Връзки за достъпност

Извънредни новини

Голямата картина: Главният обвинител в Зимбабве и България


Красен Станчев

„В нормалните страни главният прокурор е част от изпълнителната власт, в България е обратното.“

Красен Станчев

„…Който не се подчинява, не трябва да яде“.

Лев Троцки

Главните прокурори у нас не обичат сравненията с Румъния, когато стане дума за независимостта на съда. На мен те също не са ми правили никога особено впечатление - Румъния се подобрява, а България се влошава. Според Института "Фрейзър" България е била най-добре по показателя "съдебна независимост" през 2000 г., когато е получила 4.18 от 10 възможни точки.

По-интересно е сравнението със Зимбабве… На него аз се натъкнах случайно през 2014 г., преглеждайки класациите в индекса за Стопанската свобода в света.

Зимбабве и България

През 2012 г. по критерия "независимост и обективност на съда" България се оказва под равнището на Зимбабве. Когато България е в апогея на независимостта на съдилищата (2000 г.), съдът в Зимбабве е много по-независим - с 6.18 точки. С такъв ранг тогава са само най-добрите бивши комунистически държави Естония и Чехия.

Независимостта на зимбабвийските съдилища изчезва през 2001 г. (оценката им потъва до 1.5 точки). Президентът Мугабе решава да изземе селскостопанската земя, останала във владение на собственици от колониалния период. След това независимостта и обективността на съдилищата постепенно се подобряват, за да стигнат високите за такава ситуация български „стандарти“ през 2011 г. Точно тогава България се плъзга под равнището на Зимбабве. След 2012 г. положението в Зимбабве се подобрява и е малко над нивото на България.

Зимбабве е президентска република. Съдебната власт е отделена от изпълнителната. Мястото на главния прокурор е в изпълнителната власт. Конституционните и другите висши съдии също се назначават от президента (по предложение на Кадровата комисия по правосъдие).

Мугабе има навика да сменя главните прокурори, когато не го слушат

Мугабе има навика да сменя главните прокурори, когато не го слушат. За 37 години управление той сменя осем души на тази длъжност, някои от тях се задържат съвсем закратко, ефективните прокурори са четирима. Последният е от позадържалите се на това място. Първоначално (през 2016 г.) той е обвинен в заговор да взриви мандра, която е собственост на жената на президента, а през 2017 г. е признат за некомпетентен, защото не разследва депутат насилник и педофил от партията на Мугабе.

Назначеният от новия президент Емерсън Дамбудзо Мнангагва главен прокурор и върховните съдии правят добро впечатление, ако се съди по докладите на ООН и напредъка на страна в индексите по върховенство на правото. Всички те произхождат от политическата партия на Мугабе – Зимбабвийския Африкански национален съюз – Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ).

Очевидно е, че президентът на Зимбабве е отговорен за разделението на властите и съответно за независимостта на съда.

България не е Зимбабве, отговорността е неясна

Най-важният отличителен белег е, че в България отговорността за размиването на разделението на властите, потиснатото положение на съда и незадоволителното състояние с върховенството на закона също е размита.

По последния показател, наблюдаван от Световната банка, също няма развитие от 2000 г. насам. От 2012 г. той се влошава, включително след законовите и конституционни промени от 2015 г. Това корелира с упадъка по показателя „контрол върху корупцията“.

Българският показател „върховенство на закона“ за 2017 г. е с 15-20% по-неблагоприятен от средното положение в района на Източна Европа и Централна Азия. Само Руската Федерация и азиатските страни от бившия СССР са по-зле.

Отговорността е и разтеглена във времето.

Непосредствената вина е на главните прокурори, а опосредената – на управляващите партии след 2003 г. и на назначените от тях и президента Първанов конституционни съдии.

Да се върнем още по-назад

През 1991 г., с чл. 126 и сл. от Конституцията е учредена пълна независимост на фигурата на главния прокурор и централизираната под него прокуратура. Това е плод на страха от злоупотреби на изпълнителната власт, при неясен изход от следващите избори и страх на депутатите от БСП от отговорност за действията на предишния режим. (Затова президентът няма ефективни лостове да поддържа разделението на властите, а ветото е хилаво.)

Бе очевидно, че това положение на главния прокурор следва съветската „конституционна” традиция, дори и без наличието на някой доморасъл Сталин, Путин или Мугабе.

През 2003 и 2005 г. страхът отдавна бе изчезнал, а БСП след неразбориите от 1996 и 1997 г. отново бе част, понякога неявна, от управлението на страната.

Конституционният съд фактически гипсира разпоредбите на чл. 126 и сл., постановявайки, че „главният прокурор“ е всъщност част от „формата на държавно управление“.

Първото конституционно дело № 22/2002 г. е предизвикано от Главния прокурор. В негов интерес е да направи конституционното положение на своята институция непроменимо.

Конституционният съд възприе възгледа на прокурорите. Те имат право да искат страната да е нещо като прокурорска република

По второто (№ 7/2005 г.), когато Върховният Касационен съд търси разяснение на „формата“, Главният прокурор и Асоциацията на прокурорите считат, че дори самото задаване на въпроса е недопустимо и следва да бъде отхвърлено изцяло. А ако бъде разгледано, „да се приеме разбирането, че посочените изменения представляват промяна във формата на държавно управление и извършването им е от компетентността на ВНС.“ Съдът възприема възгледа на прокурорите. Те имат право да искат страната да е нещо като прокурорска република (или монархия). Ирационално и неоправдано е съгласието на Конституционния съд.

„…Който не се подчинява, не трябва за яде“

С тези думи Троцки описва положението в Съветска Русия. Те са валидни и за управлението на Мугабе и Путин.

През 2004 г. и 2006 г. комисарите на ЕС по разширяването, с които говорих често, виждаха проблема с прокуратурата, но харесваха България и не смятаха, че трябва да поставят разрешаването му като условие за членство. Пък и нямаше практика, на която да се позоват…

Деянията на сегашния главен прокурор са добре известни и са описани от съименника ми Красен Николов. Тук ще се спра само на онова, което се е превърнало в практика.

  • Покрай първия мащабен публичен акт на главния прокурор стана ясно, че той има негативен пресантиман спрямо бизнеса. Тогава, в началото на 2013 г., под предлог за „борба с монополите“, по негова заповед, насред организирани протести срещу ЕРП-тата, разследващи „качулки“ нахлуха в офисите на тези фирми. Нищо че бизнесът им е изцяло регулиран, статутът им произтича от закона и не им е позволено да оперират на либерализиран пазар.
  • Дори след обрастването на прокуратурата със специални допълнителни органи с трудно произносими абревиатури, налице е афинитет към паралелно участие във важни политически дела – избори, нападения срещу банки и/или бизнеси, за които публиката научава от изяви на чуждестранни посланици и използване на стари приятелства за уреждане на сметки „на кафе“.
  • Тези приятелства не са с „десни екстремисти“ по определението на новия кандидат прокурор, а с противниците на „десните екстремисти“. Най-показателният случай е този с Конституционно дело №13/2015, предизвикано от главния прокурор, чийто резултат е въвеждането на давност спрямо деянията на управляващите между 1944 и 1989 г. Иначе казано, този човек не вижда престъпление срещу мира например в окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор през 1968 г.
  • Постигнато е същинското мнозинство на прокуратурата и главния прокурор във ВСС, а неговата „етична“ комисия, в това число тази, която назначава и уволнява съдиите, му е подчинена, включително с политическата подкрепа, за която стана дума по-горе.
Разделението на властите е практически премахнато

Разделението на властите е практически премахнато. То не действа поради един много прост механизъм: в парламента и в изпълнителната власт няма почти никой, който да не е бивш или бъдещ клиент на прокуратурата.

Същото е положението и в зависещите от главния прокурор съприлежащи му учреждения. Остава само да се довърши този модел и в съда. Това няма да е трудно, защото политическата система е вече ад хок еднопартийна.

  • 16x9 Image

    Красен Станчев

    Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG