Повече от година след началото на протестите в Армения, наречени от организаторите си „кадифена революция“ по името на събитията в Чехословакия от 1989 г., на власт вече е лидерът на движението Никола Пашинян.
Опозиционерът и бивш журналист първо беше избран за премиер с крехко мнозинство през май, а по-късно формира правителство след като центристката му партия „Граждански договор“ заедно с коалиционните си партньори спечели най-много места в парламента на предсрочните избори през декември 2018 г.
Пашинян дойде на власт с обещание за реформи и борба с корупцията. Веднага след това властите започнаха разследвания за корупция на няколко високопоставени фигури от управялалата повече от десетилетие Републиканска партия. Поддръжниците на новия премиер приветстват усилията му в борбата с корупцията. Критиците му изразиха опасения, че тя може да се използва като претекст за политическо отмъщение.
Постига ли успех Армения в съдебната реформа и борбата с корупцията под управлението на Пашинян?
Къде беше Армения преди Пашинян
Корупцията е широко разпространена в Армения от десетилетия. Редица корупционни скандали избухнаха по време на продължилото 18 години управление на Републиканската партия.
„Борба срещу корупцията по високите етажи на властта никога не е била водена наистина в постсъветска Армения. Монополизираната икономика, привилегированият едър бизнес и широкоразпространеният конфликт на интереси при държавни служители са посрещани с пасивност от обществото“, пише в доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2018 г. В него се отбелязва, че всички реформи, предприети от управляващите до този момент, са били насочени към формално съгласуване на законите с демократичните стандарти и препоръките на международните организации, но не е водена ефективна борба с корупционните практики.
Това е отчетено и от други международни организации. В Индекса за възприятие на корупцията за 2017 г. на „Трансперънси интернешънъл“ Армения е на 107 място от 180 държави. Самите арменци, над 25% от които живеят под прага на бедност, оценяват усилията на правителството в борбата с корупцията като недостатъчни и неправилни (65%), показва проучване от 2016 г.
На този фон избухнаха протестите от пролетта на 2018 г. Поводът за тях беше, че бившият президент Серж Саркисян беше избран за премиер. Това стана възможно след приемане на промени в конституцията, които му позволяват след два мандата като президент да заеме поста министър-председател. Лидерът на протестите и депутат в парламента Пашинян беше избран начело на страната.
„В Армения няма да има привилегировани хора. Изборните резултати повече няма да се фалшифицират. Няма да се раздават подкупи“, каза той преди да бъде избран. "Ръководните постове няма да бъдат средство за печелене на пари. Корупцията ще бъде изкоренена."
Изпълнява ли той обещанието си?
Какво се промени
След като е избрано през май 2018 г., правителството на Никол Пашинян си постави за основна цел да подготви прозрачни и честни предсрочни парламентарни избори. Вотът беше през декември и не беше белязан от нарушения на изборните правила, съобщиха наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Докладът им констатира „липса на изборни измами, включително купуване на гласове и оказване на натиск върху гласоподавателите“. „Това създаде условия за реално състезание между кандидатите“, което не е било възможно при избори, провеждани от администрация под контрола на Републиканската партия.
Борбата с корупцията, подета от правителството на Пашинян, беше приветствана от международни организации. Първата стъпка от нея беше разработването и публикуването на стратегия за борба с корупцията, която очертава стъпките, които да бъдат предприети през следващите години. Започнаха разследвания срещу бившия кмет на столицата Ереван, кметове на други градове и високопоставени държавни служители.
Най-много реакции предизвика разследването срещу депутата от Републиканската партия и пенсиониран генерал Манвел Григорян, обвинен в присвояване на публични средства в големи размери и незаконно притежание на оръжия. Разследващите твърдят, че бившият герой от войната, който бе натоварен със задачата да снабдява армията с хуманитарна помощ, е присвоил оръжия, коли, военна техника и дори храна, предназначени за армията. Делото срещу него продължава и до днес и той очаква присъдата си в ареста, където реши да го остави съдът.
Борбата с корупцията на Пашинян се натъкна на неочаквано предизвикателство преди месеци. Председателят на местната антикорупционна комисия Давид Санасарян беше обвинен в злоупотреба с правомощия от Националния съвет за сигурност – институция, описана от Европейския съвет за външни работи като „постсъветски продължител на КГБ“, смятан за доминиран от Републиканската партия в доклад от 2019 г.
Новите управляващи в Армения обявиха и амбициозни планове за реформа на съдебната система, описана от „Фрийдъм хаус“ като „поставена под политически натиск и разядена от корупция“. Пашинян обяви, че промените ще включват „процес по проверка“ на съдиите, който трябва да покаже дали те могат да служат като независими. Той каза също, че всички съдебни решения, които са обявени за нелегитимни от Европейския съд по правата на човека, трябва да бъдат отменени.
Предстои да стане ясно дали тези промени ще допринесат за независимостта на съда. Международни организации, сред които ЕС, ОИСР, ОССЕ предложиха помощ на арменското правителство за провеждане на реформите и засега изразяват оптимизъм. "Изкореняването на корупцията", обещано от Пашинян обаче все още е далеч, изтъкват наблюдатели.
