Връзки за достъпност

Извънредни новини

Флиртът на Сърбия с Русия: кой печели и кой губи?


Димитър Бечев

През последните години сякаш бяхме позабравили за Евразийския икономически съюз (ЕИС). Ето че съседна Сърбия ни даде повод да си го припомним.

На 25 октомври, при посещението на руския премиер Дмитрий Медведев в Белград, нашата западна съседка подписа споразумение за свободна търговия с постсъветския блок. С този акт Сърбия подчерта още веднъж, че въпреки преговорите за членство с Европейския съюз, връзките с Русия (която поема 80% от сръбския стокообмен с ЕИС) са приоритетни.

Нещо повече - визитата на Медведев съвпадна с провеждането на шестдневно военно учение с участието на сръбската армия и руски части.

В рамките на “Славянски щит - 2019” Русия разположи в Сърбия противовъздушен зенитно-ракетен комплекс "Триумф" (С-400) и батарея самоходни ракетно-артилерийски комплекси "Панцир-С". Президентът Александър Вучич демонстрира познания по руски език: “Бoльшое спасибо” - обърна се той с разтреперан глас към военните от Руската федерация, докато телевизионните камери снимаха. След това каза на зрителите, че се надява ракетите – които, както стана ясно, са били транспортирани през българското въздушно пространство – да останат в страната колкото се може по-дълго.

Откога е така

Залитането към Москва не е от вчера. Споразумение за свободна търговия с Русия има още от 2001 г., когато все още съществуваше т.нар. Федеративна република Югославия (Сърбия и Черна гора). За съжаление на сръбската страна, то изключваше някои важни отрасли като автомобилостроенето и по тази причина колите “Фиат”, сглобявани в Крагуевац, нямаха безмитен достъп до руския пазар. Заради вноса на руски природен газ и суров петрол търговското салдо е традиционно на червено – по същия начин, както и в обмена между Русия и България.

Търговското салдо е традиционно на червено, както е и в обмена между Русия и България

Свободната търговия и фактът, че сръбският земеделски износ не е обект на руски санкции, само отчасти компенсират дефицита. Новото споразумение с ЕИС едва ли ще промени кой знае какво.

Военното сътрудничество между Сърбия и Русия се разгърна от 2013 г. насам. Русия, а също така Беларус, предостави безвъзмездно техника и оборудване: изтребители МиГ-29, танкове Т-72, бронетранспортьори и т.н. Сърбия дори се включи като наблюдател в Организацията за колективна сигурност - нещо като военно-отбранителен пакт под егидата на Москва. Но от това не последваха отстъпки за покупка на въоръжение, каквито Русия прави за пълноправни членове като Беларус или Армения. Ако Вучич действително желае С-400, той ще трябва да ги плаща на пазарни цени, както направи Турция. А разбира се, подарените МиГ-ове ще бъдат ремонтирани и обслужвани от руския военно-промишлен комплекс, така че в крайна сметка няма да излязат безплатни за Белград.

Дружбата с Кремъл

Приятелството с Кремъл носи солидни дивиденти на Вучич. Русия и Путин се ползват с изключителна популярност сред сърбите – не само в Сърбия, но и из цяла бивша Югославия. Митът за братята славяни, готови да подкрепят сръбския народ срещу коварния Запад, се подхранва всекидневно от медиите в Белград – таблоиди, телевизии, интернет портали – които са лоялни или са под директен контрол на властта.

Сърбите смятат Русия за основен финансов донор за Сърбия, което не отговаря на истината

Проучвания на общественото мнение сочат, че гражданите смятат Русия за основен финансов донор за Сърбия на равно с ЕС (в действителност Москва е далеч зад Брюксел, а дори и страни като САЩ и Япония). Това обаче не е никаква пречка пред Вучич. Неговите връзки с Путин, на които станахме свидетели по време на възторженото посрещане на руския президент в Белград миналия януари, “помпат” имиджа му на лидер.

Сближението с Русия има и геополитическа логика. Москва поддържа Вучич по отношение на Косово. Дипломатическата кампания, с която Белград се опитва да накара различни държави по земното кълбо да оттеглят признаването на косовската независимост, се ползва с руска подкрепа. В същото време Путин загатна, че ще одобри евентуална сделка между Белград и Прищина, ако те самите успеят да се договорят. Така Русия, която не е на масата за преговори в Брюксел с посредничеството на Върховния представител по външна политика на ЕС, намери пролука да прокарва влиянието си по важна тема на сигурността в Европа.

Няма избор "Русия или ЕС"

Факт е също така и това, че Вучич не е поставен пред избор "Русия или ЕС". Сърбия води преговори за членство от 2014 г., но не е подложена на натиск да се присъедини към западните санкции, наложени на Москва във връзка с анексията на Крим и конфликта в Украйна.

Забавянето на процеса по разширяване на Евросъюза допълнително намалява европейското влияние. Неотдавнашното вето, наложено от Франция по отношение на старта на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания, е знак за сръбското ръководство. Дори и Сърбия да се дистанцира от Русия, дори и да направи компромис и да признае Косово, членството в ЕС не й е гарантирано.

Дори Сърбия да се дистанцира от Русия, дори да признае Косово, членството в ЕС не й е гарантирано

Затова Белград ще продължава да работи с “външни сили”, включително Китай, който инвестира в местната икономика, Ердоганова Турция и страните от Персийския залив, откъдето също идват пари към Сърбия.

Като млад сподвижник на “войводата” Воислав Шешел Вучич громеше титовизма и югокомунизма. На по-зрели години влезе в ролята на прероден Тито, балансиращ между Изтока и Запада.

Тази политика крие някои рискове за България. Конкретен пример е т. нар. газопровод “Балкански поток” (познат по-рано като “Турски поток 2”). В сръбската си част той е наполовина собственост на “Газпром” – друг знак на близост между Белград и Москва. Това може да се окаже в разрез с правилата на ЕС, както беше и случаят с проваления Южен поток.

Сърбия не е член на Евросъюза, но е обвързана с т.нар. Енергийна общност, една от чиито цели е хармонизацията с европейските регулативи в газовата сфера. С други думи не е изключен правен спор, който да забави изпълнението на проекта. България инвестира в мащабен инфраструктурен проект, без да са разчистени всички въпросителни по него. Може да се окаже така, че нашата страна няма да има възможност поне известно време да транзитира руски газ и по този начин да не реализира приходи и съответно печалби от “Балкански поток”. Геополитиката често удря по джоба.

  • 16x9 Image

    Димитър Бечев

    Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика, професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG