Връзки за достъпност

Извънредни новини

Колко деца са отнети от семействата им? Защо? Къде отиват после? Ето отговорите


Постъпилите през 2018 г. сигнали за насилие над деца са 1106, а работа е започната по 387 случая

285 - толкова са децата, настанени извън семействата си през 2018 г., защото са станали жерви на насилие от биологичните си родители или настойниците си.

Те са част от общо 3023 деца, разделени от семействата си през 2018 г. От тях 1058 са изоставени. Част от останалите са останали без биологични родители, защото те са починали. Други са разделени от родителите си, защото са станали жертви на физическо, психическо или сексуално насилие, принуждавани са да просят или дори да проституират.

Общо 11 061 са децата, които не живеят с биологичните си родители към 30 ноември 2018 г. по различни причини. Това показват отговорите на Агенцията за социално подпомагане (АСП), изпратени до Свободна Европа.

Повече насилие, по-малко сигнали

Постъпилите през 2018 г. сигнали за насилие над деца са 1106 (през 2015 г. те са били 3 741), а работа е започната по 387 случая. Няма информация каква е причината по останалите 719 сигнала да не се отворят случаи. По данни на прокуратурата, цитирани в „Бележник 2019“ на Национална мрежа за децата, само в периода януари-юни 2018 г. 1947 деца са пострадали от престъпления.

„И през 2018 г. продължава странна тенденция на намаляване на сигналите за насилие над деца към Отделите „Закрила на детето“, въпреки че броят на децата, жертви на престъпления се увеличава“, обобщават ситуацията пред Свободна Европа Мадлен Таниелян и Елка Налбантова от Националната мрежа за децата.

През 2018 г. отделите „Закрила на детето“ са работили по 34 201 постъпили сигнали за деца в риск, пише в годишния отчет на АСП. Общият брой на постъпилите сигнали не е поместен в отчета на институцията и не е ясно по каква част от тях не са открити случаи и защо. „Организациите, които са членове на Националната мрежа за децата, в ежедневната си работа се сблъскват със случаи, в които има забавяне на реакция, или неадекватна реакция от страна на институциите“, коментира Мален Таниелян.

Кога и защо се отнемат деца и къде отиват те?

Споровете около вече оттеглената Стратегия за детето предизвикаха притеснения у част от родителите. Например че детето им може да бъде отнето, защото му е ударен шамар или защото не са му купили сладолед. Крайна мярка като извеждане на детето от биологичното му семейство се предприема при установен системен тормоз от типа на изнасилване, принуждаване да проституира, въвличане в трафик на деца, постоянен побой.

„Колегите от организациите по места работят с различни случаи на деца, които по една или друга причина живеят извън семействата си – насилие в семейството, системно неглижиране на базови потребности на детето, изоставяне в родилен дом, деца, които са с тежки увреждания, които до скоро са живели в големите институции”, разкриват експертите от Националната мрежа за децата.

Извеждане на детето от биологиченото му семейство се предприема при установен системен тормоз от типа на изнасилване, принуждаване да проституира, въвличане в трафик на деца, постоянен побой.

Настаняването извън семейството става със заповед на директора на местната дирекция „Социално подпомагане“. Тази заповед задължително трябва да бъде одобрена от съда. В рамките на 2018 г. има 51 случая, в които съдът не е потвърдил мярката за закрила, предприета от социалните служители, става ясно от отговорите на АСП до Свободна Европа. „Основните мотиви са свързани със заявеното желание на родителите по време на съдебно заседание да отглеждат детето, настъпила промяна в обстоятелствата в хода на съдебната процедура като навършване на пълнолетие от детето или подадена молба за реинтеграция“, отговарят от Агенцията.

Първата мярка, която се предприема при извеждането на деца от биологичните им семейства, е настаняването им при близки и роднини. От всички 11 061 деца извън биологичните си семейства към края на 2018 г. най-много са при роднини (4886). Следват центровете за настаняване от семеен тип, където има 2877 деца, и приемните семейства, които отгледжат 2250 деца. Значително по-малко са децата, настанени в специализирани институции – 653. Осиновени са 395 деца.

След извеждане на детето от семейството, работата с родителите продължава. „На семейството се оказва необходимата подкрепа, провежда се социално-консултативна и психологическа работа, като се използва ресурсът на доставчик на социална услуга“, допълват от АСП. В рамките на 2018 г. социалните работници са работили по 1318 случая на реинтеграция на деца в семействата им. От приключени 915 случая, 495 са с успешен край и детето е върнато при биологичното му семейство.

Причина ли е бедността за разделяне на дете от родителите му?

От Националната мрежа за децата отбелязват, че се срещат случаи, в които децата се разделят от родителите им поради бедност, макар това да не е предвидено в закона. В анализ на Държавната агенция за закрила на детето се посочва, че между 01 януари и 30 септември 2017 г. 278 деца са изведени от семейството и настанени в други форми на грижа поради бедност в семейството. 1102 деца са изведени от биологичното семейство, поради това, че родителите им трайно и без основателна причина не полагат грижи за тях.

„Изключително тревожен е от една страна фактът, че бедността продължава да бъде причина за разделяне на деца от техните родители, което е в нарушение на един от принципите на Насоките за алтернативна грижа за деца на ООН, а именно, че държавата следва да гарантира, че бедността сама по себе си не може да бъде основна причина децата да се извеждат от семейството. От друга страна, стои изключително висок дял на изведени деца, без да е ясно какво стои зад констатацията „трайно и без основателна причина“ и дали, поне в известна степен зад нея не се крие отново бедността“, коментират пред Свободна Европа Мадлен Таниелян и Елка Налбантова.

Администрация вместо грижа за децата и подкрепа за родителите

Зад тези числа се крият немалко проблеми. А всички те са свързани с факта, че системата за закрила на детето е повече администрация, отколкото компетентен орган за социална работа – а именно подпомагане на децата и семействата им.

Системата за закрила на детето е повече администрация, отколкото компетентен орган за подпомагане на децата и семействата им.

„Проблемите на системата за закрила на детето са свързани с това, че е част от една остаряла политика – тази на социалното подпомагане. Тя бе вградена в системата на паричните плащания“, обясняват Мадлен Таниелян и Елка Налбантова.

В системата липва капацитет да се реагира бързо и адекватно при всички случаи, когато дете в риск има нужда от закрила. На социалните служители се плаща малко и не се провеждат обучения. Сътрудничеството между различните институции не е достатъчно добро.

В крайна сметка се стига до огромно натоварване за служителите, които получават ниски заплати и никаква подкрепа. „Един социален работник понякога води над 60-70 и повече случая, при международни стандарти до 20“, отбелязват още експертите. „През последните години допълнително системата се депрофесионализира от текучеството на кадрите в нея.“

Facebook форум

XS
SM
MD
LG