Връзки за достъпност

Извънредни новини

Пренаписването на ГУЛАГ. Голямата подмяна на една и без това недоразказана история


Масовите гробове на жертвите на режима на Сталин в Сандармох, северна Русия

Малка гора в руския север е скрила гробовете на жертви от терора, налаган от Сталин. Между 1937 и 1938 г. над 9 хил. затворници от ГУЛАГ са водени тук през нощта, получавали са куршум в главата, а после са били погребвани един върху друг в общо 236 ями, които дълги години са останали скрити сред дърветата

Сандармох, както е известно мястото днес, тъне в забрава чак до 1997 г. Тогава го открива местният изследовател на ГУЛАГ Юри Дмитриев. Той прекарва следващите 20 години в опит да намери повече данни за жертвите. През това време местността се превръща и в място за възпоменание. Поставени са железни кръстове и дървени табели, върху които има снимки на убитите. Каменни плочи отбелязват съдбата на различните етнически групи, намерили смъртта си на това място – финландци, украинци, поляци и може би още 50 други.

Дмитриев, ескортиран в съда в Петрозаводск
Дмитриев, ескортиран в съда в Петрозаводск

Но с годините нещата се променят. Фотографиите, паметните плочи и положените върху тях цветя сега са оградени с жълто-бели ленти - дело на изследователската експедиция, оглавявана от Колегията на руските военни историци. Тяхната цел е да докажат противоречивата теория, че между скелетите на убитите от режима в СССР лежат и стотици военнопленници, екзекутирани от финландците по време на Втората Световна война.

Разкопките предизвикват остра реакция дори извън границите на Русия, но хората, които най-силно могат да се противопоставят на процеса, вече не могат да говорят.

Съдбата на откривателя

От 2016 г. Дмитриев е държан под стража заради обвинения в сексуално посегателство срещу осиновената му дъщеря - нещо, което той отрича. През октомври миналата година, два месеца след началото на разкопките, полицията арестува и директора на местния исторически музей, който се противопоставя на начинанието на властите. Сергей Колтюрин, който неофициално се грижи и за гробовете в Сандармох, преди няколко седмици беше осъден на 9 години затвор по обвинения, подобни на тези, с които Дмитриев се бори от 2 години и половина.

Подкрепящите Дмитриев и Колтюрин твърдят, че всичко е изфабрикувано с цел да бъдат заглушени критиките и страх от това, което истината за Сандармох може да нанесе върху образа на Сталин, който бива реабилитиран от правителството, целящо по този начин да увеличи влиянието си.

Диспутът за мястото, намиращо се на 1000 км. северно от Москва, е част от по-голяма битка за интерпретацията на съветското минало на Русия, която се води между групи като неправителствената организация "Мемориал" и представителите на управлението на Владимир Путин. Руският президент от десетилетия се опитва да наложи такъв образ на Русия, който да е свързан предимно с важността на нейния принос в победата над нацизма.

Историята на голямото пренаписване

Конфликтът започва през 2016 г., когато професорът по история Юри Килин публикува статия във финландския вестник "Калева". В нея той изказва предположение, че в Сандармох може да се намират костите на съветски войници, които по време на Втората световна война са били пленени от финландците.

Килин цитира данни от документи, които наскоро са публикувани от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), наследник на КГБ и твърди, че финландците са превозвали руски военопленици до местността Сандармох. Там плениците са били екзекутирани и погребвани, тъй като финландците са знаели, че на мястото са погребвани и жертви на ГУЛАГ.

По-малко от 2 седмици след публикацията на Килин проправителственото издание „Известия“ цитира части от статията и подкрепя твърденията му. По-късно телевизията на министерството на отбраната "Звезда" излъчва предаване, в което се твърди, че между 19 и 22 хил. съветски военопленици са били погребани в Сандармох.

В интервю за „Свободна Европа“ Килин заяви, че няма нищо общо с това и, че преувеличаването в историята на "Звезда" е "класически пример за слухове от китайски тип".​

Разрастването на проблема

Историята на „Звезда“ обаче отива отвъд историята за Сандармох. Във видеото са отправени обвинения към „Мемориал“, който е определян като „чужд агент“ от страна на правителството. Твърди се, че неправителствената организация избирателно подхожда към историческите факти.

„Мемориал“ раздели погребаните в Сандармох на „нас“ и „тях“, заклеймявайки костите на руски военопленици като недостойни за внимание“, се казва в репортажа на „Звезда“.

Няколко седмици по-късно, колега на Килин – Сергей Веригин, подкрепя твърденията му по време на публична лекция, като използва същите документи, предоставени от ФСБ. Той отправя и апел за започване на разкопки в Сандармох с цел да бъде открита историческата истина. Пред „Свободна Европа“ той заявява, че няма исторически данни какво се е случило с военоплениците – нито се знае къде са отишли, нито къде са били погребани.

Килин и Веригин призовават руската военно-историческа общност, на която и двамата принадлежат, да подкрепи разкопките в Сандармох и скоро получават подкрепа.

Сергей Веригин в своя офис
Сергей Веригин в своя офис

Обвинение в сексуално насилие

През декември същата година полицията в Петрозаводск получава анонимен сигнал за това, че изследователят на ГУЛАГ Дмитриев е правил голи снимки на 11-годишната си доведена дъщеря. Разследващите твърдят, че са намерили 200 снимки на детето в харддиска на компютъра на Дмитриев, а на 9 от тях то е било голо. Въпреки че Дмитриев заявява, че снимките са правени с цел да се покаже развитието на детето на социалните работници, той е арестуван по обвинения в създаване на детска порнография.

3 седмици след ареста му, руската държавна телевизия излъчва репортаж, в който заклеймява Дмитриев като сексуален хищник, а „Мемориал“, чийто член е той от 1990 г., като секта.

През април 2018 г. Дмитриев е оправдан, но през юни областният върховен съд поднови делото и добави обвинения в сексуално насилие.

Делото му продължава и до сега, като за всяко съдебно заседание десетки пътуват, за да го подкрепят. Надеждата да бъде оправдан обаче остава малка, тъй като едва 1 на всеки 425 наказателни дела завършва с оправдателна присъда, което прави 0.23 процента от общия им брой в Русия.

В сравение с шумното дело срещу Дмитриев това срещу Колтюрин се развива доста бързо – той бива арестуван през октомври 2018 г. по обвинение в сексуално посегателство срещу 13-годишно момче, а през май получава присъда от 9 години затвор.

Дмитриев е ескортиран след поредно изслушване в съда
Дмитриев е ескортиран след поредно изслушване в съда

Подмяната на историята е все по-често срещана в Русия

Военното министерство планира да продължи с разкопките. През 2018 г. те разкопават 3 ями и откриват 5 скелета в Сандармох, твърдейки, че останките са на руски военопленици заради намерен в близост зелен плат, както и няколко куршума, с които руската полиция не е разполагала през войната.

Критикуващите правителството, твърдят, че неговата цел е да подмени истинското значение на събитията в Сандармох.

Емилия Слабунова, която е опозиционен депутат от партия "Яблоко", изпраща множество писма, в които оспорва законността на разкопките, предприети от руското военно-историческо съсловие и опитите за промяната на статута на мястото.

Според нея наративът за мястото рискува да бъде променен, както това вече се е случвало с бившия лагер "Перм-36" – днес това е музей, в който се говори само за полагания на това място труд. Или като Катин, където хиляди полски офицери са били екзекутирани от тайната съветска полиция през 1940 г. От 2017 г. обаче там се помещава музей на руско-полските взаимоотношения.

Паметник, поставен от Дмитриев, на който пише: "Хора, не се избивайте едни други"
Паметник, поставен от Дмитриев, на който пише: "Хора, не се избивайте едни други"

Кой ходи в Сандармох?

Преди няколко седмици Сандармох привлече множество посетители. На 16 юни, когато православната църква отбелязва Петдесетница, пенсионерката Антонина Трусова идва на мястото, за да почете паметта на дядо си. През 1988 г. тя е научила, че той е бил убит тук през 1938 г. като затворник в ГУЛАГ. Тя не знае в коя яма е бил погребан и затова оставя свещ на входа на мястото, което посещава всяка година по това време. Оставя и няколко монети в дървения параклис, който е издигнат в памет на жертвите и съдържа списък от 7 хил. убити, чиято самоличност е била установена от Дмитриев.

Трусова не е разбрала какво се случва с историка днес, но на стената в параклиса е закачено писмо, което той е написал след ареста си. Донесъл го е тук един от неговите поддръжници.

То гласи:

„Живейте без страх, нашата кауза е справедлива. Страхът живее само в онези, които го допускат в сърцата си. Освободете сърцата си от страх, за да успеем да открием тези, които ще продължат да разкриват истината за нас.“

Писмо, пратено в отговор на Дмитриев, в което пише "Нека и твоето сърце да е без страх, за да може да продължаваш да разкриваш истината".
Писмо, пратено в отговор на Дмитриев, в което пише "Нека и твоето сърце да е без страх, за да може да продължаваш да разкриваш истината".

Facebook форум

XS
SM
MD
LG