Връзки за достъпност

Извънредни новини

С единствен ученик накрай света. Уминур Кучукова, която остава учител


Уминур Кучукова с единствения си ученик

61-годишната Уминур Кучукова би могла да се пенсионира още преди години, но тя продължава да работи в някога оживеното училище в умиращо руско село, в името на последния си ученик – 9-годишно момче.

Когато догодина тя напусне, училището ще бъде закрито.

Като десетки други села, разпръснати из Русия, сибирското Сибиляково се опразни, след края на колективното земеделие и съветската планова икономика през 1991 г. Останали без работа, хората масово го напуснаха.

През 70-те години на миналия век, в началното училище в Силибляково в Омска област е имало четири класа от по 18 ученика при население от 550 души.

Кучукова преподава в училището от 42 години. Днес къщата й е заобиколена от всички страни от изоставени домове. Населението на селото е намаляло до 30 души и Равил Измухамедов е единственият ученик в училището.

Кучукова също си тръгва. Вече си е купила жилище в Тара, на около 50 км от селото и смята да се пенсионира в края на учебната година, когато според нея Измухамедов ще е достатъчно голям, за да пътува сам до съседното училище.

То се намира на около 30 минути с лодка по река Иртиш и още 20 минути с училищния автобус.

“Мъчно ми е за него. Родителите му не желаят да напуснат Сибиляково, а е страшно да изпращаш толкова малко дете по неспокойните води на Иртиш“, казва учителката.

Жителите на селото са основно татари – тюркско население, едно от многото етнически малцинства в Русия. Родителите на Измухаметов отглеждат животни, но не искат синът им да остане в селото, когато порасне.

„По-големите ни деца живеят в града и ние сме доволни“, казва 48-годишната Динар Измухаметова.

Самият Равил не иска да се мести, но разбира, че един ден няма да има избор. Той не е сигурен, че знае какво е да учиш със съученици. „Нямам с какво да сравнявам, но разбира се, бих искал да имам приятели, така че чакам с нетърпение да отида в главното училище“.

Кучукова е тъжна, че училището, в което е работила повече от 40 г., скоро ще бъде затворено.

“Сега то стои, както и училищата в съседните села, ненужно никому, докато хората в градовете не могат да намерят места за децата си в детските градини и чакат ред за тях от раждането им“, казва учителката.

Кучукова не смята да изоставя съвсем Силибляково, където е преминала по-голямата част от живота й: “Родителите ми са погребани тук. Част от мен е оставена тук. Ще идвам за всяка Задушница тук, за да си спомняме, хората които вече ги няма вече. Ще наглеждаме гробовете им“.

Facebook форум

Най-ново видео

"Боже, още колко години ще продължи?"
please wait

No media source currently available

0:00 0:02:44 0:00
XS
SM
MD
LG