“Лагерът е в най-източната част на острова”, казва Михаил Маринов и подкарва микробуса към Персин. Докато пътуваме по тесния бетонен път, построен през 50-те години с помощта на затворените тук “врагове на народа”, Маринов пали цигара и казва, че го прави само като идва на “това злокобно място”.
Когато пристигаме пред т.нар. Втори обект, ни посреща табела, на която пише: “На 200 метра се намират останки от мястото и сградата, където са били затворени над 1000 младежи “хулигани”. Поставена е там от фондация “Остров Белене”, зад която стои Маринов.
Има и снимка на порутена стая и стар дървен стол, върху който е поставена една обувка.
"Всичко е грижливо заличено"
“Искаме да не се забравя какво се е случвало тук”, казва той и споделя идеята си на острова да бъде изграден мемориален комплекс.
“Искаме в памет на невинно избитите и невинно пострадалите да има едно такова запазено място в нашата държава. Исторически погледнато, такива места за изолация е имало на поне още 25 места в България. Никъде няма нищо запазено. Изключвам мемориалните плочи, които са поставени на някои от тези места”.
Идейният проект за мемориален комплекс на остров Персин е готов, но за да бъде пренесен от чертежите в реалността, са необходими средства.
Ако това се случи, лагерът трябва да бъде възстановен във вида му от 50-те години на миналия век. “От дървените бараки на практика няма нищо запазено. Започнали сме частични разкопки на едно място. Предполагаме, че оттам ще излязат поне основните греди на бараките, които са служили за спане на лагеристите. Всичко е грижливо заличено”, казва Михаил Маринов.
Историята на длан
Проектът предвижда възстановяване на съществуващите сгради, както и част от съществуващата жп линия. През първите години след създаването на лагера, хората са били докарвани през нощта с товарни вагони до острова, след което под строг конвой са били прекарвани през крайните квартали на Белене. Сградата на гарата не функционира от години, но тя е ням свидетел на тези събития. Не е използвана от 15 години, защото железопътният транспорт до града е прекъснат.
В момента по стените на сградите, строени в по-късния период на лагера, има постоянна изложба в памет на невинните жертви. Тя е създадена по идея на отец Паоло Кортези. Той, заедно с Михаил Маринов, разведоха младежите от лятното училище на "Софийска платформа", дошли тук, за да видят отблизо някои от местата, свързани с тоталитарния режим.
Фотографиите показват историята на построяването на лагера и моменти от живота в лагера, който за някои от задържаните не продължава дълго. През годините на съществуването си през това място са преминали над 15 хиляди души.
“Има свидетелства, че точно на това място е бил карцерът”, показва една дупка в пода на сградата Маринов. “Една голяма дупка, поне около 3 метра в земята, за изолация на непокорните. Впоследствие много добре е замаскиран карцерът като е изградена една бетонна сграда, която се води вече хранителен блок.”
Силата на една идея
По план трябва да бъдат възстановени оградите, системата от вишки и местата, където са наказвани задържаните. За Михаил това е кауза, която не му е трудно да обясни.
“Мотивацията ми е, че тук на това място са затваряни и избивани политически противници на режима, не е имало криминални престъпници. Тук са били политическите опоненти на партията, депутати, офицери от армията, земеделци”.
Фондацията иска да разкрие и останките от масовите гробове. Разкази на оцелели и редица документи разкриват информация за стотици погребения в Белене и околните острови. Михаил Маринов разказва, че телата на жертвите са засипвани само с малко пясък в близост до брега, така че по-късно да бъдат повлечени от водите на Дунав. Предполага, че на остров Предела е бил най-големият масов гроб. Частичните разкопки през 1990 година не откриват човешки останки.
Когато тръгваме обратно, през прозореца на микробуса се виждат всевъзможни птици, по пътя до нас пълзят змии. Островът е защитена територия с уникални за България екосистеми. “Кипи от живот”, казва Михаил Маринов, след като е загасил последната си цигара.
