Връзки за достъпност

Извънредни новини

Не реформирай това: 7 аргумента срещу идеите за промяна на ДДС


Красен Станчев

Не е измислен начин да поправиш нещо, което не е счупено.

През 1977 г. бюджетарят на президента Джими Картър предлага тази житейска мъдрост (“if it ain’t broke, don’t fix it”) да стане водещ принцип на държавното управление. И пояснява, че основният проблем при политиката е, че „поправя“ неща, които не са счупени, като ги разваля и не поправя неща, които не работят.

Точно такава е идеята на БСП и ДПС за различни ДДС за хляб, лекарства и още нещо. На тях им е простено да се правят на приятели на народа. На него пък му е простено да се оставя да го водят за носа. Но не е простено на грамотната публика да подкрепя това умишлено лицемерно предложение.

1. Слухът, че ДДС влияе съществено върху цената, е силно преувеличен. Този данък не е основен мотив да се потребява или не която и да е стока и услуга. Както пише във втория урок по икономика, цената се определя от търсенето и предлагането. В това съотношение се намесват хиляди други фактори, свързани с доходи, мода, ограничения на ползване и доставка, регулиране, използване на заместители и използване на дадена стока като заместител за други стоки и услуги.

2. Случаят с хляба е типичен. През 1965 г., когато няма нормални цени на хляба, т.е. цената му е нещо като „данък хляб“ (умишлено поддържан на ниско равнище), в България, по домовете – не в ресторантите (малко на брой) и столовете по предприятия и учреждения, се потребява три пъти повече хляб отколкото през 2018 г. Най-вероятно с това огромно количество хляб са се изхранвали не само хората, но и магаретата, кокошките и другата стока в хорските дворове. За последните 25 години потреблението на хляб е намаляло около два пъти. Намаляването започва преди въвеждането на ДДС през 1992 г. и с изключение на 2010 г. се потвърждава като тенденция всяка година.

3. При лекарствата и книгите също не се забелязва нито един проблем от страната на потреблението.

Преди две години, по повод съответната статистика, имаше радостни възгласи в медиите, че България „не е на дъното“ на класациите по четене на книги. За последните девет години цените на книгите растат средно с около 3% на година, а броят на отпечатаните книги – с по 5%. Печалбите на издателите са относително постоянни, а броят на четящите нараства. (Тук основният фактор е работата – ако имаш работа, четеш повече.) Това не означава, че се увеличават тиражите. При съвременните технологии издателите печатат само толкова, колкото поема пазарът. По това книгите се различават от много други стоки.

С лекарствата, въпреки забрани, ограничения, вредна (понякога смъртоносна) политика на държавните органи, картината е още по-ясна: за десет години цените са намалели с 4%, през 2018 г. увеличението им е с 0.1% - над 20 пъти по-ниско от средната инфлация. През 1997 г., продължителността на живота е до равнището на 1969 г. След 1998 г. тя се е увеличила с 4.5 години. На последните десетина години дължим 4/5 от подобрението за последните 50 години. При смъртността има пръст и Господ, но е ясно, че и медицината, и качеството на живот, и това на лекарствата се подобрява.

4. Хленчът е основно занимание на политиците и пресата: ако всичко е на ред, те се продават по-малко. Остава въпросът кой освен политиците би счечелил от различните ДДС-та. На първо място това ще са хлебарите и мелничарите. Отрасълът е доста ограничен като брой фирми и собственици, с него са свързани и политици и министри. Един от ефектите ще бъде, че те затварят процеса – хем получават нещо от земеделските субсидии, хем за известно време ще се увеличат крайните печалби от продажба на хляб. Подобно предчувствие кара и други производители да застанат на опашка пред кабинетите на БСП и ДПС.

5. Някои сигурни крайни ефекти от замисъла им също са в пряко противоречие със заявената грижа за народа и бедните. Един от принципите на фискалната политика е, че онова, което субсидираш, го получаваш в повече. Субсидираш глупост, получаваш повече глупост. И обратното. Освен това е ясно, че субсидираш уж един, а винаги печели някой друг.

Тъй като регулирането на търсенето и предлагането, цените, е най-глупавото възможно регулиране, по-страведливо е данъците да са ценностно неутрални, равни за всички.

С ДДС би се получило, че онези, които потребяват повече, ще спестят повече от всички останали и ще станат малко по-богати. За другите относителното състояние ще е по-лошо и в смисъл на качество на потребяваните стоки. Цената на качествения хляб няма да се промени от размера на този данък. При по-некачествения спадът на цената ще е по-съществен. Но трябва ли да се яде повече некачествен хляб и дори повече хляб изобщо – това е тема, от която политиците не се интересуват.

Същото е и с лекарствата и книгите. По-ниският ДДС не дава гаранции, че ще има измислени, доставени и купени по-добри книги и лекарства.

6. Неутралността на данъка е важна и по технически причини. Никой не може да каже къде точно започва производството на една стока и услуга. Например ще включите ли дърводобива и въглищарството в производството на класическия молив с графит?

За всяка стока и услуга възникват подобни въпроси, които, първо, не могат да бъдат регулирани, второ, ако бъдат регулирани, ще увеличат решенията по усмотрение на данъчните власти. Първите, които печелят, са пак политиците: не само, че пред вратата им ще има опашка и от други отрасли, които ще искат намаление на ДДС, но тъжителите ще искат и повече подробности в регулирането.

Това ще защити вече започналите бизнес на дадено поприще от онези, които тепърва искат да навлезнат на пазара. Политиците се правят, че не разбират, че конкуренцията е лява идея. От нея и либерализацията печелят предимно малоимотните, защото получават повече по-качествени стоки на по-ниски цени, а на другите им е безразлично колко струва едно или друго. Вследствие на защитата на производителите, ще нараснат разходите на потребителите.

7. Въпреки воплите, че се не се плащат данъци и че нарасват измамите с ДДС, след 2012 г. събираемостта на ДДС значително се подобрява - сумата на „загубите“ от него спада почти 3.5 пъти. Това е така по много причини, но на първо място защото след спада на потреблението през 2009-2010 г., то след 2013 г. расте, поради ръст на доходите и заетостта.

В тази ситуация разнообразяването на ДДС може да доведе до следните шест последици за фиска:

а) опашка за други по-ниски ставки по ДДС;

б) измами от платците и корупция при данъчните служители;

в) демонтаж и на равния (плоския) данък, защото ще намалеят приходите по линия на ДДС и ще се търси компенсация чрез увеличаване на преките данъци;

г) намаляване на бюджетните приходи и поради тази причина;

д) намаляване на доходите на хората със средни и ниски доходи и

е) отлив на капитали и хора.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG