„Писателят няма родина. Родината на писателя е литературата.“ Това казва писателката Дубравка Угрешич в интервю за БНР. Казва го на български език, въпреки че е родена и израснала в Хърватия и пише на хърватски, а сега живее в Амстердам, Нидерландия. В сряда тя беше удостоена с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и се срещна със своите почитатели в София. „За мен това е най-интимното признание,“ каза тя по този повод.
Родината на Дубравка Угрешич наистина е литературата. Но нейните произведения и възгледите ѝ са силно повлияни от средата, в която е израснала. Писателката е е родена в Кутина, Югославия, през 1949 г. Баща ѝ е хърватин, а майка ѝ е българка. Още като малка научава български език и има възможност да го упражнява, когато родителите ѝ я водят при баба ѝ и дядо ѝ в България и на море в Бургас.
„С такива преживявания в детството няма как човек да се превърне в националист. Това ти дава уроци за света – за това, че всичко на света е много сходно и родно – близко, както разстоянието от Хърватия до брега на Черно море в България. Да пресичаш граници – между дръжави, между езици, когато си още много млад, според мен е най-важният опит, който ме оформи като човек“, казва тя в свое интервю, цитирано от сайта „Аз чета“.
Угрешич завършва Сравнителни литературни изследвания и Руска литература в университета Загреб и работи в Института за теория на литературата в хърватската столица. Когато започват войните, свързани с разпадането на Югославия, всичко се променя за писателката и изследователка Угрешич. Тя заема твърда антивоенна позиция и критикува изстъпленията както на сръбския, така и хърватския национализъм. Това е причината авторката да стане обект на очерняща кампания от политици, журналисти и писатели. Един от примерите за атаките, на които е подложена, е статия със заглавие „Хърватски феминистки изнасилват Хърватия“, насочена срещу Угрешич и още няколко писателки.
„Това беше логично следствие на медийното изтезание в онази националистическа среда. Национализмът ограничи ролята на жените до средновековните ѝ измерения. Маргинализира функциите им в обществото. Трябваше да обявят жените, които не бяха съгласни с това, за врагове на Хърватия“, коментира тя по този повод.
Заради тормоза, на който е подложена, Дубравка Угрешич напуска страната си през 1993 г. След това пътува и работи в редица европейски и американски университетски центрове. Преподавала е съвременна руска и средноевропейска литература в престижни университети като Харвард, Колумбийския университет и Свободния университет в Берлин. Носталгия по родната си Хърватия обаче тя казва, че не изпитва. „Не аз оставих държавата си – моята държава остави мен“, казва тя.
Писателката все пак признава, че се връща в Хърватия, за да вижда семейството си. „Щастливите емигранти са онези, които вземат всичко със себе си. Виждала съм такива емигранти, които вземат цялото семейство със себе си. Тези хора се интегрират по-бързо на новото си място. Има и други, които са оставили някого в родината си и тогава е по-мъчително. При мен се случи по трудния начин, защото семейството ми остана – майка ми, която почина преди 8 години, брат ми и неговите деца.“
С почитателите си в България Угрешич ще се срещне във връзка с българската премиера на книгата ѝ „Лисица“, обявена за най-добра книга на 2018 г. от „Пъблишърс Уийкли“, „Къркъс Ривюс“ и „Ню Стейтсман“. Освен тази нейна творба, определяна като шедьовър, на български език са преведени книгите ѝ „Култура на лъжата“, „Американски речник“, „Баба Яга снесла яйце“, „Министерство на болката“, „Няма никой вкъщи“ и др. Нейни книги са превеждани на над 20 други езика, става ясно от информацията на официалния ѝ сайт. Носителка е на множество литературни награди, сред които швейцарската награда за есеистика „Шарл Вейон“, немската награда за есеистика „Хайнрих Ман“, австрийската държавна награда за европейска литература и други.
Като особено опасна тенденция в съвременното общаство Дубравка Угрешич определя „липсата на политическа култура и на политическа ерудиция и скъсаната връзка с миналото“. "Затова мисля, че най-важното е да се върнем отново в училище – да научим хората как да мислят политически, да ги научим наистина да разбират демокрацията и как да защитават интереса си, защото днес сме опасно близо до установяванто на авторитарни, автократични, антидемократични системи.“
