"У нас цари всеобща завист". Къде е мястото на твореца в преподаването у нас и в чужбина

В чужбина изявените творци носят престиж на учебните заведения и ако правилата пречат на това те да бъдат привлечени като преподаватели, правилата се променят. Това каза Владимир Левчев, писател и преподавател по творческо писане в Американския университет в Благоевград с повече от десетилетие опит в американски университети, потърсен от Свободна Европа да разкаже за наблюденията си върху практиките за наемане на творци като преподаватели.

У нас ситуацията е различна, защото липсва нагласата, че един таланлив и успешен човек със световно признание ще издигне престижа на една институция, смята професорът по културна антропология Ивайло Дичев. Потърсихме ги след ситуацията в Националното музикално училище, която стана причина оперната прима Дарина Такова да се откаже да преподава там.

Как е в България?

„У нас цари всеобща завист. Средството, с което тя си служи, е буквата на закона. Има някаква разпоредба, която задължава човека да кандидатства по някакъв ред и световният престиж не се признава“ за достатъчна причина този ред да бъде променен, коментира Дичев, преподавател в Софийския университет. Той изтъкна, че ситуацията там също не е по-различна.

„Ако бъде поканен например Христо Явашев (известен като Кристо) да дойде да чете лекции на студенти в специалност Културология, без да е минал през конкурс, и ако си представим, че той се съгласи, ще се намери някой, който би казал, че той може да бъде само хоноруван преподавател (т.е. да не е на щатна длъжност)“, каза Дичев.

Той изтъкна също, че във висшите учебни заведения у нас чуждестранни преподаватели „на практика няма“ и посочи, че причините вероятно са сходни.

„Тъжни са и двусмислените реакции, които се появиха. Някои хора казват, че е чест за едно училище да дойде една световноизвестна певица да обучава децата. Аз съм на тази позиция. От другата страна са хора, които смятат, че не може доказали се на световната сцена таланти да бъдат назначавани без конкурс“, коментира още Дичев.

Антропологът, който има опит като преподавател във Франция и в САЩ, изтъкна, че в тези страни има консенсус около това успели на световната сцена таланти от различни области да бъдат канени да преподават без да преминават през подобни конкурси. Дичев добави, че това е въпрос на престиж за учебните заведения. „Учебните заведения се борят да привлекат към себе си такива хора, които да издигнат нивото и да издигнат престижа. [...] У нас липсва такова усещане, че световно признат талант ще издигне нивото“, заключи той.

Как се прави в чужбина?

„Много е престижно в САЩ например за една литературна програма да се знае, че там преподава известен писател“, каза Владимир Левчев, прекарал 13 години в университета във Вашигтон. „Би било изключително глупаво един университет да изгуби такава възможност. Това би било загуба както за студентите, така и за учебното заведение.“

В Американския университет във Вашингтон преподавател, а след това приятел и дори преводач на поетични текстовете на Левчев е известният писател Хенри Тейлър, лауреат на наградата „Пулицър“. „Всеки университет си имаше поне една литературна звезда – известен писател или поет, когото всички познават. „Аха, Хенри Тейлър е в този университет“, казват всички. Това е много престижно и за програмата, и за университета, в който той преподава“, разказа Левчев.

Писателят разказа за опита на Вашингтонската национална опера в това отношение. „Това е опера, която няма сграда. Представленията ставаха основно в центъра „Кенеди“, който е нещо като тяхното НДК. Тогава те наеха Пласидо Доминго да стане генерален директор на операта. След това тя стан много известна, престижна опера, и то въпреки че няма сграда. Защото това Пласидо Доминго да е директор значи, че тя става световно известна.“

„Така че много е важно за едно престижно учебно заведение да има възможност да наема изтъкнати творци, които да бъдат преподаватели. И ако правилата пречат това да се направи, тогава трябва да се променят правилата“, допълни Левчев.