Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо се умира от глад? Амартя Сен, за когото икономиката не е лозунг


Амартя Сен през 2010 г.

Не е ясно дали той отбелязва по някакъв начин днешния Международен ден на храната, но е сигурно, че самият ден, честван от ООН още от 1981 г., е свързван тъкмо с хора като него – икономисти, изследвали основните причини за глада в света и предложили решения за преодоляването му.

Той е Амартя Кумар Сен, носител на Нобеловата награда за икономика за 1998 г., преподавател в Харвард и автор на множество трудове, свързани с икономическите теории за недостига от храни.

Бил е на 9 години, когато е разбрал, че добрата икономика може да спаси човешки живот в буквалния смисъл на думата. Тогава в родната му Бенгалия от глад умират 3 милиона души.

По-късно той се връща към гледките от детството си и изследва въпроса. Установява, че този масов глад не може да се обясни с липса на храна. Напротив – през 1943, годината на тази извънредна смъртност, районът е произвел дори повече храни, отколкото в предишни години. Храна е имало, просто цената й е нараствала с такива темпове и в такива размери, че дори и работещите хора не са могли да си я позволят. За този ръст на цените е имало много фактори – британски военни действия, паника сред населението, презапасяване, намаляване на заплатите, ръст на безработицата, лоша система за доставки на храна... Той описва това в книгата си "Бедност и глад", едно от многото му икономически изследвания, който в крайна сметка му носят Нобелова награда.

Амартя Сен е роден в края на 1933 г. в Бенгалия, тогавашна Британска Индия, днес – част от Бангладеш, в семейство на университетски преподавател по химия и дъщеря на литератор. Името си получава от Рабиндранат Тагор. На индийски "оморто" означава "безсмъртен". Името напомня за себе си, когато Сен е тийнейджър и лекарите му дават само 15% шанс да оцелее в следващите 5 години – диагностициран е с рак. Днес Сен е вече на 86, живее между САЩ и Великобритания.

Амартя Сен завършва колеж и унивеститет в Дака и Калкута. През 50-те завършва в Кеймбридж икономика и философия. Започва да преподава икономика в Калкута, но в началото на 60-те заживява в САЩ и чете лекции в Масачузетския технологичен университет, Бъркли и Корнел. От 1987 е в Харвард.

Първият му голям труд излиза през 1981 г., когато той е на 48 години – това е изследването на причините за глада в Бенгалия. Следват десетки книги и студии, посветени на глада и бедността, благосъстоянието и силата на личния избор. През 1998 г. получава Нобелова награда по икономика. В речта си казва, че винаги се е стремил да не измества анализа с лозунги.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG