Не беше като друг път в петък вечер. Вместо концерт в Зала 1 на НДК имаше политически речи с призиви за "въстание" и протести.
Лидерът "Възраждане" Костадин Костадинов призоваваше "100 000 души" да излязат на протест в София на 31 май, а при всяко споменаване на управляващите близо трихилядната публика викаше "Оставка".
Събитието "Как да спасим лева" беше организирано в знак на протест срещу влизането на България в еврозоната. Въпреки че беше обявено във Фейсбук като публична дискусия, всъщност се състоеше предимно от предварително подготвени антиевропейски речи на членове на проруската партия "Възраждане" и други противници на въвеждането на еврото в България.
То се проведе на фона на очаквания в началото на юни конвергентен доклад на Европейската комисия (ЕК) дали България е готова да се присъедини към еврозоната през януари 2026 г. Само тази крачка дели страната от въвеждане на еврото, тъй като София вече изпълнява останалите условия.
"Как да спасим лева" беше организирано от бившия депутат от БСП Страхил Ангелов, известен с крайните си проруски позиции, евродепутата от "Възраждане" Петър Волгин, бившия собственик на "ПИК" Недялко Недялков, както и Виктор Папазов, бивш депутат от "Възраждане".
Модератор беше Деян Николов, икономист и кандидат на "Възраждане" за кмет на София на последните избори.
Сред ентусиазираната публика имаше предимно възрастни хора, а някои носеха плакати с надписи като "Референдум" и "Не на еврото".
Входът беше свободен и хората влизаха само след проверка за оръжие. На маса във фоайето на НДК се събираха и подписи за връщане на "Паметника на Съветската армия" в Княжеската градина.
Освен в София, говорителите призоваха за протести в цялата страна на 31 май.
Страхил Ангелов каза, че организаторите ще изпратят декларация до световни лидери, "които биха оказали подкрепа" - като президента на САЩ Доналд Тръмп, унгарския премиер Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо.
Ангелов призова партиите, които са срещу еврото, да се обединят и да внасят вот на недоверие към правителството всяка седмица.
Недялко Недялков каза, че "народът има право на въстание, включително въоръжено", нарече еврозоната "морално и сексуално извращение" и обвини председателката на парламента Наталия Киселова в извършване на "държавен преврат".
По-рано тази седмица тя не допусна за разглеждане в предложението на президента Румен Радев за референдум за датата на влизането на България в еврозоната. Мнозинството от партиите в Народното събрание декларираха, че няма да подкрепят предложението, а по-късно Радев каза, че ще сезира Конституционния съд (КС) заради действията на Киселова.
КС вече обяви подобен референдум за незаконен през 2024 г., след като година по-рано парламентът отхвърли искането на "Възраждане" за провеждането му.
В началото на събитието беше излъчено и видеообръщение на икономиста Стив Ханке, спомогнал за въвеждането на валутния борд в България след хиперинфлацията през 90-те години. Според него валутният борд "работи прекрасно" и няма нужда "да се поправя нещо, което не е счупено".
В залата имаше и депутати от "Величие" и "Меч" - другите две партии, които се противопоставят на еврото.
Въпреки че основната тема беше валутата, изказванията от трибуната съдържаха лъжливи антиевропейски, антиваксърски и хомофобски твърдения.
По време на събитието в района на НДК имаше засилено полицейско присъствие.
По-рано във Фейсбук беше създадено и проевропейско събитие "Защо трябва да приемем еврото? Да го обясним на спасителите на лева". В него граждани апелираха защитници на еврото да отидат на дискусията, за да дадат аргументите си, но това не се случи. Малкото включвания от публиката в самия край на събитието подкрепиха организаторите. Никой не зададе въпроси.
По-рано тази седмица инициативата на Радев за свикване на референдум беше остро критикувана от 40 университетски преподаватели по право, които го обвиниха, че прави опит да суспендира Конституцията, а правният му съветник Крум Зарков също подаде оставка.
Причината е, че основният закон на България не позволява референдум по въпроси, уредени в международни договори, какъвто е този за присъединяването на България към ЕС.
Радев е критикуван от политици и наблюдатели, че с предложения референдум цели да извлече политически дивиденти за евентуален свой бъдещ политически проект. Друга хипотеза, която се появи в медиите, е, че той иска процедурно да отложи влизането на страната в еврозоната, дори тя да получи зелена светлина за януари 2026 г.
Президентът твърди, че е предложил референдум за датата за еврото, тъй като не е видял предложения от политиците за мерки, които минимизират предполагаеми рискове от покачване на цените заради евентуалното влизане в еврозоната. Той отхвърля обвиненията, че предложеният референдум е срещу еврото.
Преобладаващата част от депутатите в Народното събрание подкрепя влизането на България в Еврозоната, което беше условие за влизането на страната в ЕС още през 2007 г. Тази седмица премиерът Росен Желязков обяви, че 171 депутати са подкрепили с подписите си позицията на министър-председателя и управителя на БНБ Димитър Радев за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 г.
Форум