Комитетът на министрите, отговарящ за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), „не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на върховните съдилища на България“.
Това се казва дословно в официално съобщение на Съвета на Европа по повод провеждащата се в четвъртък и петък в София кръгла маса, организирана със съдействието на Министерството на правосъдието. Темата на събитието е неефективното изпълнение на присъдите на Съда в Страсбург срещу България по дела, засягащи именно фактическата безконтролност на главния прокурор.
По ирония на съдбата точно в този момент правосъдният министър Данаил Кирилов опитва да прокара обща процедура за отстраняване и разследване не конкретно на главния прокурор, а и на председателите на върховните съдилища. Обстоятелство, което той обяснява с препоръките в последните доклади на Европейската комисия (ЕК).
"Няма как да предвидим уредба само и единствено за единия, защото това се харесва или се настоява от определен кръг лица"
„Нека да не проявяваме субективизъм, режимът трябва да е принципен, трябва да е наравно и смятам, че няма как да предвидим уредба само и единствено за единия, защото това се харесва или се настоява от определен кръг лица“, заяви преди по-малко от седмица Кирилов в отговор на критиките, че от Европа никога не са искали обща процедура за т.нар. „трима големи“ в съдебната власт.
Правосъдният министър не за първи път опитва да внуши, че тезата за приемане на гаранции срещу безконтролността на главния прокурор „напоително битува в определен кръг медии“, но сега напомнянето в тази посока идва от най-високо ниво.
Изискванията на Съда в Страсбург
Съветът на Европа недвусмислено подчертава, че това изискване съществува още от ноември 2009 г., когато ЕСПЧ осъжда страната ни по делото, заведено от близките на убития в началото на века високопоставен прокурор Николай Колев.
„Въпреки твърденията за възможно участие на главния прокурор в убийството и доказателства, че той може да е одобрил поредица от незаконни действия срещу г-н Колев (незаконен арест, уволнение, повдигане на неоснователни обвинения), разследването e останало под контрола на главния прокурор и неговата служба. Нападателите остават неразкрити. Европейският съд по правата на човека е установил, че разследванията не са били достатъчно ефективни и независими“, припомня официалното съобщение за кръглата маса в Националния институт на правосъдието.
"Институционална, йерархична и практическа независимост от главния прокурор"
Във въпросното решение на ЕСПЧ е заложен все още непостижимият за България стандарт, че „за да може разследването срещу главния прокурор да отговаря на изискванията на практиката на Съда в Страсбург, лицата, които го провеждат и наблюдават, трябва да се ползват от институционална, йерархична и практическа (включително лична) независимост от главния прокурор“.
Позицията на Комитета на министрите
Контролът по изпълнението на присъдата по делото „Колеви срещу България“ се осъществява от Комитета на министрите, към който работи специален Отдел за изпълнение на решенията на ЕСПЧ. Именно той очертава основните проблеми по темата в последния си анализ за законовата рамка, уреждаща правомощията на българския главен прокурор:
Само прокуратурата може да реши дали да се проведе наказателно преследване
„Фактът, че само прокуратурата може да реши дали да се проведе наказателно преследване;
фактът, че главният прокурор и неговите заместници могат да отменят всяко решение, взето от друг прокурор, което не е било предмет на разглеждане от съд;
липсата на каквато и да е възможност за жертвите да оспорят пред съд отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство или да повдигне обвинение;
невъзможността да бъде временно отстранен главният прокурор от длъжност;
възможността главният прокурор да влияе на Висшия съдебен съвет и на Прокурорската колегия на ВСС, компетентни да взимат решения относно кариерата на прокурорите и назначаването на висшестоящи прокурори (които могат да имат досег с разследване срещу главния прокурор) и относно отстраняването на главния прокурор от длъжност.“
За последно Комитетът на министрите призова българското правителство да представи подробни предложения по тази тема преди 1 октомври 2019 г. Те очевидно не би трябвало да засягат председателите на двете върховни съдилища, както се опитва да убеди обществеността Данаил Кирилов.
„Комитетът не е поставял изискване за промяна на процедурата за освобождаване от длъжност (или за разследване) на председателите на върховните съдилища на България, тъй като такива мерки не следват от решението по делото „Колеви“, категорични са от Съвета на Европа.
Констатациите на Венецианската комисия
Нещо повече – оттам припомнят непроменената във времето констатация на Венецианската комисия (консултативният орган на Съвета на Европа по конституционни въпроси), според която българският главен прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“. В подкрепа на това наблюдение са посочени „настоящите характеристики на институционалната рамка, които му позволяват да упражнява влияние върху ВСС“.
В този смисъл Съветът на Европа не пропуска и факта, че встрани от констатациите на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“, остава неяснотата как главният прокурор би могъл да бъде отстранен за нарушение на служебните задължения или неетично поведение. Хипотези, които не предвиждат наличието на данни за извършено престъпление.
Не е необходимо да бъдат улеснени процедурите, свързани с отстраняването от длъжност на двамата председатели на върховни съдилища
„Изглежда същата процедура се прилага и по отношение на двамата председатели на върховни съдилища в България. Венецианската комисия е подчертала обаче, че докато правилата за гласуване във ВСС и разследване на нарушение на служебните задължения, което не съставлява престъпление, касаещи главния прокурор, следва да бъдат реформирани, то не е необходимо да бъдат улеснени процедурите, свързани с отстраняването от длъжност на двамата председатели на върховни съдилища”, подчертава Съветът на Европа.
Препоръките на Европейската комисия
В официалното съобщение на организацията са засегнати и докладите на ЕК за напредъка на страната ни, с които Данаил Кирилов аргументира инициативата си за обща процедура за отстраняване и разследване на „тримата големи“.
Инициатива на българските власти, без това да се изисква от Съда в Страсбург
Твърденията му обаче са опровергани недвусмислено и по тази линия: „Мониторинговите доклади ясно посочват, че решението на Съда в Страсбург се отнася само до липсата на независимост на разследванията срещу главния прокурор и че разширяването на обхвата на реформите, така че те да обхванат и двамата председатели на върховните съдилища, е по инициатива на българските власти, без това да се изисква от Съда в Страсбург.“
Ситуация се допълва от нескритите критики и опасения, с които съсловните организации на съдиите и следователите посрещнаха проекта на правосъдния министър. Остра реакция преди ден имаше и от 10 неправителствени организации, които заявиха в обща позиция, че процедурата, предлагана от Кирилов, създава риск за независимостта на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
На този фон доскорошният депутат от ГЕРБ и бивш председател на парламентарната правна комисия предлага главният прокурор да бъде разследван от редови прокурори при това след разрешение от Пленума на ВСС. Процедура, която очевидно не избягва притесненията от Брюксел, че йерархичната структура на прокуратурата и влиянието на главния прокурор в съдебния съвет правят фактически невъзможно той да бъде отстранен и ефективно разследван.
Единствената подкрепа за проекта на Кирилов засега идва от ръководството на самото държавно обвинение – зам.-главния прокурор Мария Шишкова. Така по естествен път възниква въпросът – кой всъщност иска обща процедура за „тримата големи“?
