Миналата седмица през София мина новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По нейните думи целта е била да проведе разговор с Борисов за българските приоритети и очаквания за идните пет години. Но основният предмет на срещата вероятно е бил договарянето на ресор за Мария Габриел, българската номинация за еврокомисар.
Какъвто и да е резултатът, Фон дер Лайен едва ли вижда България като проблем. Нейният съпартиец от Европейската народна партия (ЕНП) Борисов ще остане на власт в обозримо бъдеще. Както и при Юнкер и Барозо, София ще се стреми да бъде консенсусен играч и ще избягва конфликтите.
България очаква три неща от ЕС: пари, свободно пътуване и ненамеса в проблемните сфери
Основните интереси са ясни. Първо, европейските фондове да продължават да текат безпрепятствено, да генерират икономически ръст и да подхранват знайни и незнайни брънки в клиентелистките вериги. Второ, свободата на движение на хора вътре в ЕС да не бъде засегната. Трето, Комисията - или пък който и да е друг орган на ЕС - да не се меси много надълбоко в щекотливи въпроси като състоянието на съдебната система или корупцията по високите етажи.
В тези очаквания България не е единствена
Подобна е позицията и на ред други страни в Източна Европа. Единствената разлика е, че Полша и Унгария са готови да го кажат по-твърдо и без недомлъвки. Виктор Орбан и подобните нему са еврофедералисти, когато става дума за преразпределение на бюджетни средства, но са първи на барикадата в борбата срещу “Брюксел” и в защита на националния суверенитет, ако някой им потърси сметка как упражняват власт у дома.
В Будапеща, Варшава, Прага, Загреб и т.н. на Фон дер Лайен гледат като на партньор. След среща в началото на август Орбан дори я похвали, че мислела “с главата на централноевропеец”, търсела разумните решения по трудни проблеми, и била за предпочитане пред “идеологизираните бойци” от либералния спектър. В Чехия олигархът-премиер Андрей Бабиш, срещу когото в началото на лятото демонстрираха стотици хиляди, също я призова да прояви разбиране към “манталитета на Централна и Източна Европа".
В Будапеща, Варшава, Прага и Загреб вярват, че новата шефка на Еврокомисията им е длъжник
При това Орбан, Бабиш, Качински и т.н. размишляват, че новият шеф на Еврокомисията им е длъжник. Все пак именно благодарение на техните депутати в Европейският парламент тя успя събере мнозинство от едва 9 гласа, за да мине чертата през юли.
Други държави очакват от ЕК точно обратното
Проблемът обаче е, че очаквания има и от други страни. Редица държави членки в Западна Европа разчитат думите на Фон дер Лайен, че е време за “ребалансиране на Комисията”, като послание за затягане на контрола върху разходването на общи средства, по-строги механизми за наблюдение в областта на демокрацията и спазването на закона, задълбочаване на усилията за борба с климатичните промени, и дори за обща миграционна политика, основана на квоти за прием на хора от страни извън ЕС. Казано другояче, всичко онова, срещу което се бунтуват политиците в Източна Европа.
Новата Комисия тепърва трябва да представи своята политическа и законодателна програма, но горните приоритети ще имат силно личностно представителство в колегиума от комисари.
Холандецът Франс Тимерманс (ПЕС) , чиято кандидатура за председател на изпълнителния орган беше блокирана от източноевропейците, ще е един от заместниците на Фон дер Лайен в новия мандат. Маргарете Вестагер, която се ползва със силна подкрепа от Еманюел Макрон, е отново номинирана от Дания за еврокомисар. И двамата имат доста по-солиден и дълъг опит в Комисията, и поради това неизменно ще оказват влияние върху работата й. Най-накрая, Фон дер Лайен получи подкрепата на ПЕС и Зелените. Тя пое публичен ангажимент към тях по въпроси като премахването на въглеродните емисии в ЕС и хармонизацията в сферата на корпоративното данъчно облагане.
Борисов на страната на всички
Къде е България в този сюжет? Борисов има таланта да се представя за приятел на всички. Премиерът може да намери общ език – в преносен, ако не в пряк смисъл – и с Орбан, и с Макрон, а очевидно и с Фон дер Лайен. Той избягва да взема открито страна по който и да е от острите спорове в ЕС и вероятно обяснява на всички как е на тяхна страна.
Новият президент на Еврокомисията, на която се налага да лавира между различните регионални блокове и партийни групи в ЕС, може да се поучи от челния опит. Именно в този дух може да четем послания от типа на това, което се чу от Фон дер Лайен: „Сто процента сме зад България и ако искаме устойчива идея, разчитаме на България за действия“.
Истината е, че самата България не е много наясно какво иска от Европа.
Самата България не е много наясно какво иска от Европа
Гръмките изявления за българската роля в евроинтеграцията на Западните Балкани или развитието на конкурентоспособността на икономиките на Централна и Източна Европа може и да не са съвсем лишени от основание, но нито имат някакъв особен резонанс в обществото, нито пък са породили някакви конкретни инициативи. Урсула няма какво друго да очаква от България освен прословутата ни стабилност.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
