Връзки за достъпност

Извънредни новини

За "баланса между правото и справедливостта"


адв. Даниела Доковска

През последните дни държавата бе разтърсена от крясъци за некомпетентност и недобросъвестност на Софийския апелативен съд, който си позволи да постанови предсрочно освобождаване на един затворник.

Общественото недоволство беше подкрепено от възмутени политици. Млади партийци и опитни парламентаристи свикаха протест. Последваха митинги.

Бащата на загиналото момче заяви, че съдиите, „пуснали на свобода един доказан убиец, трябва да си намерят друга работа и вече нямат място в правосъдната система“. Той каза също: „Преди да дойда във Вашата телевизия, минах по бул. „Витоша“ спокойно“. И попита дали съдиите ще могат да направят същото.

Това е покана за линч.

На този фон членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) изразиха „безпокойство от ескалиращото обществено напрежение“ и декларираха, че са съпричастни към „болката и страданието на близките на Андрей Монов“ и споделят „тяхното усещане за нарушен баланс между правото и справедливостта“.

А не споделят ли усещането, че съдиите, които по свое вътрешно убеждение и в съответствие със закона освободиха затворника, няма да могат да се движат свободно по улиците на София? Че са застрашени не само те, но и техните деца?

Не изпитват ли страх от лумпени, които, въодушевени от публичната кампания и състраданието на ВСС, могат да посегнат на охулените съдии?

Не изпитват ли срам, че оставят улицата и политиците да решават делата и да обругават съдиите?

И щом са орган, който „не може да ревизира съдебните актове“, защо изпращат преписката на Инспектората към ВСС, който също не може да ги ревизира?

Не са ли длъжни да обяснят на обществото, че съдебните решения може и да не се харесват на всекиго, но те са актове на държавата, които подлежат на изпълнение?

Нямат ли конституционно задължение да защитават съдийската независимост?

Не мислят ли, че като накърняват честта на съда, се лишават от смисъл? Съдът бездруго може да съществува без тях, но те съществуват заради съда.

Главният прокурор вече поиска възобновяване на делото. Не, той не е неук. Той отлично знае, че тези дела не подлежат на възобновяване. Това го знаят и студентите. Но ако Върховният касационен съд спази закона и откаже да възобнови делото, виновен ще е пак съдът. И пак няма да се постигне така желаният „баланс между правото и справедливостта“!

Лошият съд и добрият главен прокурор... Дерзайте! Следващият главен прокурор ще е още по-добър!

„Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.“ (Ст. Лец)

* Даниела Доковска е адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1978 г. Три пъти е член на Висшия адвокатски съвет и негов председател от 2008 до 2014 г. Хоноруван преподавател по наказателен процес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1984 г. и член на Съвета на настоятелите му от 2008 до 2014 г.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG