Връзки за достъпност

Извънредни новини

Държавата или аудиторията. Кой плаща за обществените медии в Европа


Кой да плаща за обществените медии, така че те да не бъдат финансово зависими от силните на деня? Този въпрос повдигнаха журналистите в БНТ след скандалното участие на лидера на партия „Атака“ в предаването „Референдум“. Тогава той използва ефира, за да отправя лични нападки към политически опоненти.

Работещи в медията обвързаха ситуацията в „Референдум“ с финансирането на БНТ и поискаха „финансирането на обществените медии да не зависи от волята на съответния финансов министър, а да бъде законово регламентирано като финансово отношение между обществото и съответната медия.“ Това, съчетано с тежкото финансово състояние на обществената телевизия, която е генерирала бюджетен дефицит от 45 млн. лева при бюджет 65 млн. лева, повдига въпроса как да бъдат финансирани обществените медии занапред.

Този въпрос е предмет на дебат в много европейски държави, където досега установените модели срещат недоволство и преживяват някаква форма на криза. Основните модели на финансиране на обществените оператори в Европа са финансиране от аудиторията (чрез лицензионни такси), финансиране пряко от държавния бюджет и смесено финансиране, което включва приходи от реклама и други дейности.

Лицензионни такси или пари от държавния бюджет

Британският обществен оператор Би Би Си се финасира основно от лицензионни такси, събирани от аудиторията. Техният размер се определя от парламента. В момента таксата е 154,50 лири на домакинство и се дължи от всяко домакинство, което приема ефирна телевизия, независимо от броя на устройствата, на които тя се гледа и без значение дали изобщо се гледа. Таксата е е задължителна и за тези, които гледат продукцията на Би Би Си през интернет. Лицензионната такса представява данък според британския закон и неплащането ѝ е престъпление по наказателния кодекс. Би Би Си няма приходи от реклама, но получава допълнителни средства от продажба на аудиовизуални продукти, издателска дейност и разпространение на продукция в чужбина. Този начин на финасиране е определен от финансирания от ЕС Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода като ниско рисков.

В Словения общественото радио и телевизия, обединени под обща шапка – „Радио и телевизия Словения“, разчитат основно на такси, събирани от притежателите на телевизионни и радиоприемници. Те осигуряват около 70% от приходите на опаратора. Останалите идват основно от реклама. Според Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода в малката балканска държава правната рамка като цяло гарантира независимостта на обществения оператор. Възможността за натиск идва най-вече от ръководните органи на обществения оператор, назначавани от парламента.

В Румъния обществените медии до началото на 2017 г. бяха финансирани основно чрез такси, събирани от аудиторията. Допълнителни приходи идваха от реклама. Преди повече от две години и половина обаче правителството предложи, а парламентът одобри реформа, при която лицензионната такса от 6,50 леи отпадна и обществените радо и телевизия вече се финансират директно от бюджета, както е в България. В доклада на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода за 2017 г. независимостта на обществените оператори е определено като най-високо рисковия фактор що се отнася до медийната свобода в севентата ни съседка. В доклада се изтъква, че проблемите в обществените медии в Румъния са на повече от десетилетие, но промяната на модела на финансиране допълнително влошава ситуацията.

Плюсове и минуси

И двата модела на финансиране имат своите плюсове и минуси. Основното изтъквано от изследователите преимущество на финансирането от аудиторията чрез лицензионни такси е, че освобождава обществените оператори от зависимостта им от държавния бюджет, съответно от силните на деня. Тук ключово условие е размерът на таксите да гарантира, че нуждите на оператора се покриват от тях.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа също изтъква, че лицензионните такси са „солидарно обществено финансиране”, но обръща внимание на факта, че те ще стават все по-неадекватен начин на финансиране, защото аудиторията става все по-фрагментирана и става все по-несправидливо да се изисква плащане на една и съща такса. Изтъква се и доводът, че цената на самото събиране на таксите също е висока.

Финансирането чрез бюджета е смятано за проблемно от гледна точка на независимостта на обществените медии. То обаче е по-гъвкаво и определяно като по-справедливо – всеки участва според доходите си. При него липсва и възможността гражданите да

Има ли почва друг модел на финансиране у нас

Според специалиста по медийно право Нели Огнянова моделите за финансиране на обществените медии са разработени за конкретни общества и не са преносими механично в други. „Няма гаранция, че модел, който е успешен другаде, ще е успешен и в България“, каза тя пред Свободна Европа.

„В началото на разговора за финансиране на обществените медии трябва да се обсъдят силните и слабите страни на най-разпространените модели и да се изключат тези, които не са осъществими у нас“, обясни тя.

Според Огнянова финансирането чрез такси е неприложимо у нас и следва да се изключи от дебатите. „И досега са правени опити за реформиране на законовата основа на финансирането - както се вижда, без успех. Според мен за това има две причини: първо, това е труд, включително с участието на самите обществени медии; второ, внасянето на ред ще ограничи възможностите за възползване от БНТ и БНР, каквито желания винаги има.“

Facebook форум

XS
SM
MD
LG