Връзки за достъпност

Извънредни новини

Живот след диагнозата. Отхвърлени ли са тежко болните от работното място


Радислав Наков

“Съжалявам, но аз не съм благотворително дружество”. Тези думи са се запечатали в съзнанието на Евгения Александрова. Чула ги преди години, когато била освободена от работа - точно една седмица след последната химиотерапия.

“Работех на добро място, със страхотен екип, стараех се много, защото току-що бях попаднала в тази среда. Временният ми договор изтече точно във времето, в което аз се върнах на работа. Върнах се с такъв ентусиазъм, че последната химиотерапия си я направих в обедната почивка”, разказва Евгения в интервю за Свободна Европа. В момента тя е председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и помага на много хора да се справят с реалността след диагнозата.

“Аз съвсем наивно вярвах, че съм обект на някаква защита, но се оказа, че аз не съм си написала домашното. Разбрах, че не съм занесла епикриза и не съм уведомила официално работодателя”. Въпреки че остава без работа, Александрова споделя, че отношението на нейния бивш работодател я е мотивирало да създаде организация, която да е в полза на пациенти, които се изправят пред подобни проблемии.

“Обществото ни очевидно развива непоносимост към подобни случаи. Познаваме този маниер на загриженост: “Абе, стой си вкъщи, гледай си здравето”, а всъщност тези хора не познават нуждите на пациента, който е успял по някакъв начин да вземе преднина пред болестта. Последното нещо, от което имаме нужда, е социално отхвърляне”.

"Всеки има право да следва мечтите си"

“Всички хора имат право да следват мечтите си”, казва д-р Радислав Наков. Вероятно сте чули за него от новините. “И никой няма право да ги лишава от мечтите”. Неговата история можеше да остане неразказана, ако младият лекар не беше решил да сподели публично неуспешния си опит да стане асистент в Медицинския университет в София. Според учебното заведение причината за отхвърлянето му е, че той не се е представил достатъчно добре на изпита, а според Наков - защото в момента има онкологично заболяване. Срещаме го пред болница “Царица Йоанна” минути след поредната терапия, през която му се налага да минава. Диагнозата му е NK/Т - клетъчен лимфом. В края на юли, след като вече се повлиява добре от лечението, Наков разбира, че има обявен конкурс за асистентско място в катедрата по гастроентерология. Подготвя документите си и ги подава, защото иска “да следва мечтата си”.

“Тогава реално започнаха проблемите ми”, разказва лекарят. “Ръководителят на клиниката по гастроентерология проф. Борислав Владимиров започна да коментира на рапорт, пред колеги и пред моя баща, че моята работа била да си седя вкъщи и да се лекувам. Това е доста притеснително, особено когато си подаваш напълно законосъобразно документите”.

Въпреки това той се явява на изпита, но не е допуснат до следващия етап. Наков иска да разкаже за случилото се заради, както твърди той, думите на проф. Владимиров, че “мястото на хората с лимфом е в болницата да се лекуват, а не да преподават”.

“В деня на изпита имаше и доста нарушения. Беше нарушена и анонимността на конкурса. Един от участниците беше извикан по-рано от комисията, за да си разчете работата, което е много голямо нарушение”, коментира Наков. Заедно с адвоката си са подали жалби до Министерството на образованието, Медицинския университет и Комисията за защита от дискриминация.

“Ние сме си дали нашите показания на всички институции, които са поискали от нас отговори. Оттук нататък Медицинският университет се занимава с тази работа и аз нямам нищо общо”, коментира по телефона проф. Владимиров. Той отрече всички твърдения на Наков и ги нарече “пълни лъжи”. “Аз съм лекар от 36 години. Това са пълни глупости. Как е възможно такава злоба, след като си получил толкова много от клиниката и от колегите си. Наков се чуди какво да направи сега, за да остане между тези колеги. Аз съм го назначил за хоноруван асистент. Обществеността се настройва, а той не казва, че е на работа”.

Дума срещу дума, стигма или нещо друго? Ако институциите решат, има възможност независима комисия отново да разгледа работата на младия лекар и част от тези въпроси да получат отговори. Или никога да не получат.

Защита или "защита"

Единствената причина някои работодатели да не желаят да наемат майки с малки деца, бременни, хора с хронични или онкологични заболявания, се крие в закона. “Законодателството защитава служителите с хронични или онкологични заболявания, защото по-трудно могат бъдат освободени от работа”, обяснява Александър Миланов от Националната пациентска организация.

Човек с намалена трудоспособност и ТЕЛК може да бъде освободен само след разрешение от Главната инспекция по труда. “Ако обаче хора с увреждания могат да си вършат работата и са ценни за пазара на труда, никой няма да ги освободи. В момента, например, има глад за учители. Ако човек с онкозаболяване е преминал лечение и в момента е в ремисия и може да преподава математика, никое училище няма да го отхвърли, защото това е дефицитен кадър”, казва Миланов.

Д-р Радислав Наков все още очаква решението на няколко институции, но е категоричен, че целта му вече не е да бъде назначен за асистент. “Моята цел чрез обръщението, медиите и жалбите е да се намалят такива несправедливости до минимум. Има страшно много хора в нашата държава с хронични заболявания, онкоболни. Те имат право да се развиват”.

  • 16x9 Image

    Ивайло Везенков

    Ивайло Везенков е журналист в Свободна Европа. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първите си стъпки като журналист прави в радиото. Работил е в бТВ и Би Ай Ти. През 2016 и 2017 г. е стипендиант на Fulbright в Аризонския държавен университет. Специализирал е в CNN.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG