Гей двойките в Сърбия, които искат да имат деца, трябва да напуснат страната, за да извършат необходимите за целта медицински процедури, въпреки че министър-председателят Ана Бърнабич има син с партньорката си.
Раждането на детето на Бърнабич през февруари беше възприето от гей общността с надежда, че правата за изкуствено оплождане ще се разпрострат и върху останалите гей двойки. Но тези надежди бързо се изпариха, въпреки че Бърнабич е първият премиер в света, който се сдоби с дете заедно с партньорката си по време на мандата си. Най-вероятно именно чрез изкуствено оплождане.
Само месец по-късно министърът на здравеопазването Златибор Лонкар наложи забрана на всеки с „история на хомосексуални отношения през последните пет години“ да дарява репродуктивни клетки в Сърбия за изкуствено оплождане, ин витро оплождане или дори за лабораторни изследвания.
Като се добавят ограниченията за брачните и репродуктивни права в Сърбия, това на практика означава забрана за еднополовите двойки да имат деца. Освен ако, както партньорката на Бърнабич Милица Джурджич, не са пътували в чужбина, за да преминат през необходимите медицински процедури.
Осиновяването от еднополови двойки в Сърбия е забранено, макар че всеки човек по отделно може да осинови дете, независимо от сексуалната си ориентация.
Нито Бърнабич, нито нейният офис, отговориха на въпросите на Свободна Европа дали смятат, че еднополовите бракове или гражданските партньорства трябва да бъдат признати в Сърбия. Министерството на здравеопазването на страната също не отговори на многобройни запитвания от Свободна Европа за мотивите на наложената забрана.
Драгослава Барзут, изпълнителен директор на ЛГБТ De Se Zna!, съобщи, че няколко неправителствени организации ще атакуват наредбата на здравното министерство.
“Това е нарушение на Закона за забрана на дискриминацията и на Конституцията на Република Сърбия, приета през 2006 г., както и срещу други правни актове, и трябва да бъде отменена”, каза Барзут пред Свободна Европа.
Комисарят за защитата на равноправието Бранкица Янкович може да се произнесе по искането на гей общността. Тя все още не е изработила позицията си по казуса.
“Преди да възникне проблемът, не познавахме текста на наредбата, тъй като няма изискване подзаконовите актове да се съгласуват преди да бъдат подписани от министъра”, коментира Янкович пред Свободна Европа.
Ако тя определи наредбата като дискриминационна, министерството трябва да я промени или отмени в рамките на 30 дни. Янкович може да нареди на властите да се извинят на жертвите на дискриминация и да не правят изявления и да не разпространяват идеи, поведение и информация, които поощряват дискриминацията, речта на омраза или насилие.
Бърнабич беше избрана от сръбския парламент за министър-председател през юни 2017 г. и така стана не само първата жена премиер на страната, но и първият държавен лидер - открит гей.
Тя е съюзник на популисткия президент на Сърбия Александър Вучич, който оглавява консервативната Сръбска прогресивна партия и подкрепя амбицията на страната да стане член на Европейския съюз.
Според политическите анализатори изборът на Вучич върху Бърнабич е част от стратегията за “тактическа европеизация” - начин да се отговори на про-ЛГБТ ориентираната Европа, без да се ангажира с въпросите на хората с различна сексуална ориентация у дома.
Те добавят, че Бърнабич няма много възможности за маневриране по въпросите на ЛГБТ хората, заради ограничената подкрепа в една страна, където те често се сблъскват с омраза и са подлагани да дискриминация, тормоз и насилие. Но критиците на Бърнабич в гей общността твърдят, че тя не е направила много за защита или разширяване на правата им в страната.
През 2014 г. “Амнести интернешънъл” посочи Сърбия като страна с липса на политическа воля за справяне с хомофобията, в която еднополовите двойки не получават същата законова закрила като хетеросексуалните.
Еднополовите бракове не са законни в Сърбия. Конституцията от 2006 г. определя брака като съюз между мъж и жена, а гражданските партньорства не са официално признати.
Сръбският закон забранява дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация на работното място, в образованието, медиите и други области. Но ЛГБТ активисти казват, че законите срещу дискриминацията често не се прилагат.
В страната няма банки за сперма или криобанки за яйцеклетки. Оплождането ин витро е разрешено, но само за регистрирани хетеросексуални двойки, които могат да използват единствено собствен генетичен материал, освен ако не бъде доказано, че са безплодни.
Според наредбата на здравното министерство хетеросексуалните двойки също не могат да се подложат на процедура за ин витро оплождане или изкуствено оплождане, като използват хомосексуални донори.
Ако еднополовата двойка в Сърбия реши да потърси медицинско лечение в чужбина, за да има деца, както направиха Бърнабич и нейният партньор, държавата не ги признава и за родители. Само биологичната майка има законни права в такива случаи.
