Връзки за достъпност

Извънредни новини

"В свят без приятели". Шест елемента на една нова Европа


Владимир Шопов

Маргрете Вестагер е неочакван кандидат за публична слава. Нейното изслушване в Европейския парламент преди дни обаче се превърна в зрелищна подкрепа на политическа звезда. Тя не просто получи почти единодушна подкрепа, а й беше връчен мандат да осъществи една нова визия за Европа.

Предходният й престой в Брюксел започна достатъчно предвидимо, с множество неособено интересни и значими дела срещу различни случаи на държавна помощ. Блокира сливането на „Сименс“ и „Алстом“. Постепенно се насочи към „по-големи риби“ и само в рамките на няколко години успя да спечели дела и наложи огромни глоби на „Гугъл“, „Амазон“ и „Куалком“.

Успоредно с това тя стана и едно от най-разпознаваемите лица на иначе скучната ЕК и започна да печели неочаквани политически приятели. Стана основно острие на либералите на последните евроизбори и очевидно ще продължи да бъде такова и на новата си позиция с разширено портфолио и заместник-председателска позиция (конкуренция и дигитализация). Този път обаче тя има нова идейна рамка, в която ще трябва да се вмести.

Идеята е да се превърне Европа в мощен, интегриран и напълно самостоятелен играч в новия свят на геополитическа конкуренция. Заявката на Урсула фон дер Лайен за „геополитическа комисия“ не е просто находчиво хрумване на някой писач на речи. Обратната страна на тази реторика е „европейския суверенитет“, за който Емануел Макрон настоява от самото начало на своето президентство. Трети го наричат „стратегически суверенитет“, подготовка за оцеляване в свят без приятели и достоверни съюзници.

Make Europe Great Again

Бъдещият шеф на ЕК непрестанно повтаря новата цел, същото правят и нейните заместници. Ако тежестта на европейската история на 20-и век не бе толкова голяма, сигурно някои от тях щяха да се изкушат да кажат: Make Europe Great Again. На въоръжение е взета и актуална дума, суверенитет. Но в европейския контекст той предполага повече способности, ресурси, правомощия. Казано иначе, интеграция. Дискурсивен нюанс или не, обещанието е направено и политическите документи го потвърждават.

Елементите на този политически проект са ясно очертани. Един от тях е самостоятелна външна политика с премахване на правилото за единодушие за повече оперативност, както и драстично нарастване на парите за външни действия, с 30% и обща сума от над 120 милиарда евро. ЕС прави заявка да се превърне в носеща опора на многостранния глобален ред, да вплете своето ДНК в него.

Друг е нарастващата интеграция в областта на отбраната и сигурността. ЕС иска да усили и дублира все повече от функциите на НАТО, вече изпълнява 34 проекта, свързани с конкретни способности, планира да ускори съвместното общоевропейско производство на различни военни елементи като изтребители и военни съдове.

Трети елемент е намерението за създаване на „европейски икономически шампиони“, които да се конкурират с останалите корпоративни гиганти. Продължава обсъждането на създаване на специален фонд от 100 милиарда евро за тази цел.

Четвърти е претенцията за лидерство в областта на дигиталната икономика и изкуствения интелект, което да комбинира пазарен мащаб с публични инвестиции. Битката с американските технологични гиганти тук е единствено прелюдия.

Пети елемент е регулаторната сила на съюза, която ще трябва да му осигури водеща позиция в области като защита на личните данни, различни стандарти и множество параметри на икономиката на бъдещето.

Шести е декарбонизацията и „зелената политика“, целящи да осигурят лидерство на „стария континент“ в битката за бъдещето на планетата ни.

Какво ще стане с евроатлантизма

Малцина биха отрекли необходимостта от това ЕС най-накрая да излезе от продължаващия полу-ступор, а намеренията на новата ЕК са стъпка в тази посока. Ключови държави членки като Франция и Германия застават все по-еднозначно зад тази амбиция. Но тя съдържа съществени проблеми, някои по-нови, други по-познати. Геополитическата оценка зад нея предлага еднаква дистанция от всички останали глобални играчи и на практика деконструира евроатлантическата връзка и институционализира антиамериканизма. Едновременно с това надценява връзката Русия – Китай, както и реалната готовност на Москва да се интегрира пълноценно в либерален глобален ред.

Нещо повече, в доста европейски столици днес могат да се чуят много повече гласове срещу Вашингтон, отколкото срещу Пекин. Най-познатият и продължаващ проблем е в разминаването между думи, амбиции и реална воля и ресурси. Новото издание на тази дилема ще бъде илюстрирано от задаващата се нова дългосрочна финансова рамка на ЕС. Предстои да се приеме още по-малък бюджет, парадоксално положен на фона на все по-амбициозната реторика. Остават и други познати тежки дилеми като волята за военни действия и за дълбоко съвместяване на интересите в сложна глобална среда.

Отказът от цивилизационната и историческа съвместимост и общност със САЩ рискува обаче да се окаже най-съществената дългосрочна грешка. Както и очевидната илюзия, че ЕС може да репликира мисленето, волята и ресурсите на националните държави. Ще е иронично именно претендиращата за политическа мъдрост Европа да се спъне в толкова очевидни препятствия.

Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Владимир Шопов

    Владимир Шопов е завършил Лондонското училище по икономика и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново училище за социални изследвания, Ню Йорк. Бил е съветник по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), съветник в Мисията на България към ЕС (1998-2001 г.), съветник на министъра на външните работи (2014 - 2016).

Facebook форум

Най-ново видео

Креативност по време на карантина
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:47 0:00
XS
SM
MD
LG