Връзки за достъпност

Извънредни новини

Оръжие, пазари, енергийни проекти. Как Путин търси път към Африка


Президентът на Русия Владимир Путин и колегата му от Намибия Хаге Гейнгоб по време на срещата в Сочи

„Африкански решения за африканските проблеми“. За руския президент Владимир Путин това е една от целите на срещата на върха между Русия и Африка. Тя започна в сряда в Сочи и по данни на Кремъл в нея участват лидерите на 43 от общо 54-те страни на южния континент.

Какво обаче се крие зад действията на руския президент в опита му да възстанови позициите на Русия в Африка, загубени след разпадането на Съветския съюз?

Съветските основи

По времето на Съветския съюз и дните на противопоставяне между Москва и Запада, Африка е едно от местата, на които се гледа като на добра възможност за развиване на икономико-политически връзки и разпространяване на марксистко-ленинската доктрина. Борците срещу апартейда, колониалното наследство, както и тяхното желание за свобода и равенство намират свой естествен съюзник в идеологията, крепяща социалистическото общество.

Руските управници добре осъзнават тази възможност за увеличаване на влиянието чрез „мека политика“ и през 1960 г. в Москва бива открит университета „Патрис Лумумба“, носещ името на бореца срещу колониализма и изявен критик на Запада. Лумумба е и първият законно избран министър-председател на Демократична република Конго. В университета в Москва се обучават множество от най-изявените африкански политици, сред които са бившия президент на Намибия Хификепуне Похамба, бившия министър-председател на Чад Йосуф Абас, както и бившият президент на Централноафриканската република и бунтовнически лидер Мишел Джотодия.

Освен това Съветският съюз предоставя и сериозни количества оръжие на революционните движения из континента, финансира изграждането на инфраструктура, инвестира в икономически проекти и поддържа културен обмен.

След разпада на СССР и промените, довели до икономически упадък, промени в състава и структурата на обществото, през 90-те години и с началото на новия век, Русия няма ресурсите да поддържа влиянието си в Африка, а икономическите проекти се ограничават до начинанията на някои руски магнати като Олег Дерипаска и Виктор Векселберг или престъпника контрабандист и търговец на оръжие Виктор Бут.

В последните години обаче нещата се променят.

Нови хоризонти за руската икономика

След средата на първото десетилетие от новия век и още по-силно след относителната изолация, в която Русия изпадна след анексията на Крим и подпомагането на сепаратистите в източната част на Украйна, най-голямата държава в света се видя принудена да търси нови перспективи в опит да стабилизира икономиката си. Производството на оръжия, енергийните проекти и износът на селскостопанска продукция бяха сред най-силно засегнатите сектори от санкциите, наложени от САЩ и Европейския съюз. Така постепенно Москва отново насочва погледа си към Африка и опитва да затопли добрите отношения на континента, останали от времето на СССР.

„В момента изнасяме храна на стойност 25 млрд. долара в Африка, което се равнява на повече, отколкото изнасяме в оръжие. В следващите пет години мисля, че можем поне да удвоим тези резултати“, каза Путин в интервю за ТАСС в навечерието на срещата на върха в Сочи.

Пазарът в Африка не може да се сравнява с Европа или Азия, но въпреки това никой от големите играчи в световната политика не подценява бързо растящото население на континента, отличаващо се с доста ниска средна възраст, както и увеличаването на потреблението на пазара.

Отдаването на заеми за определени държави, по примера най-вече на Китай, пък е друг от вариантите за увеличаване на влиянието. По данни на Кремъл Русия е опростила близо 20 млрд. долара дългове на африканските държави. В същото време Москва отпусна заем от 25 млрд. долара на Египет за създаването на електроцентрали, а в някои от проектите ще участват руски компании като „Росатом“.

Важни, съвсем естествено, остават и инвестициите в проекти за добив на природни ресурси като петрола, за което биха помогнали добрите отношения с Нигерия, както и богатствата, идващи от диамантените и златни мини в Африка.

Не бива да се подминава също и подкрепата, която Русия оказва на някои държави, изпращайки военни, за да разрешат проблемите в определена територия. През юли миналата година трима руски журналисти бяха убити в Централноафриканската република, докато разследваха намесата на частната военна фирма със съмнителни дейности „Вагнер груп“.

Тези опити на Русия целят да подобрят позициите на страната спрямо глобалните конкуренти. В последните две десетилетия Китай е най-сериозният играч на африканската сцена, инвестирайки в проекти за милиарди и отдавайки заеми на държави, които, според международни организации, често пренебрегват спазването на базисни човешки права. В интервютата си преди срещата в Сочи пък Путин, в опит да припомни за колониалното минало, на няколко пъти изтъкна, че Русия няма да използва „заплахи, налагане на напрежение и изнудване на суверенни африкански правителства“ по примера на Запада.

Влиянието на международната политическа сцена

Въпреки икономическите усилия на Москва, възможностите за бързи резултати, в това направление в Африка не са особено големи. В същото време късното включване в „играта“ ограничава възможностите на Русия да се разгърне дотолкова, че да може да се противопостави на Китай, Индия, САЩ и някои от държавите от ЕС в региона.

Все пак, според редица анализатори, голямата цел е влиянието, което Русия се опитва да спечели и което най-силно може да осребри на сцената на международната политика.

От международния център „Карнеги“ изтъкват, че Русия гледа на Африка като средство, чрез което може да отслаби западната доминация върху управлението в света. Най-голямото усилие, съвсем естествено, е насочено срещу САЩ. В оповестената „Нова стратегия за Африка“ от администрацията на Доналд Тръмп през декември 2018 г., заплахата от засилването на руското влияние на континента, както и това на Китай, беше една от ключовите точки.

Там, където Русия може да отбележи най-голям политически успех и да наложи влиянието си, е борбата на арената на ООН.

Африканските страни се равняват на близо една четвърт от общия брой на страните в организацията. Точно тук на помощ идват множеството „стратегически партньорства“ и опростяването на 20 млрд. дългове. Например през 2014 г., когато Общото събрание на ООН гласува резолюция, с която анексията на Крим бе критикувана, 29 африкански държави гласуваха „против“ или се въздържаха. Шест от тях пък изобщо не се явиха за гласуването. По подобен начин африканските държави гласуваха и по позициите за намесата на Русия в Сирия, както и за увеличеното военно присъствие на Москва в Черно и Азовско море.

Важен за отбелязване е и фактът, че Африка има три места в Съвета по сигурност на ООН, известни като „А 3“. Местата в „А 3“ в момента се заемат от Южна Африка, Екваториална Гвинея и Кот д‘Ивоар. В последните години Русия положени сериозни усилия за създаване на силни неформални връзки с трите страни, което се отплаща в благоприятно гласуване по въпроси, свързани с Африка, по които е засегнат и интересът на Русия.

Facebook форум

Най-ново видео

Креативност по време на карантина
please wait

No media source currently available

0:00 0:00:47 0:00
XS
SM
MD
LG