Справедливо ли е осъдени за тежки престъпления да излизат преди да са изтърпели цялото си наказание? Този въпрос е във фокуса на общественото внимание вече цяла седмица, след като Софийският апелативен съд (САС) освободи предсрочно Джок Полфрийман, осъден на 20 години затвор за убийството на Андрей Монов.
Австралиецът излезе на свобода над 6 години и половина преди да изтече наказанието му, тъй като според съда е изпълнил двете условия, заложени в закона – да е изтърпял поне половината от присъдата си и да е представил доказателства, че се е поправил.
Смисълът на института за предсрочно освобождаване е да спести средства на държавата от издръжка на лишени освобода, а и същевременно да ѝ им даде възможност да се реинтегрират в обществото, докато бъдат наблюдавани. По закон предсрочното освобождаване е условно и ако до изтичане на остатъка от присъдата осъденият извърши друго престъпление, той ще трябва да изтърпи както него, така и новото си наказание.
Изключение ли е освобождаването на затворници като Джок Полфрийман?
Как обаче се прилага този правен институт в България? Изключение ли е освобождаването на затворници с толкова тежки присъди като Джок Полфрийман при около 1/3 остатък от наказанието им? Това са сред основните теми, разисквани от всички, не само от близките на Андрей Монов, който беше убит с нож в края на декември 2007 г. при схватка в центъра на София.
Справка на Свободна Европа в скорошната съдебната практика по десетки подобни дела показва, че казусът "Полфрийман" не е прецедент.
Макар че апелативните и окръжните съдилища в провинцията обичайно уважават подобни молби, ако остатъкът от съответната присъда е няколко месеца или около година, всъщност в закона няма такова изискване. Наказателно-процесуалният кодекс дори регламентира, че съдът не може да откаже да освободи предсрочно затворник единствено на основание, че му остава голям остатък от наказанието, ако е изтърпял поне половината от него.
Осъден на 20 г. за убийство с над 7 г. остатък
Само два месеца преди Джок Полфрийман да бъде освободен предсрочно, САС уважава такава молба от мъж, осъден на 20 години затвор за убийство, палеж и длъжностно присвояване. Остатъкът от присъдата на Д.Д. към 26 юли е 7 години и 2 месеца. Подобно на случая с Полфрийман, Софийският градски съд (СГС) отказва да го освободи предсрочно, след което определението му е отменено от втората инстанция.
"Нормата на чл. 439а, ал.3 от НПК предвижда, че размерът на неизтърпяната част от наказанието не може да бъде единствено основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. САС намира, че в настоящия случай е налице именно такава хипотеза", приема съставът на съда с председател Николай Джурковски.
"Много добро интелектуално ниво, широка обща култура, богати интереси и социални потребности"
Апелативните съдии посочват, че в докладите на затворническата администрация за поведението на осъдения Д.Д. са отразени "много добро интелектуално ниво, широка обща култура, богати интереси и социални потребности".
"Подробно е описано поведението на лишения от свобода в затвора, което се откроява само с положителни изяви, осъденият е бил награждаван многократно", отбелязва още САС, уточнявайки, че затворникът е участвал в различни дейности, предлагани му от затворническата администрация и е полагал труд, включително и доброволен.
Приликите с мотивите на Софийския апелативен съд по отношение на Полфрийман не са малко. В неговия случай съставът, председателстван от Калин Калпакчиев, също бе откроил получени от австралиеца 13 награди, участието му във всички достъпни коурсове за обучение и квалификация, полагенто на труд, включителкно и доброволен, както и завършването на висше образование дистанционно.
И в двата случая съдът посочва, че затворниците демонстрират добро поведение и не са наказвани. Както е известно, Джок Полфрийман има налагани наказания, които обаче в последствие за заличени и по закон не следва да се взимат предвид. Освен това те не са му налагани заради проява на физическа агресия, стана ясно от определението на САС.
Осъден на 14 г. за наркотрафик с остатък близо 5 г.
Паралел между производството за предсрочно освобождаване на австралиеца би могъл да се направи и с това, проведено по молба на И.С., който излиза на свобода на 2 юли. Той е осъден на 14 г. затвор за трафик на 36 кг амфетамини, като към този момент е изтърпял над 7 години и 4 месеца и има остатък от наказанието от над 4 години и 10 месеца.
От мотивите за предсрочното му освобождаване към определението на съдия Петя Крънчева от Софийския градски съд, става ясно, че затворникът "не е наказван, с много добра трудова дейност е в условията на местата за лишаване от свобода, като рисковете от рецидив и вреди, са със снижени стойности".
"Налице са изцяло позитивни промени в осъденото лице"
Съдът отбелязва също, че според докладите на затворническите власти осъденият "се е включвал активно в социалните дейности за осмисляне на свободното време. Налице са изцяло позитивни промени в осъденото лице, предприети в линия на поведение към осъзнаване на минали грешки и извличане на поука от тях".
"Независимо от високия размер на остатъка, който следва да се търпи, в размер на 4 години, 10 месеца и 18 дни, настоящият съдебен състав прие, че всъщност, изтърпените до момента 9 години, 1 месец и 12 дни, в пълна степен съответстват на заложеното от закона, относно изпълнение целите на наказанието до степен, че И.С. да осмисли своето поведение и в бъдеще време да не допуска каквито и да било грешки от криминогенен характер, както и да спазва законите и добрите нрави в обществото", се казва още в определението на съдия Крънчева.
Осъден на 17 г. за убийство с остатък над 4 г. и половина
Наред с тези два примера, попада и друг осъден за убийство, който е предсрочно освободен от затвор от състава на САС, уважил и молбата на Джок Полфрийман. В същия ден, когато съдиите Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева се произнасят в полза на австралиеца, те правят това и по отношение на осъдения за убийство Б.Д. За разлика от случая с Полфрийман, по това производство няма становища на Българския хелзинкски комитет (БХК), нито искане на главния прокурор Сотир Цацаров за възобновяване на производството.
И в двата случая апелативните съдии обсъждат подробно всички положителни данни от докладите на затворническата администрация, за да приемат, че са налице достатъчно доказателства, че осъдените са се поправили. Б.Д. е осъден на 17 години затвор, като от тях му остават да изтърпи 4 години и 8 месеца.
Основните данни за поведението му и това, че осъзнава какво е извършил и се е поправил, САС черпи от докладите на затворническите власти: признава и осъзнава вината си, осъзнава факторите, допринесли за криминалното му поведение, налице е мотивация за промяна; трудово е ангажиран, отговорно изпълнява задълженията си и поддържа добри взаимоотношения на работното място; с осъзнати нагласи за водене на законосъобразен живот, липсва безразсъдно и рисково поведение; осъзнава последствията от действията си, успява да реализира целите си по социално приемлив начин.
"Освен безупречното му поведение, съществено значение има и липсата на други осъждания на ефективно лишаване от свобода"
"Освен безупречното му поведение по време на изпълнение на наказанието, съществено значение за този извод имат и данните за липса на други осъждания на ефективно лишаване от свобода, т.е това се явява първото пребиваване на лицето в пенитенциарно заведение. Двете му осъждания за непредпазливо престъпление по транспорта и на пробация за престъпление против собствеността, не са от естество да формират извод за това, че Б.Д. е изградил трайни криминални навици. В случая следва да се отдаде роля и на факта за съхранени отношения с близките и запазени сeмейни връзки, които са предпоставки за бъдещо успешно социализиране на лицето", обобщава Софийският апелативен съд.
Никой от тези случаи обаче не провокира общественото внимание като този с австралиеца Джок Полфрийман. Роля в тази посока изиграха и публичните коментари на представители на трите власти, които вместо да разяснят сисъла и условията, при които действа института на предсрочното освобождаване, атакуваха съда, обвинявайки го в политическа ангажираност и некомпетентност.
От друга страна бездействието на Висшия съдебен съвет (ВСС) стигна до там, че кадровиците в съдебната власт не реагираха дори на призиви за линч и затвор за съдиите, произнесли определението. Въпреки че основна конституционна функция на съвета е именно да защитава независимостта на съда.
