Връзки за достъпност

Извънредни новини

F-16 и увеличаването на бюджета: политическо решение за 2 млрд. лева


Самолет F-16

2,1 милиарда лева или почти 1,5% от размера на българската икономика. Толкова ще струва купуването на осемте самолета за военната авиация F-16, които Народното събрание реши да купи по предложение на Народното събрание.

Правителството предложи на Народното събрание да промени Закона за държавния бюджет като увеличи средствата на Министерството на отбраната с 2,1 млрд. лева. С парите трябва да се платят осемте нови F-16 Block 70, въоръжение и свързаните с него системи за дългосрочна експлоатация и поддръжка, които Народното събрание избра за модернизирането на ВВС.

Самолетите са „от изключителна важност за националната сигурност и отбраната на страната, за прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на ЕС“, се казва в мотивите към решението.

Актуализацията ще доведе до увеличение на дефицита по държавния бюджет с 1,829 млрд. лв., като той ще достигне 2,228 млрд. лева. Заради големия излишък от около 3 млрд. лева няма да се наложи промяна на ограничението за нов държавен дълг, се казва в съобщението. По този начин се опровергават съобщенията, че правителството смята да емитира нов дълг над разрешените от Народното събрание до 1 млрд. лв.

Купуването на изтребителите F-16 обаче ще наложи замразяването на плащания по други проекти за модернизация на армията, които трябва да се направят тази година в размер на 271 млн. лв.

Икономистите не са притеснени от предложеното увеличение на бюджета.

„Не очаквам големи сътресения, защото сме в позиция да можем да си го позволим“, каза в телефонно интервю за Свободна Европа Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Той все пак прави уговорката, че „това решение е изцяло политическо и не може да се коментира от икономическа гледна точка“.

Проблемите, които актуализацията на бюджета отваря, според Петър Ганев не са свързани с рискове за бюджета, а произтичат най-вече от продължаване на тенденцията за правене на изненадващи плащания и планиране на разходи, които не са утвърдени от Народното събрание като приоритетни.

„Има си демократична процедура – Народното събрание решава каква ще е рамката на бюджета и за какво ще се харчи. Затова изненадващи плащания не би трябвало да има или ако се налага, това да не се случва всяка година“, казва Ганев, напомняйки, че миналата година правителството поиска допълнителни средства за изграждането на магистрала „Хемус“.

Според главния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов актуализацията на бюджета заради плащането на изтребителите не е изненада. Тя се налага, тъй като разходите не са били планирани при правенето на държавния бюджет за 2019 г.

„В България е системен проблем планирането и управлението на публични инвестиционни проекти, и оттам - планирането на капиталовите разходи в бюджета на годишна база“, каза Богданов пред Свободна Европа.

Заделянето на средствата за военните самолети, както и за купуване на нови кораби и машини за пехотата се залагаше през последните три години в разходите на бюджета, с някаква преценка за плащане на вноски през идните години. Досега такива покупки не бяха осъществени, заложените в бюджета разходи оставаха непохарчени, което позволяваше в края на годината да се пренасочват към други проекти.

"Изглежда, че сега най-сетне купуването на изтребителите ще се случи, което налага актуализация на бюджета в Народното събрание, за да бъдат одобрени допълнителните разходи - при планирането на бюджета за 2019 г. не беше записана сумата за еднократно плащане по договора", смята Лъчезар Богданов.

Това би трябвало да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит до 2%, тъй като допълнителните разходи са около 1,5% от БВП, а планираният дефицит е около 0.5% от БВП.

До увеличаване на дефицита може и да не се стигне, ако се подобри изпълнението на приходите и се икономисат средства от други проекти.

Според Богданов е изцяло политическо решение на управляващите дали при неизпълнение на други инвестиционни проекти ще пренасочат към ноември - декември спестените средства към други разходи, или просто по-ниските от планираното в бюджета ще компенсират извънредния разход за самолетите и ще допринесат за намаляване на дефицита.

"И двата варианта изглеждат възможни и зависят от политическите цели на управляващите", казва Лъчезар Богданов.

Икономистът смята, че дефицит от 2% може да се "обясни" лесно с еднократния характер на този голям инвестиционен разход в отбраната, и в този контекст е възможно да продължи пренасочването на средства в края на годината само и само да се похарчат максимално средствата до тавана на разходите - за общините, за градинки, за ремонти и т.н. обществено приемливи дейности.

Но може да има и друга цел - независимо от голямото увеличение в разходната част заради покупката на самолетите, с по-добро изпълнение на приходите и при изоставане на множество други капиталови инвестиции да се стигне отново до балансиран бюджет. Такъв сценарий може да се разглежда и в контекста на стъпките за присъединяване към ЕРМ 2 и еврозоната - България да продължи да изглежда като бюджетно дисциплинирана страна, казва главният икономист на ИПИ.

Финансовият модел за плащане на изтребителите предвижда договорената цена от 1,256 млрд. долара да се депозира изцяло по сметка на федералното правителство на САЩ. Депозираните средства ще се използват от Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността (DSCA) за извършване на плащания в хода на изпълнението на договорите с производителите.

Условията на програмата на САЩ за чуждестранни продажби за военни цели (FMS) дават възможност след превеждане на сумите за изпълнение на договорите част от тях да се депозират и инвестират чрез банкови и инвестиционни сметки във Федералната резервна банка на Ню Йорк за осигуряване на доходност от тези средства в полза на българската държава. Процесът по откриване на сметките и прехвърлянето на средства отнема обичайно около 6 месеца.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG