Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Дълбока тревога". Преподаватели по право обвиниха Радев, че цели да суспендира конституцията


Румен Радев
Румен Радев

Искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум за влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г., "съзнателно или не, цели суспендиране на българската Конституция".

Това се казва в безпрецедентна остра позиция на 40 преподаватели от правните факултети на Софийския университет "Св. Климент Охридски", Нов български университет, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".

Те призовават парламентът да отхвърли искането на Радев, тъй като още през 2023 г. депутатите отклониха подобно искане. В началото на 2024 г. провеждането на референдум за еврото беше прието за недопустимо и от Конституционния съд (КС).

Призивът на университетските проподаватели беше цитиран от сайта "Лекс" е неделя вечерта - два дни, след като Радев лансира публично идеята си в свое обръщение към нацията. Заради този негов ход собственият му правен съветник и бивш правосъден министър Крум Зарков заяви, че подава оставка.

Искането на президента за референдум беше подкрепено от ИТН, която участва в управляващата коалиция, както и от опозиционните "Възраждане", "Величие" и МЕЧ. Мнозинството от партиите обаче декларираха, че няма да го подкрепят. Премиерът Росен Желязков също разкритикува идеята на Радев.

Според авторите на позицията "правно необосновано е президентът на Републиката да предлага на българския парламент да пренебрегне конституционната уредба на страната и задълженията ѝ като член на Европейския съюз".

Затова преподавателите по право от четирите университета искат да изразят "своята дълбока тревога и да алармираме за опасността от опита Народното събрание да бъде подтикнато да свика национален референдум в противоречие с Конституцията на Република България и в нарушение на ангажиментите, поети с присъединяването на страната ни към Европейския съюз".

"Такъв акт подкопава доверието между България и нейните партньори в Европейския съюз, уронва международния ѝ авторитет и най-вече поставя под въпрос конституционните устои на българската демократична държава и принципа на върховенството на правото – основополагащ за българския правен ред", се казва в отвореното писмо.

В него се напомня, че демокрацията гарантира управление, основано на волята и правата на гражданите, изразени и защитени в установените от Конституцията форми.

"Опитът парламентът да бъде поставен в положение да свика противоконституционен референдум представлява акт, който – съзнателно или не – цели суспендиране на българската Конституция и връщане на страната десетилетия назад, зачерквайки достиженията в обществения и правния ѝ напредък след 1989 г."

Преподавателите призовават и правната професионална общност "да заеме категорична позиция в защита на върховенството на правото и на развитието на България като демократична европейска държава, в съответствие с Конституцията и международните ангажименти на страната".

Те се обръщат и към българските граждани с апел за "осъзнато и отговорно участие в един от най-съдбоносните моменти в съвременната ни история и чрез активната си позиция да не допуснем страната ни да бъде върната назад в своето развитие като свободна, правова и демократична европейска държава".

Отвореното писмо е подписано от следните 40 преподаватели:

  • Ас. Александър Кацарски, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Борислав Ганчев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Боряна Мусева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Васил Пандов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Велина Тодорова, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
  • Доц. д-р Венцислав Петров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Виктор Токушев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Деяна Марчева, Департамент по право, НБУ
  • Ас. Димитър Гочев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Димитър Деков, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
  • Гл. ас. д-р Димитър Стоянов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Димитър Топузов, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
  • Доц. д-р Ева Касева, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  • Проф. д.ю.н Екатерина Матеева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Ас. д-р Екатерина Методиева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Здравка Кръстева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Ивайло Костов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Иван Стойнев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Илиан Байчев, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  • Доц. д-р Искра Владова-Недкова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Катерина Йочева, Департамент по право, НБУ
  • Доц. д-р Красимир Манов, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Ас. д-р Кристиан Райчев, Юридически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“
  • Ас. Люба Ковачева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Мартин Бъбаров, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Мира Манолова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Ас. Мирела Андреева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Ралица Костадинова, Департамент по право, НБУ
  • Гл. ас. д-р Силвия Спасова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Силвия Цонева, Департамент по право, НБУ
  • Доц. д-р Симеон Гройсман, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Станислав Костов, Юридически факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  • Ас. Стоян Мадин, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Христина Танчева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Христо Христев, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Цвета Попова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Ас. д-р Цветелина Байрактарова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Гл. ас. д-р Цветелина Димитрова, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • Доц. д-р Юлия Захариева, Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
  • 16x9 Image

    Свободна Европа

    Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 г. до 2004 г. излъчва предавания на български език. От началото на 2019 г. Свободна Европа е възстановена като дигитална платформа за предоставяне на мултимедийно съдържание на български език.

Форум

Най-ново видео

Три схеми с боклука, заради които София плаща повече
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:56 0:00
XS
SM
MD
LG