Миналата седмица специализираната прокуратура разгласи пред медиите част от доказателствата си по делото за хакерската атака срещу НАП. И макар че по този начин сама даде публичен достъп до единните граждански номера (ЕГН) на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров, депутата от ДПС Делян Пеевски и над 2000 прокурори и следователи, грешка не бе призната.
Дори напротив. Единственият кандидат за наследник на Цацаров – заместникът му Иван Гешев, декларира, че „факти и доказателства по разследвания на прокуратурата ще бъдат оповестявани и занапред“, когато „защитата или някой друг говори неистини пред обществото“.
Въпреки че функцията на държавното обвинение не е да оборва нечии изказвания пред медиите, а да доказва своите твърдения в съда, разгласяването на материали по знакови дела не е прецедент. През последните десет години прокуратурата го е правила три пъти и винаги след това въпросните дела са завършвали с провал.
"Бебето във фризера"
В края на 2010 г. държавното обвинение и тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов решиха да убедят обществото, че трима горнооряховски лекари „умишлено са умъртвили“ живо бебе. За целта бяха прочетени стенограми от записани със специални разузнавателни средства (СРС) телефонни разговори.
Близо две години и половина по-късно обаче деветорна съдебно-медицинска експертиза напълно оневини лекарите и така до съдебен процес изобщо не се стигна. Случаят остана известен в историята като „бебето във фризера“, а наскоро един от потърпевшите лекари – д-р Михаил Милатович, осъди прокуратурата за обезщетение от 40 000 лв. плюс над 20 000 лв. лихва.
Междувременно ръководството на държавното обвинение бе сменено и Борис Велчев бе наследен от Сотир Цацаров като главен прокурор. Практиката предварително да се разгласяват доказателства бе продължена.
Аферата "Костинброд"
През май 2013 г. ръководството на прокуратурата направи публична демонстрация на доказателствата си за т.нар. афера „Костинброд“. Случай, започнал в деня за размисъл преди парламентарните избори същата година с официално съобщение за разследване на престъпления срещу изборните права на гражданите. Но завършил две години по-късно с това, че прокуратурата реши да не протестира пред втора инстанция оправдателната присъда на бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков.
Той бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата "Мултипринт", изразяваща се в спестяването на редица организационни и производствени разходи.
Данни за подготвяна манипулация на изборите така и не бяха представени пред съда, а вместо това разследващите се ограничиха само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Затова и обвинение получи единствено Желязков, за когото прокуратурата твърдеше, че не е изпълнил служебните си задължения да проконтролира отпечатването на бюлетините за вота.
Тефтерът на Филип Златанов
През юли 2013 г. държавното обвинение предприе друго подобно разгласяване на доказателства, като този път в Съдебната палата бяха прожектирани избрани извадки от тефтера на Филип Златанов – бившият председател на влялата се в КПКОНПИ Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Макар от тях да ставаше ясно, че той си е водил бележки за поставените му задачи – да нанесе „удар!“, „да оправи“, „да прекр.“ конкретни преписки, случаят така и не прерасна в успешно дело за търговия с влияние. Прокуратурата дори не успя да изясни чии са инициалите, споменати в тефтера на Златанов в следната поредност: „ИФ→ЦЦ→ББ“. Сред записките му личаха и инициалите „ДП“, но за тях също така и не бяха оповестени подробности.
Вместо до изяснят целия случай, разследващите загубиха въпросния тефтер. Според официалната версия това се случи, докато той е бил у вещо лице, което да му извърши експертиза. Последвалата проверка не откри данни за престъпление, а делото срещу Филип Златанов се ограничи само до обвинение за престъпление по служба. В края на октомври 2015 г. той бе осъден на 3 години условно за това, че е скрил преписка срещу президента Росен Плевнелиев и решение по проверка срещу бившата съветничка на държавния глава Димана Ранкова.
Кой му бе давал задачите, записани в изчезналия тефтер, така и не бе изяснено. Не бе изяснено и какво още имаше във въпросния тефтер, което обаче прокуратурата избра да не разгласява пред медиите. Тези въпроси останаха без отговори дори за съда, тъй като държавното обвинение общо 5 пъти отказа да представи оригинала по делото, държейки го като доказателство по отделно производство за търговия с влияние. Което пък завърши с изчезването на тефтера.
Дали делото за хакерската атака срещу НАП ще се развие по подобен начин, все още не е ясно. Историята обаче е показала недвусмислено, че прокуратурата е успявала да се провали дори и с неопровержимо изглеждащи доказателства. Защото да убедиш медиите и публиката им в нещо все още е много по-лесно, отколкото да го докажеш в съда.
