Връзки за достъпност

Извънредни новини

Манията FaceApp. За дребния шрифт, който милиони хора не видяха


FaceApp

Ако наскоро сте поглеждали какво се случва с приятелите във Facebook, няма как да не сте забелязали как много от тях изведнъж са започнали да изглеждат 80 - 90 годишни. Вълната тръгва от едно приложение, наречено FaceApp, което, подобно на много други фотообработващи програми, дава възможност на потребителите да видят как биха изглеждали на преклонна възраст, с по-дълга коса или с мустаци. Тук обаче забавната част прави кратка пауза.

Четенето на дребния шрифт е препоръчително. Според общите условия на апликацията с един клик хората се съгласяват да предоставят “безвъзмездни, постоянни и изключителни” права на FaceApp да използва снимките им. Това означава, например, че вашето лице може безпроблемно да се появи върху билборд за реклама на перилни препарати в Москва. Приложението вече има достъп до снимките на около 100 милиона души от цял свят.

“Може да кажем, че има проблем, защото снимките позволяват установяване самоличността на лицето и представляват лични данни, коментира пред Свободна Европа Емил Георгиев - адвокат и преподавател по интелектуална собственост.

Корените на FaceApp

FaceApp е разработен от базираната в Санкт Петербург компания Wireless Lab. Изпънителен дитектор е Ярослав Гончаров, който преди този проект е бил на същата позиция в Яндекс - руската версия на Гугъл. Приложението работи от 2017 година, а през 2018 влезе в новините, след като много потребители обвиниха компанията в расизъм заради така наречените “етнически филтри”. Сега на фокус е едно притеснение: че приложението не е комуникирало ясно, че снимките се пазят в облак, а не на устройствата на потребителите. Не е ясно и дали тези данни не се предоставят на трети страни.

Според изявление на главния мениджър Гончаров съхранението се случва на сървъри извън Русия. Посочени са три локации - САЩ, Сингапур и Ирландия. Адвокат Емил Георгиев смята, че в това изброяване на държави Ирландия е “особено интересна, защото и ние, и Ирландия сме членове на ЕС”.

Това означава, че там се прилага GDPR и потребителите могат да изискват от Wireless lab информация дали и какви техни данни се обработват. Могат да изискват и заличаване.

“Ако има български потребители, които смятат, че правата им за накърнени, могат да се обърнат към българската Комисия за защита на личните данни, а тя от своя страна по служебен път да се свърже с комисията в Ирландия, която да предприеме някакви действия.

Въпреки че част от екипите на FaceApp се намират в Русия, данните на потребителите не се пренасят в страната, става ясно от изявление на Wireless lab. Компанията отрича да продава или да споделя данни с трети страни. “99% от потребителите не се логват и затова нямаме достъп до никакви лични данни. Повечето снимки се изтриват от сървърите в рамките на 48 часа след качването им”, се казва в становището, цитирано от TechCrunch.

адвокат Емил Георгиев
адвокат Емил Георгиев

На фона на това успокоение се чува и алармата, че този тип приложения могат да се използват за тренирането на изкуствен интелект, който впоследствие да бъде внедрен в софтуер за лицево разпознаване.

“Всички такива притеснения са основателни, но тук идва личната отговорност на всеки един от нас като потребители”, смята Емил Георгиев и дава съвет “да не се доверяваме на всяко нещо, което изглежда много интересно във Facebook, да изчитаме внимателно общите условия, включително и декларацията за поверителност.”

Декларацията на FaceApp е кратка и отнема 5 - 6 минути за четене. Всеки сам може да реши дали да предоставя данните си. Това става доброволно.

Илюзията "защита на личните данни"

Шумът около подобен тип приложения не е прецедент. В дигиталния свят, в който живеят все повече хора, защитата на личните данни е едно от най-големите предизвикателства.

“Никой не трябва да си прави илюзията, че участвайки в социални мрежи, той получава адекватна закрила на личните си данни. Това е сделката. Facebook, например, ни предоставя платформата, срещу което събира данни за нас, за нашето поведение като потребители”, коментира Георгиев. За пример дава случая с консултантската компания “Кеймбридж Аналитика”.

Данните на 50 млн. потребители на Facebook бяха продадени на Кеймбридж Аналитика за разработката на софтуер, позволяващ предсказването на гласуването на президентските избори в САЩ през 2016 г. Данните вероятно са били използвани и във връзка с гласуването за Брекзит във Великобритания.

“Огромно количество данни циркулират. В своята цялост те не могат да бъдат обработени качествено, но ако трябва да се търси информация за някого целенасочено, това вече е по-лесно.”

“Частни компании като Facebook нямат интерес да пазят данните ни прекалено добре, а те имат интерес да могат да търгуват с тях. Това е разменна стока, която може да се търгува и тя се търгува много често срещу пари”

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG