Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Похитената държава". Архив на Свободна Европа от 1956 г. проговаря за първи път


Диана Иванова

26 предавания на български език, излъчени между 19 октомври и 13 ноември 1956 г. по Радио Свободна Европа, се намират в централния германски архив в Кобленц, Германия. Това e най-цялостният, най-старият и напълно неизследван архив на български език в историята на радиото. Диана Иванова го открива в Кобленц при едно свое изследване преди няколко години.

Как са оцелели тези записи и какво ни казват те?

Предаването започва с инструментална версия на песента “Шуми Марица”, официален национален химн между 1886 и 1947 г.

Женски глас:

„Драги слушатели!

Нашата радиостанция се наложи като една необходимост в защита на потъпканата свобода, истина и правда в поробената ни родина. Гласът на свободна България ви осведомява редовно върху истинското положение на нещата в света и с дълбокото убеждение, че никоя тирания не е вечна, се бори неуморно за запазването на българската история, бит и култура до деня, в който слънцето на свободата ще изгрее отново над измъчената ни родина.“

Така започва предаването на радио „Свободна Европа“ на 22 октомври 1956 г. Това обръщение се повтаря в началото на повечето други предавания. В края често звучи хорово изпълнение на „Шуми Марица“.

Българската емиграция, 50-те години

Гласовете на българската емиграция в Западна Германия от 1956 г. идват от едно друго време, за което има много малко запазени звукови свидетелства.

През 1956 г. надеждата за промяна в комунистическите страни е голяма – след като в Съветския Съюз Хрушчов развенчава култа към Сталин, в Източна Европа започва процес на идеологическо размразяване –

Унгария живее с идеята за нова революция, започнала със студентски протести, цялата страна е на улиците

в Полша избухва въстание в Познан, Владислав Гомулка застава начело на комунистическата партия и обещава изтетляне на съветските войски, социалистическият реализъм е отхвърлен като единствен метод на литературата. Унгария живее с идеята за нова революция, започнала със студентски протести и цялата страна е на улиците. Това усещане за промяна продължава до влизането на съветските войски и потушаването на бунтовете на 10 ноември с цената на над 3000 жертви.

Патосът, тържествените думи, силните епитети, изричани по Радио Свободна Европа, са показателни за духа на 1956 – цари убеденост, че скоро комунизмът ще си отиде и България ще се върне в семейството на свободните държави.

Ето откъс от предаване, излъчено тогава:

„Днес нашата родина се намира под един режим на чуждо потисничество и мракобесие. Гласът на свободна България ратува за възстановяването на потъпканата независимост на българската държава и на похитената свобода на българския народ. Той разобличава чуждите агенти, настанени в нашата страна, и разкрива пред вас истината около събитията, които произтичат ежедневно в свободния свят…

….не е далеч времето, когато хората свободно и открито ще могат да кажат на какъв тормоз са били подложени от комунистическата диктатура, за да променят по-раншните си вярвания и убеждения.“

Как тези гласове достигат до нас в наши дни

Според споразумението на Радио Свободна Европа, базирано тогава в Мюнхен, с лицензираните предаватели в Германия, Португалия и Испания, записите от отделните предавания на радиото се пазят само в рамките на няколко месеца.

След унгарската революция от 1956 г. и съмненията за “подстрекателската” роля на радиото в хода на събитията, тогавашното правителство на ФРГ изисква записите от предавателя в западногерманското градче Библис и ги предоставя на радиото, но след това си ги връща обратно.

В Кобленц има 60 ролки с аудиозаписи на унгарски, полски, чешки, словашки, румънски и български

През 1957 г. те са предадени за съхранение във федералния архив в Кобленц, където биват забравени. Там се намират общо 60 ролки с аудиозаписи на унгарски, полски, чешки, словашки, румънски и български език.

Първото откритие на записите прави Унгария в края на 90-те години. Тогава страната търси обективна и цялостна оценка на събитията от 1956. Тези записи са дигитализирани, транскрибирани, описани и отдавна са част от унгарската история.

Липсата на специалист с български език във федералния архив в Кобленц пък прави невъзможна изследователската работа – до 2016 г. самият архив не знае дали и с колко часа материал на български език разполага.

Първото запазено предаване на български език е от 20 октомври 1956. Последното – от 11 ноември.

За какво се говори по радиото тогава

Основно място радиото отделя на коментари и новини по горещите теми в Европа и света – особено събитията в Унгария и Полша.

Правят се сравнения с апатичността на България и българските комунисти: „Кога ще се събудят от летаргичния си сън на слуги, слуги на господари, които и нехаят за тях? Изглежда, че те чакат да се стовари върху главите им тежката народна тояга…”

Всяко предаване съдържа рубриката „Ден по календара“, в която се припомнят важни исторически събития, случили се на този ден в България, особено след 9.09.1944 г.

“На 11 ноември 1946 г. международният авантюрист Георги Димитров, който се счита за компетентен по всички български въпроси, намери за нужно да се произнесе и върху българската култура.

Международният авантюрист Георги Димитров, този ограничен човек

Този ограничен човек, чиито познания се свеждат към елементарната политграмотност - диамата, преподаван в Съветския съюз, си позволи да държи следния език пред членовете на върховния читалищен съвет:

“През годините преди 9.09 в областта на народната просвета и на народната култура в България се създадоха такива авгиеви обори, в които много боклук и миазми се наслоиха. Трябва желязна идеологическа метла, за да се очисти това гнило реакционно мракобесие”. Тази храчка на един простак върху делото на покойните български културни дейци бе приета с мълчание и с преклонени главички. Комунистическият терор бе наплашил хората, които в режим на свобода бяха тъй чувствителни и доблестни.”

„На 20 октомври 1947 в Пловдив била разкрита противокомунистическа организация. В същото време софийското радио съобщи, че органите на партията се похвалили, че успели да съберат 4 млн лева за постройка паметник на червената армия“

„На 23 октомври 1954 вестник „Отечествен фронт“ се реши да тури пръста си върху една голяма язва – пиянството, което все повече се разширява, без да е получило засега обществено порицание, както отбелазва вестникът… Хората пият от отчаяние, за да сподавят постоянните тревоги и пълната безнадеждност, в която ги е хвърлил тираничният режим.“

Всяка седмица се отделя време за редовна “историческа сказка”, “беседа за жената” и “религиозна беседа”.

Така например, на 11 ноември 1956 г., радиото говори за смисъла на християнската молитва и припомня “онази детска молитва, която се пренася от поколение на поколение: дядо господи, прости ми, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша, дай на мама, дай на тате здраве, сила и живот, мир, любов на всички братя и добро на наш народ”

"Ние обвиняваме"

Интересна е рубриката „Ние обвиняваме“, в която конкретно се посочват имена на хора, преследващи свои съграждани за слушането на радио „Свободна Европа“. Така например на 20 октомври говорител от радиото се обръща поименно към двама души:

„Чувате ли вие там, поручик Сапунджиев и Георги Харизанов от Неврокопския край? На вас говорим ние, свободните българи от Радио Свободна Европа… Ние напълно разбираме вашия душевен смут, но също така и озлоблението ви. Озлобени сте, защото ви обкръжава море от българи родолюбци. Нашият съвет е да си гледате службата…

Ние изнасяме на показ престъпленията на онези, които са се поставили в услуга на съветския окупатор… Съветският окупатор няма да остане вечно в България, а един ден ще трябва да си отиде, който ден не е вече далечен. Ето защо тези мизерници трябва да си помислят още сега какво ще правят тогава, защото пак между българи ще останат да живеят.

Съветският окупатор няма да остане вечно в България

Пришълците от Москва няма да запазят за тях места в своите аероплани, когато ще бягат зад Урал. Тези блудни синове на България не бива да забравят още, че тях ги очаква и физическо наказание. Понеже такъв е законът на всяко човешко общежитие. Българският народ е страдал твърде много от техните злодеяния, за да им прости, при все че може да се окаже снизходителен към тези от тях, които се разкаят…“

В предаванията звучи класическа и църковна музика, понякога цели концерти. Хората, говорещи по радиото, отдавна не са между живите. Това е първото поколение българи в емиграция след смяната на режима в България, което преживява Народния съд, отмяната на монархията, национализацията. В техния език омразата към новия режим се редува с вярата: „Свети божи, свети крепкий, свети безсмертниий, помилуй нас”.

  • 16x9 Image

    Диана Иванова

    Диана Иванова е журналист, изследовател, куратор. Носител е на редица международни журналистически награди, между които Европейската награда за журналистика през 2005-а на Австрийската агенция АПА "Да пишем за Източна Европа". Съавтор и инициатор на редица проекти в областта на индивидуалната памет за близкото минало - като "Аз живях социализма"(съвместно с Г.Господинов, Р. Петров, К. Манолов), международния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка(съвместно с М.Асенова) . През 2016-а година е стипендиантка по програмата Memory Work на германската фондация за преработването на комунистическата диктатура. Изследва психическите последици от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като групов терапевт в Германия. 

Facebook форум

XS
SM
MD
LG