Всеки протест има нужда от лице, с което да се обобщи и представи. Това се отнася и до впечатляващата вълна от недоволство срещу чешкия премиер Андрей Бабиш. В този случай всичко тръгва от група студенти, която прави „Фейсбук“ страница, наречена „Милион моменти за демокрация“. Нейно лице е Микулаш Минар, който за дни влиза в домовете на цялата страна.
Взривено общество
Последните скандали около Бабиш отключват далеч по-силно от очакваното недоволство. Конкретният повод са одити, сочещи мащабни нарушения при милиардите национални и европейски средства, които се изсипват в неговата бизнес империя през последните години. До такава степен, че през април пражката полиция препоръча да започне разследване срещу самия премиер и неговите клиентелисти. Реакцията на премиера пък бе да уволни правосъдния министър и да го смени с по-близък човек. Това буквално взриви чешкото общество и постави началото на вълната от протести.
Бабиш е сред прототипите на постпреходния антиестаблишмънт с вече утвърдената магическа формула за успех. Тя комбинира мощна популистка атака срещу корумпираните политици и техните мрежи, бизнес биография, която проектира съзидателен образ и медиен канал за комуникация на новото политическо чудо.
Бизнес империята на Бабиш включва стотици фирми, водещото радио и два от най-четените вестници
Сегашният чешки премиер влиза в политиката именно по този начин. Не просто обещава разрушаване на прогнилата система, но и прилагане на корпоративния управленски рационализъм, носещ обещанието за ред, предвидимост и просперитет. Претенция за етика срещу аморалността на хаотичния и корумпиран преход.
Бабиш притежава бизнеси за почти 3 милиарда долара в няколко сектора, а бизнес империята му включва стотици фирми. Преди да влезе в политиката купува два от най-четените вестници в страната и най-популярната радиостанция, „Радио Импулс“. Очаквано, кариерният му стартов импулс е в мътните мрежи на комунистическите служби за сигурност. Успешно играе ролята на „човек на народа“ и започва кампанията си по входовете на метрото, раздавайки закуски на минувачите. Обещава задължителната отвъд-партийност, идеологическа неутралност и прагматизъм. И влиза във властта.
Още една врата, през която Пекин да влезе в Европа
Управленският микс на Бабиш включва икономически прагматизъм, народняшки жестове, относително умерен евроскептицизъм и все още хаотични опити да централизира власт и институции. Чехия остава плътно икономически интегрирана с Германия и ЕС, но официална Прага е особено активна в търсене на благоразположението на Китай и се опитва да направи страната една от входните точки на Пекин на европейския континент. Премиерът разбира ползата от видими управленски жестове и ги прави, когато може. Например, въвежда безплатни обеди в училищата, по-ниски цени на градския транспорт или по-високи пенсии.
Достатъчно чехи са вбесени от настъплението на „олигархичния популизъм“, както го нарече един чешки коментатор
Подобен микс пасва перфектно на неговата политическа нагласа. Обича да атакува ЕС по добре познати теми: двойни стандарти, бежанци, имигранти, но е далеч от мащабните идеологически концепции на своите политически събратя в Централна Европа. Ексцентричната идея НАТО да се захване с бежанците ще остане в съкровищницата на съвременната политическа мисъл. Походът му срещу институции на съвременната демокрация като съдебна система и медии по-скоро впечатлява с отсъствието на цялостна идейна рамка, няма го и натрапчивия хъс и последователност на Орбан или Качински. Независимо от това, достатъчно чехи са вбесени от настъплението на „олигархичния популизъм“, както преди време го нарече един чешки коментатор. Стотиците хиляди по площадите заявяват това пределно ясно.
Сетива срещу автокрацията
Бабиш продължава да има предимство пред останалите партии. На последните евроизбори Действие на недоволните граждани (ANO) спечели с малко над 20% от гласовете, но опозицията е вече по петите му. Коалицията му със социалдемократите, подкрепяна и от бившите комунисти, засега е стабилна.
Новината в Чехия и Централна Европа обаче е друга. Последните протести са неоспорим индикатор за устойчивата привързаност към базовите принципи на съвременната демокрация, за които се твърдеше, че са социално подменени от новата вълна мърморещ национализъм. Това е особено валидно за Чехия, чиито примери за граждански кураж и стоицизъм от времето на комунизма влязоха завинаги в историята на тази част от Европа.
Постпопулисткото недоволство е насочено срещу баналния опит за клиентелистко преформатиране на държавата
Гражданските сетива срещу автокрацията и безконтролното овладяване на институциите остават достатъчно изострени. Няколкомесечните протести срещу Бабиш обаче илюстрират и постпопулисткото недоволство, което демаскира баналния опит за клиентелистко преформатиране на държавата. Това недоволство се опитва да създаде обединен граждански фронт срещу подобен път за развитие на страната. Предходните усилия в Унгария и Полша все още не носят еднозначен успех, но обединяващите се опозиции са вече по петите на Орбан и Качински. Последният пример за това е „европейската коалиция“ в Полша на последните избори за Европейски парламент. Същественото обаче не е в продължаващото търсене на успешна политическа формула, а във възстановяването и активизирането на убеждението и вярата в либералната демокрация. При всичките й кривини.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
