България, Украйна, Русия. Това са единствените държави в Европа, където повечето хора са недоволни от промените в последните 30 години. Данните са на центъра "Пю" и бяха публикувани в сряда.
Вълната от оптимизъм, обхванала страните в Източна Европа при падането на комунистическите режими, отдавна е в миналото, сочат резултатите от изследването. Въпреки това обаче днес мнозинството хора от бившия Източен блок не съжаляват за промените и смятат, че те са променили живота им към добро.
Наред с Украйна и Русия, България е изключение от тази тенденция. 57% от анкетираните българи са отговорили, че икономическата ситуация в страната е по-лоша сега, отколкото по времето на комунизма. 24% са на обратното мнение, а 11% смятат, че условията са същите.
Подкрепа за демокрацията
В повечето източноевропейски страни над 70% от анкетираните определят многопартийната политическа система като нещо положително, като най-висок е този дял в Полша и в бившата Германска демократична република (ГДР) – 85%. Одобрението за пазарната икономика в тези държави също е високо – над 69%, като в най-много хора я определят като нещо положително отново в Полша – 85%.
Изключение от тази тенденция отново правят България, Украйна и Русия. У над малко над 50% от анкетираните са определили като нещо положително многопартийната система и пазарната икономика, а за над 36% от отговорилите те са нещо отрицателно.
Най-скептични към промените, дошли с падането на комунистическите режими, са гражданите на Русия, където повече хора отговарят, че промените са нещо отрицателно, отколкото положително, показва още проучването на авторитетния изследователски център.
Промените
Публикуваното в сряда изследване на центъра „Пю“ е третото подобно, проведено след началото на прехода. За пръв път подобни въпроси са зададени през 1991 г., а след това проучването е повторено през 2009 г. Изследователите отбелязват, че в някои страни като Унгария, Литва и Украйна, подкрепата за пазарната икономика и многопартийната политическа система отбелязва спад между 1991 и 2009 г., но сега отново се забелязва ръст на одобрението. Единствената страна, където между 2009 и 2019 г. е отчетен спад в подкрепата за тези два елемента на демокрацията, е Русия.
Авторите на изследването обясняват, че нивата на подкрепата за пазарната икономика може да се обяснят с напредъка на държавите в икономическо отношение от началото на прехода. Същото изследване показва, че мнозинството поляци, чехи и литовци смятат, че икономическата ситуация в страните им е по-благоприятна сега, отколкото при комунистическите режими. През 2009 г., когато финансовата криза в Европа е в разгара си, много по-малко от респондентите са били склонни да дадат същия отговор.
Отново изключение от тази тенденция са България, Украйна и Русия, където повече от половината анкетирани смятат, че сега условията на живот са по-лоши, отколкото по времето на комунизма.
Попитани за напредъка, който страните им са направили за трите десетилетия след падането на режимите, гражданите на страните от Централна и Източна Европа отговарят, че виждат положителна промяна в образованието и жизнения стандарт. Най-малък прогрес пък анкетираните виждат в здравеопазването.
Надеждите
Гражданите на страните от бившия Източен блок изразяват смесени очаквания по отношение на бъдещето. Те очакват безработицата и неравенството да нараснат през следващите години.
Попитани обаче дали смятат, че техните деца ще живеят при по-добри условия, отколкото те самите, мнозинството украинци, поляци и литовци отговарят утвърдително. На другия полюс са гражданите на Гръция, както и на много западноевропейски държави, включени в проучването.
