Връзки за достъпност

Извънредни новини

Защо жените в Европа от днес би трябвало да работят без пари


Българките също получават по-ниско почасово заплащане в сравнение с мъжете

От днес до края на годината жените в Европа не биха получавали заплати, заради разликата във възнагражденията за еднакъв труд между мъжете и жените, която сега се равнява на около две месечни заплати годишно.

Европейската комисия изчисли, че заради 16-процентната дупка във възнагражденията, тази година Денят на равното заплащане се пада на 4 ноември. Досегашните мерки не са успешни и за година заплатите между мъжете и жените са се сближили само с 0,2%, а за последните пет - с 0,6.

Българките също получават по-ниско почасово заплащане в сравнение с мъжете, работят по-малко часове платена работа и са по-малка част от заетите на пазара на труда, се казва в доклад на Европейската комисия.

“Принципът на равно заплащане бе включен в европейските договори преди 60 г., но въпреки това във всекидневието на жените навсякъде в Европа реалността продължава да не съответства на законодателството.

Жените в Европа все още работят два месеца без заплащане в сравнение с колегите си мъже, а напредъкът е твърде бавен,

се казва в изявление на Европейската комисия.

Най-зле е положението в Естония, където жените получават една четвърт по-ниски заплати, а най-напред са румънците, които са намалили разликите във възнагражденията между мъже и жени до 3,5 на сто.

Освен различията в почасовите ставки, като основна причина за различията Еврокомисията посочва, че жените работят по-малко платени часове - около 33 седмично срещу 39 за мъжете. Причината за това е че работещите жени се грижат около 17 часа седмично за децата и 13 часа за дома, срещу съответно 11 и 5 часа при мъжете. Единственият показател, при който резултатът е сходен, е по отношение на грижата за възрастни близки - 6 часа седмично при жените и 5 при мъжете.

Къде сме ние?

В България различието е доста по-съществено, като жените получават средно с 13,6 на сто по-ниски почасови възнаграждения при равни други условия. На годишна база обаче доходите на жените у нас са с 22,8% по-ниски от тези на мъжете, като се има предвид, че те по-често отсъстват от работа, за да гледат близък и извършват повече незаплатен труд (домашна работа) или работят по-малко часове заради семейни задължения.

Диспропорциите са по-високи при работещите на пълен работен ден от тези на намален, при работещи в активна възраст в сравнение с по-младите, като засягат в по-голяма степен държавния сектор спрямо частния. Заради слабо развитата система за работа на намален работен ден, статистическите данни на България допълнително се влошават.

Най-голяма е дупката между заплатите на жените и мъжете у нас в производството, където жените работнички вземат една четвърт по-ниско възнаграждение (24,7%). Различията са значителни и във финасовия и застрахователен сектор (23,6%). В информационния и телекомуникационния бранш заплатите на жените у нас са близо с една пета по-ниски от тези на мъжете - 18,1%, а при различните комунални услуги 18,4%, следвани от недвижимите имоти (17,9%), сочи статистиката за 2017 г. Единствени от наблюдаваните сфери в науката и изследванията дистанция е само от 3,1 процента. Най-големи са различията между работещите в активна възраст - 35-44 г. (средно 19,3%), а най-малки са те при стартовите заплати (6,1%) и преди пенсиониране - 5,4%.

Европейската комисия посочва, че в България има твърде малко жени на топ позиции в бизнеса, което влошава и резултатите за доходите. “Стъкленият таван” в България е реалност, където само 6,3% от генералните и изпълнителни директори са жени. В същото време продължава да има дейности, които са феминизирани и като резултат в тях възнагражденията са значително по ниски. Като такива Европейската комисия посочва образованието и търговията на дребно.

Българската психология

В същото време изследване на Европейската комисия (Евробарометър) показва противоречиви резултати за отношението на българите към равното заплащане. 80% смятат, че мъжете и жените трябва да получават равно заплащане за еднакъв труд, при еднаква квалификация и опит, като 67 на сто смятат, че то е постигнато в България.

В същото време българите са рекордьори в ЕС (81%) в разбирането си, че мъжете трябва да изкарват прехраната на семействата си, а мястото на жените е вкъщи, където да се грижат за домашния уют и възпитанието на децата. Само един от трима българи знае, че жените са финансово и професионално ощетявани зарди пола си, а един от 10, е на мнение, че мъжете имат роля за решаване на проблема.

Изоставащи и отличници

В Европа има 10 държави, в които разликата в заплащането е по-малка от тази в България, като освен Румъния, по-добри са условията за работещите жени и в Италия, Люксембург, Белгия, а също в Полша, Словения, Малта, Хърватия, Гърция и Швеция. Различията в заплащането между мъжете и жените в най-голямата европейска икономика - германската, са 21%, а във френската те са 15,4 на сто..

За последните 5 години Румъния е успяла да намали почти наполовина разликата в заплащането между мъжете и жените от 7,5 до 3,5%. България е мръднала за същото време с 1,8%.

Според проучване на Европейската комисия две трети от европейците знаят, че жените са по-лошо платени, но половината не смятат, че това се случва в тяхната фирма или офис.

Плановете на Брюксел

Новата председателка на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен обеща да предложи законодателни мерки, след като по времето на нейния предшественик Жан-Клод Юнкер разликата във възнагражденията се сви с 0,6%. Тъй като размерът на заплатите е национална компетентност усилията са насочени към повече прозрачност, като се смята, че ако тези различия са известни, натискът на служителите ще накара работодателите да променят поведението си. В момента 90% от европейските граждани смятат различното заплащане за несправедливо. Европейската комисия планира да накара бизнеса да публикува средните заплати по вид, длъжност и пол във всяка фирма и учреждение.

  • 16x9 Image

    Йовка Димитрова

    Йовка Димитрова е работила 17 години във в. “24 часа” преди да замине като кореспондент на вестника в Брюксел през 2007 г. Сътрудничила е на bTV, BIT, dnes.bg и други издания по теми, свързани с функционирането на Европейския съюз. Намира логика в сложните европейски процедури и чар в бюрокрацията, която ги прилага.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG