Връзки за достъпност

Извънредни новини

Let it be. Как и кога една песен стана символ на борбата с цензурата


"Let It be" излиза през 1970 г. Песента е написана и изпълнена от Пол Макартни.

Песента, която звучи все по-често по "Хоризонт" тези дни, вече три десетилетия се използва като протест срещу цензурата. Рядко я чуваме в последните години, защото рядко се протестира, но случаят с отстраняването на водеща журналистка от ефира на БНР промени нещата, връщайки ни в атмосферата на 90-те. Тъкмо тогава започва чудатият български живот на една песен, която за целия останал свят е просто Let it be, писана от Пол Маккартни за "Бийтълс" през 1970 г.

Началото: януари 1990 г.

За първи път песента се използва като бунт срещу цензурата през януари 1990 в единствената тогава телевизия - днешната БНТ. Тодор Живков наскоро е свален от власт, но режимът е жив и жилав. Радиото и телевизията имат единно ръководство в лицето на един държавен орган, част от правителството – Комитетът за телевизия и радио.

Вярно, след падането на Живков управляващата БКП веднага е сменила и началника на тази структура с младия си кадър Филип Боков, но разлика в похватите няма – свалят се неудобни репортажи, забраняват се цели теми, а през това време улицата се тресе от многохилядно негодувание.

Идеята за използване на песента е на журналиста Асен Агов, непоправим фен на "Бийтълс" и до ден днешен.

"През януари 1990 се видяхме с [лидера на прохождащата опозиция] Желю Желев и го помолихме да постави въпроса с оставката на Боков на преговорите с БКП на Кръглата маса, които тъкмо бяха започнали. Но той каза, че в тези преговори има по-важни въпроси и ние почти веднага, на място решихме, че в такъв случай ще се справим сами – ще започнем стачка", спомни си Асен Агов в разговор по телефона.

Бяхме 6-7 човека, а съборихме всичко


Инициаторът е именно Агов, но спомените му сами се подреждат в множествено число: "Бяхме 6-7 човека, а съборихме всичко", казва той. Има предвид предимно оператора Петър Георгиев (по-късно депутат от СДС), спортния журналист Сашо Диков и тогавашния редактор в "По света и у нас" Александър Стайков. Заедно вече са сформирали една от неформалните организации в телевизията, които тогава възникват по веднъж на седмица – "Телевизионна инициатива". От нейно име лансират и заставката с музиката, която започва да се излъчва на кръгъл час.

"Изглеждаше така: една и съща замръзнала картина на екрана, звучи Let it be, а отдолу тече надпис, че това е сигнал за предстояща стачка на телевизията. Тази стачка никога не настъпи, защото БКП махна Боков", казва Агов.

Разговорът ни вече се е отплеснал в други теми, когато се сеща за нещо: "Победихме не за друго, а защото операторите и техническият екип бяха с нас. Беше ясно, че не ние, а те са реално в състояние да дръпнат шалтера на телевизията".

Нататък: музиката е на мах, всичко е "до дупка"

Следващият път, когато Let it be излиза в национален ефир със същия повик срещу цензурата, е само половин година по-късно, но страната е променена до неузнаваемост – вече са легализирани партиите, проведени са първите избори, излезли са първите независими вестници.

Новият директор на телевизията Павел Писарев обаче е спрял първото пряко излъчване на изборната нощ – ей така просто, по средата на самото излъчване. Нери Терзиева, тогава водеща на "По света и у нас", си спомня, че е свалял и репортажи. Така значи, а? – възкликнали онези 6-7 души, които вече са нараснали геометрично – и веднага пуснали Let it be. Със същия надпис отдолу, но с нова периодичност: на всеки 15 минути.

Let it be "сваля" Писарев през лятото на 1990 г., а наесен отново същата песен се използва и като бунт срещу правителството на Андрей Луканов. Спомените на различни очевидци гласят, че това е моментът, в който песента завладява и радиото.

Бяхме абсолютни валяци. Минавахме през тях като през малка гара.


"Ама да не помислиш, че Писарев беше някакво страшилище? Не, даже понякога се разбирахме с него. - казва Нери Терзиева. Но бяхме абсолютни валяци. Беше дошъл веднъж в стаята ни да ни моли да снимаме неговия клуб на БСП, който бил подпален. "Я се разкарай бе – наскачахме му ние – има 90 запалени партийни клуба в страната, откъде накъде твоя ще снимаме"? И той просто си тръгна. Минавахме през тях като през малка гара."

От този момент нататък песента ще звучи по-често по радиото, отколкото по телевизията.

Дали това е знак, че телевизията по-лесно се е предала по време на прехода? Няма бърз отговор на този въпрос. Но ето какъв е животът на Let it be в радиото.

БНР, 1995 и след това

Героят на този епизод се казва Жан Виденов и е министър-председател от БСП през 1995 г. Той оглавява едно политическо мнозинство, което започва да се разправя с БНР като по учебник: в началото на лятото уволнява свободолюбивата заместник-директорка Райна Константинова, веднага след това - генералния директор Иван Обретенов, а до края на лятото започват и разместванията на журналистическите екипи – най-силните водещи се поставят да водят "в двойка" с другиго, а освен това присъствието им в ефира се разрежда: досега са имали предавания по два пъти в седмицата, а вече имат по едно на две седмици. Докато се стигне до декември 1995, когато водещите гласове на "Хоризонт" са просто уволнени. Накуп.

Let it be звучи в ефира на БНР по време на всеки от тези опити за налагане на цензура. Но резултатът не е така успешен както в досегашните случаи. Повечето от изгонените гласове на "Хоризонт" така и не се връщат обратно.

Новото хилядолетие пак започва с Let it be. Годината е 2001, а протестът е срещу така наречената "синя" цензура и генералния директор Иван Бориславов. После сигналът замира задълго. Май чак до 2014 г., когато протичат протестите срещу непрозрачно управление и изразходване на средства. Да, бунтове има по-рядко и мотивацията за тях е по-различна от тази, която е зареждала хората две десетилетия по-рано. Но явно през миналата седмица е дошъл ред за нещо позабравено: отстранен журналист ли? Оооо, я Let it be.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG