Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Измамата Холокост". Как отхвърлени в България жалби срещу Сидеров достигнаха Страсбург


Макар че изборните резултати на "Атака" се стопяват с всеки изминал вот, Волен Сидеров продължава да залага на крайната си националистическа риторика, винаги в подкрепа към Русия.

Националистическата проруска партия „Атака“ за пръв път влиза в парламента през 2005 г., най-вече благодарение на крайната риторика на лидера си Волен Сидеров, обичайно насочена срещу етническите малцинства и хомосексуалните в България.

Въпреки постоянно спадащия изборен резултат на формацията от 2009 г. насам, в момента тя е част от управляващата коалиция между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Сидеров многократно е бил обект на критики и публични обвинения, че използва реч на омразата и проповядва дискриминация срещу отделни групи от обществото като роми, турци, евреи.

Заради това още в началото на политическата си кариера срещу него официални жалби подават 18 души, както и цели 66 неправителствени огранизации. Те твърдят, че публичните изказвания на лидера на „Атака“ представляват тормоз и подбуждат към дискриминация срещу роми, турци, евреи, католици и сексуални малцинства.

"Версията, че 6 000 000 евреи са обгазени и изгорени в пещите на концентрационните лагери на Хитлер"

Сред посочените примери в жалбите попада тезата на Сидеров от книгата му „Бумерангът на злото“ от 2002 г., че геноцидът над евреите през Втората световна война всъщност е „великата измама, наречена Холокост – версията, че 6 000 000 евреи са обгазени и изгорени в пещите на концентрационните лагери на Хитлер“.

Сидеров обаче така и не е осъден, тъй като българският съд се позовава на правото му да изразява свободно своето мнение. Така четирима от тези жалбоподатели са принудени да се обърнат през 2013 г. към Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), който наскоро обяви жалбите им за първоначално разглеждане.

"Бехар и Гутман срещу България"

Габриела Бехар и Катрин Гутман са от еврейски произход. Те са сред осемнайсетимата, които още през януари 2006 г. подават иск срещу Сидеров по Закона за защита от дискриминация. Софийският районен съд (СРС) обаче разделя казуса на общо 8 дела, обособявайки претенциите на засегнатите граждани в няколко основни групи.

Бехар и Гутман настояват съдът да задължи Сидеров да се въздържа от изявления, дискриминиращи хората от еврейски произход, както и публично да се извини за твърденията си, направени в две негови книги, както и по време на партийни събития.

Сериозна част от цитатите, посочени в иска им, са от „Бумерангът на злото“: „Лъжите за „газовите камери“, които унищожават милиони евреи“; „Като използват легендата за Холокоста, евреите получават огромни предимства“; „Най-мощният инструмент за промиване на мозъци – телевизията, е монопол на трима мъже – евреите Иснер, Левин и Ротщайн“.

Отбелязана е и част от първата парламентарна реч на Сидеров като депутат от 11 юли 2005 г.: „...Това е, което трябваше да кажа – България преди всичко, България за българите!“

СРС обаче отхвърля иска на Бехар и Гутман на 10 февруари 2009 г., приемайки, че по делото не са събрани доказателства лидерът на „Атака“ умишлено да е подбуждал към дискриминация нито, че изказванията му са повлияли негативно на мнението на някого за хората от еврейски произход.

"Расистката и антисемитската реч, както и отричането на Холокоста, не са защитени"

Двете жени обжалват пред Софийския градски съд (СГС), посочвайки в мотивите към жалбата си, че според практиката на ЕСПЧ „расистката и антисемитската реч, както и отричането на Холокоста, не са защитени“.

На 20 декември 2010 г. СГС обаче потвърждава решението на районния съд, отбелязвайки, че всяка от страните „се основава на основни права, гарантирани от Конституцията и международните споразумения: от една страна, правото на уважение и достойнство, а от друга – правото на мнение“.

Втората инстанция признава, че част от визираните в иска на Бехар и Гутман цитати от Сидеров „съдържат отрицателни оценки, които биха могли да шокират или обиждат“, но това според съда не е достатъчно, за да ограничи свободата му на изразяване, признавайки изявленията му за подбуждане към тормоз или дискриминация.

По отношение на репликата от първата реч на лидера на „Атака“ в парламента, посочена в жалбата, СГС приема, че двете жени не би трябвало да се чувстват засегнати от нея, тъй като са български граждани, независимо от тяхната етническа идентичност.

"Това не може да се разглежда като призив за неравно третиране, тъй като всички етнически групи в България са български граждани"

„Това не може да се разглежда като призив за неравно третиране, тъй като всички етнически групи в България са български граждани”, гласи изводът на градския съд, цитиран в молбата на Бехар и Гутман до ЕСПЧ.

Казусът окончателно е затворен на 15 ноември 2012 г. с отказа на Върховния касационен съд (ВКС) да разгледа делото на трета инстанция, тъй като не намира основания за това.

"Будинова и Чапразов срещу България"

Подобна е съдбата на друго дело, отделено от първоначалния иск, подаден срещу Сидеров. Кремена Будинова и Васил Чапразов са от ромски произход и също претендират, че лидерът на „Атака“ е подбуждал към дискриминация в редица свои публични и телевизионни участия.

"В България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос"

В молбата им са цитирани множество изказвания на политика от 2004 и 2005 г., в които той говори за „цигански терор“, „циганизация“, както и че „в България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос“. Повод за коментарите му е трагичният случай с преподавателя от СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ проф. Станимир Калоянов, който почина, след като бе пребит от роми в столичния кв. „Захарна фабрика“ през 2005 г.

На 15 октомври 2008 г. Софийският районен съд отхвърля иска на Будинова и Чапразов, като подобно на съдебния състав по другото дело, се позовава на правото на Сидеров свободно да изразява мнението си.

"Изявленията, макар и да разкриват негативно отношение към ромите като група, не са имали за цел да ги поставят в неблагоприятно положение"

Според мотивите на първата инстанция, цитирани в молбата до ЕСПЧ, „изявленията, макар и да разкриват негативно отношение към ромите като група, не са имали за цел да ги поставят в неблагоприятно положение спрямо други етнически групи, а по-скоро обратното, тъй като те съдържат призив, че ромите трябва да бъдат третирани равнопоставено с останалите български граждани“.

На 21 юни 2010 г. Софийският градски съд потвърждава това решение, а на 8 август 2012 г. ВКС отказва да разгледа жалбата на Будинова и Чапразов на трета инстанция.

Сега предстои Европейският съд по правата на човека да прецени дали по делата „Бехар и Гутман срещу България“ и „Будинова и Чапразов срещу България“ има доказателства за нарушения на правото на зачитане на личния и семейния живот, както и на това за забрана на дискриминацията. Освен това европейските магистрати ще проверят дали отхвърлянето на жалбите им в България не е постановено и потвърдено в нарушение на Член 8 и Член 14 от Европейската конвенция за правата на човека.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG