Купът с радикални идеи за бъдещето на Европейския съюз на бюрото на Урсула фон дер Лайен расте, докато тя обикаля европейските столици, за да чуе очакванията на националните правителства към нейната работа и да огледа кандидатите за еврокомисари, които те й предлагат.
Купчината върху бюрото й е произведена от десетките мозъчни тръстове в европейската столица, които произвеждат визии за бъдещето на Съюза.
Едни от най-известните изследователи на европейските политики, бивши имена от новините и млади абсолвенти на престижни университети работят над тях в една специфична среда, произвела най-високата концентрация на мозъчни тръстове в Европа. В Брюксел те са десетки и макар и ролята им да е неформална, те са част от процеса на вземане на решения.
Шампиони на влиянието
Европейският съвет за външна политика (ЕСFR) например е събрал подписите на 60 видни личности под своите предложения за промяна на европейската дипломация. Мнозина сред подписалите са с пряк достъп до министерски кабинети из цяла Европа. Такива са бившият шведски премиер Карл Билд, бившите генерални секретари на НАТО Яп де Хоп Схефер и Хавиер Солана, бившият германски вицеканцлер Зигмар Габриел и бившият директор на Световната търговска организация Паскал Лами. Сред имената има и такива на бивши министри и професори, включително и на двама българи - бившият президент Росен Плевнелиев и екс външният министър Ивайло Калфин.
Пред Свободна Европа Ивайло Калфин обясни, че се е включил в иницативата, защото я смята полезна за България.
ECFR поставя минимум шест тежки диагнози за външната политика на ЕС от последните години
Анализът на ECFR за водената досега външна политика на ЕС е силно критичен. Загуба на влияние, изоставяне на Западните Балкани, неуспех в Украйна, липса на политика към Русия, променливи успехи с Китай и загуба на тежест пред САЩ са само част от поставените диагнози.
Според мозъчния тръст следващите пет години дори ще са по-трудни, заради засилването на биполярния модел на световен ред, управляван от САЩ и Китай, в който плахо поведение на Европа би нанесло още повече щети върху имиджа и влиянието й. Ето защо ECFR има няколко предложения за Урсула фон дер Лайен и те не се изчерпват само до това, което тя обеща - облекчаване на процедурата за вземане на решения. Напротив, предложенията са далеч по-кардинални.
Над какво ще мисли Фон дер Лайен
С подкрепата на влиятелни бивши дипломати Съветът предлага създаване на ядра, съставени от група страни, които да подготвят европейските позиции по различни въпроси и да информират останалите за изпълнението им.
В различни групи, назначени от първия дипломат на ЕС, биха влезли малки и големи държави, както и чиновници от евроинституциите, и така те биха поели отговорност за поведението на Европа. Чрез групите би се избегнала нуждата от включване на всички при обсъждането на всички въпроси, а с това би се ускорило вземането на решения и би се предотвратило размиването на позиции от несъгласните с тях държави.
Такива формати вече съществуват - като инициираният от Германия Берлински процес, който се занимава със Западните Балкани. В него обаче освен европейски представители се включват и страните от региона, които имат само статут на кандидати.
За Ивайло Калфин подобна организация би позволила на България да участва в групи за Черно море или за Кавказ, например, и чрез това да наложи по-силна европейска политика в райони, които представляват за нея интерес.
Посланици на ЕС? Заместници на комисаря?
Друга идея на Съвета е назначаването на външни министри за специални пратеници на ЕС в горещи точки, както и определяне на заместници на “европейския външен министър”, които да си разделят работата по региони. Западните Балкани би трябвало да са под наблюдението на заместник-върховен представител по външната полититка на ЕС, смятат експертите.
ECFR предлага още повече видимост на европейската отбрана чрез провеждане съвместни европейски учения на бойните отбранителни групи и части на гражданската защита, изпращането им в мисии на ООН и даже включването им в силите за бързо реагиране на НАТО. Съветът смята, че ЕС трябва да засили военното си присъствие в Източна Европа, вместо да оставя цялата работа на американските съюзници в НАТО, като започне с откриването на малка военна база в Полша, където САЩ наскоро договориха изграждането на нови. Както и преминаването на умиротворителната мисия в Косово от командването на НАТО към ЕС.
В писмото до Фон дер Лайен 60-те бивши и настоящи дипломати и политици предлагат тя да назначи еврокомисари за отбраната и за сигурността, като последният отговаря и за кибер- и хибридните заплахи. Те прегръщат идеята на Ангела Меркел, която е подкрепена и от Еманюел Макрон, за създаване на Европейски съвет за сигурност, в който европейските лидери да се занимаят по-сериозно с въпросите на отбраната.
Засилване на европейския суверенитет
Една от най-спорните идеи, предложени на новия председател на Европейската комисия е засилването на европейски суверинитет. Според сегашното разбиране за ЕС, Съюзът не е суверенен, суверенни са държавите, които участват в него. Европейският съвет за външна политика и неговите поддръжници обаче смятат, че ЕС трябва да поеме по-голяма отговорност към рисковете, които го заплашват. Концепцията на Съвета е суверинитетът да се състои от три елемента - икономически и финансов, отбранителен и дипломатически.
За икономически проблеми пред ЕС говори в обръщението си до новите шефове на европейските институции и най-влиятелният икономически мозъчен тръст в Брюксел - “Брюгел”.
Идеите на "Брюгел"
Неговите изследователи смятат, че ЕС се нуждае спешно от засилване на технологичната си и финансова сигурност, от въвеждането на данък върху въглеродните емисии за вноса на стоки и рязкото поскъпване на въглеродните емисии за европейските замърсяващи производство. За да се избегне дълбока рецесия и дори нова финансова криза европейските институции трябва да реформират бързо еврозоната и да затегнат още регулациите си срещу данъчните измами и избягването плащането на данъци.
Европа трябва да засили технологичната си независимост от Китай и САЩ, смятат в "Брюгел"
Неговата препоръка към Урсула фон дер Лайен е Европа да засили технологичната си независимост от Китай и САЩ, за подобри мястото си в стратегическите си партньорски мрежи по света и да работи за сигурността си.
Това ще е много сложна игра и европейските институции трябва да помислят върху екстремните сценарии за възможна геостратегическа конфронтация, казва Волф.
Според “Брюгел” през следващите пет години европейските институции трябва да наложат фундаментални промени в европейската икономика, начин на потребление и дори на живот, за да могат да спрат загубите на биолгочно разнообразие в следствие по-бързото от предвиденото затопляне на климата. “Тези промени ще са твърде значителни и ще засегнат цялата икономика и ежедневието на гражданите”, казва Гунтрам Волф.
Икономистите смятат, че по отношение на икономиката най-належащите промени са свързани с реформирането на еврозоната, засилване на ролята на еврото в световната търговия, довършването на банковия съюз, както и да се помогне на Италия да спре опасната тенденция на покачване на лихвените нива по-бързо отколкото расте икономиката.
Належащо е и да се увеличат данъците на богатите и корпоративното облагане, които през годините на криза бяха дебалансирани, прехвърляйки главната тежест върху средната класа и компании. Задълбочилата са разлика между по-богатите и по-бедни страни в Европа също е предизвикателство, което новите лидери на европейските институции неизбежно ще се слъскат, смятат в “Брюгел”.
