Връзки за достъпност

Извънредни новини

Въздухът в Европа става по-чист, но България продължава да е от изоставащите


Три думи тровят имиджа на България точно толкова, колкото и въздуха й: фини прахови частици. Според доклад на Европейската агенция за околна среда, публикуван тази седмица, България е сред седемте държави в ЕС, където концентрацията на частиците е най-висока.

Новината идва на фона на много други положителни новини за останалата част от ЕС. В доклада пише, че въздухът в Европа става по-чист, макар че замърсяването в градовете все още уврежда здравето на хората и влияе негативно на икономиката.

Анализът показва, че дишането на замърсен въздух е причина за преждевременната смърт на около 400 хиляди души в Европейския съюз през 2016 година.

Докладът се базира на данните от 4 хиляди измервателни станции в цяла Европа. Оказва се, че почти всички европейци, които живеят в градовете, са изложени на нива на замърсяване, които са над безопасните граници, описани от Световната здравна организация.

България не е сред отличниците

През 2017 година 69% от станциите за измерване в Европа са показали завишени нива на фини прахови частици във въздуха, ако се вземат предвид границите, препоръчани от Световната здравна организация. Изключение правят Естония, Финландия и Норвегия, т.е. там въздухът е най-чист.

През същата година, но според лимитите, определени от ЕС, концентрацията на фини прахови частици е била най-висока в 7 страни членки: България, Хърватия, Чехия, Италия, Полша, Румъния и Словакия.

Четири държави все още не са изпълнили плана на Евросъюза от 2015 г. за тригодишна средна експозиция на населението на фини прахови частици. Това са България, Унгария, Полша и Словакия.

“Докладът на Европейската агенция за околна среда е важно напомняне, че замърсяването на въздуха продължава да засяга много региони в Европейския съюз и че ефектът от него влияе на живота на много граждани. Неприемливо е да се притесняваме дали това да си поемем въздух е опасно, или не. Трябва да положим повече усилия стандартите за качеството на въздуха да бъдат покрити навсякъде”, коментира комисарят по околна среда, морско дело и рибарство Кармену Вела.

През юли Европейската комисия поиска Съдът на Европейски съюз да започне процедура срещу България и Испания заради лошото качество на въздуха с аргумента, че страните се провалят в защитата на гражданите от замърсяването.

Най-голямата опасност

Лошото качество на въздуха продължава да уврежда здравето на европейците в градските райони, като най-големи щети причиняват фините прахови частици, азотният диоксид и озонът в приземния атмосферен слой.

Освен че влияе на здравето на хората, лошото качество на въздуха се отразява на икономиката, например чрез увеличаването на средствата за здравеопазване, води до по-нисък добив в селското и горското стопанство и до по-ниска производителност на труда. По оценки на агенцията всичко това оказва голямо влияние върху най-уязвимите групи в Европа.

В доклада се посочва, че някои регулации и мерки, взети на местно ниво, са довели до подобряването на състоянието на въздуха. Смъртните случаи, причинени от въздействието на фините прахови частици през 2016 г., са със 17 хиляди по-малко спрямо предходната година. Въпреки че промените във времето могат да влияят на нивата на замърсяване и ефекта от него, организацията отчита тенденцията като положителна. От 1990 година до днес смъртните случаи, причинени вследствие на фини прахови частици, са намалели наполовина.

Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи т. нар. “Европейски зелен пакт” за свой основен приоритет. Планът предвижда мерки, с които Европа да тръгне по пътя на нулевите емисии. На 28 и 29 ноември в Братислава предстои форум, организиран от Европейската агенция за околна среда, по време на който ще се обсъждат напредъкът на отделните държави, политиките за опазването на околната среда и възможностите за финансиране на проекти за по-чист въздух.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG