Връзки за достъпност

Извънредни новини

Русия ограничава достъпа до имотния регистър, използван за антикорупционни разследвания


Разследванията за собствеността на премиера Дмитрий Медведев през 2016 г. бяха гледани милиони пъти в YouTube и предизвикаха протести в цяла Русия.

Министерството на икономиката на Русия предлага ограничаване на достъпа до Обединения имотен регистър (ЕГРН), използван за база данни от журналисти и антикорупционни организации с цел осветяване на действията на държавния елит.

В проектозакона, публикуван на сайта на парламента, са включени и глоби от 400 хил. рубли за публикуване, споделяне или продажба на информация от регистъра. Заради широкия публичен отзвук в парламента все пак ще последват дебати.

Според критиците на новия закон неговата цел е да ограничи достъпа до информация заради скорошни разкрития за злоупотреби с недекларирани приходи от високопоставени лица в страната.

Дублиране на уебсайтове

През 2015 г. Федералната служба за сигурност подкрепи проектозакон, с който личната информация на притежателите на недвижимо имущество трябваше да стане анонимна. Проектозаконът на успя в парламента, след като министерството на правосъдието отправи предупреждение, че може да се стигне до нарушаване на правата за собственост.

През 2017 г. Думата прокара поправки, с които се ограничи публикуването на данни за представителите на властта и техните роднини само при изричното им разрешение за това.

Описанието на новия закон, който предстои да бъде дебатиран в парламента, го представя като отговор на жалби от руски граждани за „дублирани сайтове“, които представяли фалшива информация, взета от ЕГРН регистъра.

Според Георги Албуров, адвокат към анти-корупционния фонд на опозиционния лидер Алексей Навални, който пръв насочи вниманието към готвените промени, целта на новия закон е да ограничи именно подобен тип разследващи организации.

„В закона изрично е написано, че предаването и публикуването на информация е забранено“, каза той пред Ведомости. „Анти-корупционният фонд публикува данните от ЕГРН в тяхната цялост“, добави той.

Пример за разследване на фондацията е това от 2017 г. срещу министър-председателят Дмитрий Медведев. То се превърна в повод за масови протести срещу корупцията на много места в Русия, а основната част от използваните в него данни са взети от държавните публични регистри.

През 2017 г. Върховният съд отхвърли жалба от страна на Навални срещу действията на държавния регистър, който заличи имената на синовете на главния прокурор Юрий Чайка след разследване на бизнеса им от страна на анти-корупционния фонд.

Албуров насочи вниманието и към друга промяна във връзка с проектозакона, която ще повиши значително цената за сдобиване с информация от регистъра. Ако промените бъдат приети за 50 хил. документа ще трябва да се платят 1 млн. рубли (15, 500 долара), което според Албуров би било удар за бизнеса и медиите, защото който няма милион рубли няма как да използва информацията.

Според Илия Шуманов, който е зам.-директор на „Трансперанси интернешънъл“ за Русия резултатите ще доведат именно до такива проблеми.

„Вземайки предвид непредсказуемата природа на изпълнителната власт в Русия, няма да се учудя, ако обикновените граждани бъдат силно ощетени от тези промени“, каза той.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG