името ѝ не е включено заради ограниченията на цензурата на режима. Това е и причината в първите години от кариерата си Холанд да не може да прави собствени филми.
„Беше нормално, нали знаете… Забраняваха филмите на много мои приятели. Мислехме, че наш дълг е да настояваме, да създадем пространство за свобода. И накрая спечелихме“, казва тя в интервю през 1997 г.
Холанд има три филма в Полша преди падането на комунистическия режим – „Провинциални актьори“ (Aktorzy Prowincjonalni, 1978), който печели наградата на критиците на кинофестивала в Кан през 1980 г., „Треска“ (Gorączka, 1980) и „Самотна жена“ (Kobieta samotna, 1981), който обаче е забранен в Полша.
През 1981 г. Холанд е принудена да напусне Полша заради позицията си срещу въвеждането на военно положение от комунистическото правителство.
Тя се установява в Париж и в продължение на 8 месеца не успява да вземе при себе си дъщеря си Катажина, която тогава е на 9 години.
В следващите години, докато е в изгнание, Холанд пише сценарии за други полски режисьори и започва да работи по свои собствени филми.
„Горчивата реколта“(Gorzkie żniwa, 1985) – филм за жена от еврейски произход по време на Холокоста, която е спасена от фермер католик – е номиниран за награда „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм през 1986 г. Той е съвместна продукция на Германия и Франция и е германското предложение за „Оскар“.
Докато е в САЩ за церемонията по награждаването, продуцентът Артур Браунер убеждава Холанд да се заеме с нов проект, отново свързан с Холокоста.
Така се ражда „Европа, Европа“ (Europa Europa, 1991) – един от най-популярните филми на Агнешка Холанд. Той разказва историята на Соломон Перел – тийнейджър от еврейски произход, който е пленен по време на Втората световна война, но убеждава германски офицер, че е германец и дори става член на „Хитлерюгенд“ – младежката организация на нацистката партия.
В Германия филмът е приет хладно, а някои критици дори обвиняват Холанд в антисемитизъм – оценка, която не се споделя от еврейската общност. Но в САЩ „Европа, Европа“ получава „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и номинация за „Оскар“ за най-добър адаптиран сценарий.
След „Европа, Европа“ Холанд си обещава, че повече няма да се връща към темата за Холокоста. Тя получава предложения, но отказва.
„Казах, че не мога да прекарам още три години от живота си, [посветени] на Холокоста. Твърде болезнено е и знам колко скъпо струва това от психологическа гледна точка“, казва тя.
Но накрая Холанд се завръща към темата с филма „В мрака“ (W ciemności, 2011), който разказва историята на работник в град Лвов, който помага на еврейски бежанци, като ги крие в канализацията. Филмът носи на Холанд още една номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Холанд режисира минисериала „Горящ храст“ (Hořící keř, 2013), посветен на Ян Палах – чешки студент, който се самозапалва в знак на протест срещу смазването на Пражката пролет.
„Има малко истории, в които съвременният зрител може да се види“, казва Холанд.
„Исках да покажа на младите зрители как е изглеждало тогава, че това са били изборите на героите – между по-малкото и по-голямото зло.“
Друг неин филм, посветен на историческо събитие, е „Мистър Джоунс“ (Mr. Jones, 2019). Той разказва за журналиста Гарет Джоунс, разкарал за Гладомора, при който над 8 млн. души в Украйна, Севрен Кавказ, Долна и Средна Волга и други райони на тогавашния Съветски съюз умират от глад, умишлено причинен от режима на Сталин.
Филмът носи на Холанд награда „Златен лъв“ от филмовия фестивал в Гдиня, Полша. През 2019 г. режисьорката получава орден от украинския президент Володимир Зеленски за усилията си за запазване на паметта за Гладомора.
През 2023 г. филмът ѝ „Зелена граница“ (Zielona granica) става повод за атаки срещу нея от страна на правителството в Полша. Той е посветен на съдбата на мигрантите, които режимът в Беларус насочва към границата в опит да ги използва срещу Полша, а самата Варшава отблъсква. Лично тогавашният министър на правосъдието и главен прокурор Збигнев Жобро сравнява филма с „нацистка пропаганда“. Тогава десетки режисьори от Европа защитават Холанд.
На фестивала „Синелибри“ в София Холанд ще присъства на премиерата в България на последния си филм „Франц“, посветен на писателя Франц Кафка. Прожекцията е на 25 октомври в кино „Люмиер“ в София.
Форум