Връзки за достъпност

Извънредни новини

България в чакалнята на еврото. Не днес


Символът на еврото

Когато и да прочетете този текст, то ще е след деня, в който България си постави срок да влезе в чакалнята на еврото на път към общата валута. Той изтече на 31 юли 2019 г.

След единадесет години и половина нерешителност и когато малцина вече се надяваха, България реши да предложи брак на еврото. На 29 юни 2018 г., ден преди края на първото си председателство на Съвета на ЕС, финансовият министър Владислав Горанов и гуверньорът на БНБ Димитър Радев писаха до министрите на финансите от еврозоната, до президента на Европейската централна банка и до Европейската комисия, че България иска да влезе със собствената си валута във Валутно-курсовия механизъм (ERM ll), известен като чакалнята/преддверието на еврото. В него курсът на националната валута се наблюдава спрямо този на еврото, като в продължение на поне две години той не трябва да се отклонява с повече от 15%. Ако издържи този тест, една страна се смята за готова да приеме еврото за своя национална валута.

Внезапният прилив на решителност от България изненада някои разсеяни наблюдатели на ставащото в Брюксел, които първоначално не направиха връзка с произнесената 9 месеца по-рано годишна реч за състоянието на Съюза от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В нея той призова страните, които още не използват общата валута, да изпълнят ангажимента си. За стремящите се към еврото беше отворен специален фонд в евробюджета, от който да се черпят средства за нужните реформи.

България изглеждаше като подходящ водач на оставащите 6 страни извън еврозоната (Полша, Чехия, Унгария, Хърватия, Румъния и Швеция), тъй като макар и най-слаба икономика, валутата ѝ е привързана към еврото от 1997 г. и обменният ѝ курс е стабилен оттогава.

Влизането в еврото е по-скоро политическо, отколкото икономическо решение, убеден е Жолт Дарвас.

Според икономическия анализатор от мозъчния тръст “Брюгел” в Брюксел страните от централна Европа могат да се справят икономически както в еврозоната, така и извън нея.

Дарвас дава като пример България, която излезе от бюджетен дефицит на излишък и запази стабилен обменния си курс извън еврото, и Словакия, която успя да надбяга икономически Чехия и Унгария, които не я последваха в еврозоната.

Според Дарвас влизането в еврозоната не е само юридически ангажимент от всяка страна при приемането й в ЕС, но и израз на причастност към европейските ценностти като зачитане на човешкото достойнство и правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и върховенството на правото.

“Тези ценности, както и стремежът ни към мир и благополучие на гражданите, дефинират същността на ЕС”, казва Дарвас.

За него приемането на еврото е израз по-силна ангажираност със следването на европейските ценности.

Заявеният с писмото от Горанов и Радев интерес за кандидатстване за преддверието на еврото бе посрещнато с оживление в Брюксел. След като нови членове не бяха приемани от 2015 г., то бе прието като знак, че се излиза от кризисните времена, в които грижите на еврозоната бяха свързани със спасяване на закъсали икономики и със собственото ѝ оцеляване.

Деветнайсетте финансови министри, Еврокомисията и ЕЦБ подкрепиха желанието България и амбициозния ѝ план за реформи и обещаха да се върнат към изпълнението му след година, за да насрочат дата за “бракосъчетанието”. Българската еуфория беше охладена от предложеното брачно споразумение - едновременно влизане в Банковия съюз и в ERM II, защото правителството беше поискало само второто.

Банковият съюз - система за финансов надзор, бе създадена за държавите от еврозоната след продължилата почти десетилиетие последна финансово-икономическа криза. Членството в него на страните, неизползващи еврото, е доброволно. Затова искането от страна, която чака пред входа, да делегира суверинитет от националната си банка на европейската, да се включи с вноски в общия фонд за спасяване на закъсали банки, изглеждаше като не особено равностоен брак. Но София нямаше избор и стисна зъби.

През август 2018 г. правителството прие план за влизане в ERM II и в Банковия съюз до края на юли. От седемте ангажимента, поети с писмото на Горанов и Радев, отвъд крайния срок останаха неизпълнени приемане на нормативни документи, свързани с влизането в Банковия съюз, приемането на Закона за корпоративното управление на държавните предприятия. За след ваканцията на Народното събрание остава и адаптирането на Закона за борба с прането на пари към Петата европейска директива за борбата с изпирането на пари и финансиране на тероризма, който е приет само на първо четене.

Десет дни преди крайния срок, заложен в българския план, ЕЦБ обяви резултата от стрес тестовете на шестте най-големи български банки, заключавайки, че две от тях не са достатъчно капитализирани да издържат преминаване към еврото.

Макар да няма пряко отношение към процедурата за чакалнята на еврото, докладът на Европейската комисия по Европейския семестър от началото на юни, беше пореден знак, че дата няма да бъде насрочена. В него Комисията посочи 56 пробема, свързани с управлението на икономиката, включително с надзора на банките, уязвимостта на финансовия сектор заради високата задлъжнялост, необслужваните кредити за бизнеса, проблемите с автомобилното застраховане, бавните и скъпи процедури по несъстоятелност, които са съществени за подготовката за еврото.

Ентусиазъмът за общата валута започна да пресъхва още в началото на годината. Пролича от скръцването със зъби от евроинституциите, когато министър Горанов прогнозира, че българите ще се разплащат с евро от 2023 г. Твърде смело очакване, като се има предвид, че наблюдението от ЕЦБ за стабилност на обменния курс в ERM II продължава минимум две години преди страната кандидат да може да приеме еврото като своя валута.

Еврогрупата не взе решение по желанието на България за допускане в чакалнята на еврото, както се очакваше на срещата си на 8 юли. Въпросът не влезе дори в дневния ред. Затова пък приветства заявеното намерение от Хърватия ERM II и й определи юли 2020 г. за оценка на готовността.

Година, след като с присъщ на французин патос обяви България за следващия член на еврозоната, еврокомисарят за еврото Пиер Московиси заяви: “Всички ще влязат. Да видим кога”. Шефът на ЕЦБ Марио Драги игнорира темата от последната си пресконференция преди лятната ваканция.

Писмото на България до Еврогрупата, Еврокомисията и ЕЦБ с доклад за изпълнението на ангажиментите все още не е пристигнало в Брюксел и във Франкфурт, за да отключи следващите етапи от процедурата. Лято е.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел след влизането на България в ЕС през 2007 г. Работила е за bTV, BIT, dnes.bg и за други издания по теми, свързани с работата на Европейския съюз. Намира логика в сложните процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG