Връзки за достъпност

Извънредни новини

В търсене на обвинение. Неяснотите по делото за хакерската атака срещу НАП


Спецпрокуратурата поиска заседанието по мярката за неотклонение на Иван Тодоров да бъде засекретено, но спецсъдът не се съгласи

Към този момент специализираната прокуратура разполага с трима обвиняеми за тероризъм, които обаче са на свобода. Първите двама – служителят Кристиян Бойков и търговският директор на „ТАД Груп“ Георги Янков, бяха пуснати от ареста от самите разследващи срещу гаранции от по 20 000 лв.

Срещу шефа им Иван Тодоров, собственик на фирмата, обаче държавното обвинение реши да подходи по-строго. Първо го обяви за издирване, въпреки че знаеше къде е и кога се прибира в България, после го задържа за 72 часа, а накрая поиска от спецсъда да го остави за постоянно в ареста.

Причината: Тодоров бе обвинен, че е подбудил Бойков и Янков да се занимават с кибертероризъм – да източат милиони лични данни от системата на НАП и да ги огласят „с цел да създадат смут и страх в населението“.

Засега обаче остава напълно неясно кога и как точно ги е подбудил. Бойков и Янков не твърдят подобно нещо, не го твърдят и свидетели. Проблем има и с доказването на обвинението за тероризъм, тъй като засега липсват доказателства обвиняемите предварително да са имали за цел „да създадат смут и страх в населението“, както изисква законът при доказване на това престъпление.

Преди ден разследващите добавиха и нова сюжетна линия – обвиняемите хакнали пръскачките зад парламента, за да пръскат пристигащите в сградата и така да дестабилизират властта. Това твърдение обаче бе веднага опровергано от пресцентъра на Народното събрание и едва ли ще влезе между кориците по делото.

Всъщност и без присъствието на пръскачките около обвиненията има достатъчно неясноти, което пролича и от определението на спецсъда, с което Иван Тодоров бе освободен под гаранция от 100 000 лв. в сряда вечерта.

Няма доказателства, няма опасност от укриване

Тъй като спецпрокуратурата не пожела постоянно задържане на Кристиян Бойков и Георги Янков, само обвинението срещу Иван Тодоров засега бе предмет на обсъждане от страна на специализирания съд.

Според съдия Христина Михайлова представените от спецпрокуратурата доказателства срещу собственика на „ТАД Груп“ не подкрепят обвинението му. Името му се споменава в показанията единствено на двама бивши служители на фирмата, които разказват, че той обсъждал с тях през 2017 г. да правят тестове за киберсигурност, за които нямали договори със съответните компании.

Тези показания обаче бяха игнорирани от съдия Михайлова, защото не са свързани с периода, в който спецпрокуратурата твърди, че е планирана и извършена хакерската атака срещу НАП – от неустановена дата през тази година до 15 юли.

Затова и тя заключи, че в случая не е налице нито една от предпоставките за определяне на най-тежката мярка за неотлонение „задържаен под стража“ – обосновано предположение, че е извършил престъпление и наличие на опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.

Големият размер на паричната гаранция съдия Михайлова обоснова единствено с тежестта на повдигнатите на Тодоров обвинения. Заедно със служителите му Бойков и Янков те бяха обвинени в тероризъм. Този текст от Глава първа от Наказателния кодекс „Престъпления против републиката“ предвижда от 5 до 15 години затвор.

Справка в Google

По време на заседанието на спецсъда се разбра неизвестна досега подробност. Оказва се, че след изтичането на част от информационния масив на НАП в интернет служител на „Информационно обслужване“ успял да идентифицира Кристиян Бойков чрез справка в търсачката Google.

Става въпрос за Александър Станев, който започнал да преглежда публикуваните файлове, сред които такъв с името на работната станция, от която са проверявани данните от НАП. Името било „Криссс“. Проверявайки този псевдоним в известната интернет търсачка, той разбрал, че такъв потребител е регистриран в специализирани сайтове за киберсигурност и в пловдивска медия.

Еволюция на обвиненията

В първоначалния вариант на делото то се разследваше от Софийската градска прокуратура, която повдигна на Кристиян Бойков значително по-леко обвинение – за компютърно престъпление. То обаче еволюира до тероризъм благодарение на показанията на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова, стана ясно по време на заседанието на спецсъда.

Въпреки че взе „трудното решение“ да не си прекрати отпуска след оповестяването на хакерската атака срещу подопечната ѝ информационна система, тя все пак е намерила време да разкаже на разследващите, че в агенцията били получени много сигнали от разтревожени граждани. Именно това обосновава и последвалите по-тежките обвинения срещу Тодоров, Бойков и Янков.

Неочаквани проблеми при доказването

Оказва се обаче, че спецпрокуратурата се е натъкнала на неочаквано препятствие още в началото на разследването. Повдигнатото на 17 юли срещу Кристян Бойков обвинение за компютърно престъпление, „извършено срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“, всъщност е недоказуемо.

Причината е, че информационната система на НАП не представлява такъв обект. По ирония на съдбата спецпрокурорите са разбрали тази подробност от писмо, изпратено от приходната агенция. Затова и на 18 юли е издадено прокурорско постановление, в което се обяснява, че въпросното обвинение е несъставомерно. На 24 юли Георги Янков е обвинен в тероризъм, което става лайтмотив по делото.

Този текст от НК обаче също съдържа подводни камъни за спецпрокуратурата, макар и тя очевидно да ги неглижира засега. Става въпрос за изискването на закона при доказването на това престъпление първо да е доказана специална цел – тоест, извършителите на тероризъм да са планирали предварително да създадат „смут и страх в населението“.

Такива доказателства към този момент липсват. Тактиката на разследващите е по-скоро обратната – тримата обвиняеми са хакнали системата на НАП, което е довело до масови притеснения сред гражданите. Тази поредност на събитията обаче не върши работа при доказването на тероризъм. Изисква се да е категорично доказано, че те са планирали това предварително.

Самолетен билет на турски

Друга подробност, станала известна по време на заседанието на спецсъда в сряда, е, че разследващите не са направили опит да призоват Иван Тодоров, а директно са го обявили за издирване. Въпреки че той своевременно е упълномощил адвокат Георги Стефанов, който е декларирал, че клиентът му ще се върне на 30 юли от планирано пътуване в Канада.

Юристът дори представил пред спецпрокуратурата самолетен билет, закупен от Тодоров още на 14 юни. Обвинителите обаче не му обърнали внимание, тъй като бил на турски език. Причината е, че собственикът на „ТАД Груп“ се прибра в София с полет от Истанбул.

Обяснението на спецпрокуратурата бе, че досъдебното производство се води на български език и тя не била длъжна да превежда билета. Това предизвика възмущението на другия адвокат на Тодоров – Ина Лулчева, която обърна внимание на обвинителите, че това е тяхно задължение по служба, „вместо да накърнявате правата на гражданите“.

След края на съдебното заседание стана ясно, че и двете страни ще атакуват определението на съдия Христина Михайлова. Спецпрокуратурата ще настоява пред втората инстанция Тодоров все пак да влезе зад решетките, а адвокатите му – да му бъде определена по-лека мярка за неотклонение.

  • 16x9 Image

    Борис Митов

    Борис Митов е съдебно-криминален репортер от над 10 години. Следил е работата на службите за сигурност и съдебната система в различни медии, сред които Българската телеграфна агенция, вестник „Сега“ и сайта „Медиапул“.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG