Връзки за достъпност

Извънредни новини

Снимки, прибрани в кашоните. Кои са фотографите на 1989 г.


От ляво надясно: Цветан Томчев, Виктор Гилтяй, Иван Григоров. Снимани са на фона на четвърти техен колега - Тихомир Пенов. Изложбата е в софийския арт център "Фотосинтезис".

Дошли са за романтични спомени, а разговорът така и не тръгва в тази посока. Трима от фотографите, заснели основните събития на 1989 днес са тъжни, разстроени, ядосани... всичко друго, но не и това, което би следвало да се очаква от хора с уникален късмет. Успели са да снимат големия завой на страната от мрак към надежда, но днес се чувстват измамени и това сякаш им забранява да си спомнят изпитаната навремето радост.

"Да, снимах първия митинг на опозицията" - казва Иван Григоров. Първо се усмихва, но после добавя с видима тъга на лицето: "Тогава наистина мислех, че нещо [добро] ще стане. Но не стана".

Има предвид излъганите надежди, разбира се. Никой не го прекъсва и не го поправя. На десетата минута вече е ясно защо: защото чувството на обида е общо. Просто Виктор Гилтяй говори за нея с повече ирония, а Цветан Томчев - с повече яд.

Срещаме се с тримата в софийския клуб "Фотосинтезис" - едно от малкото места в страната, което е отбелязало 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена с изложба на снимки от 1989 година. Този фон като че ли успява да промени настроението: "Първите митинги бяха като празник за душата" - казва Виктор Гилтяй. "Хората бяха с одухотворени, озарени лица" - добавя Цветан Томчев. "На всички очите им светеха, а аз снимах и си плачех от време на време" - казва Иван Григоров. Разговорът най-после се връща към автентичния спомен.

Виктор Гилтяй, човекът на стълба

Роден е в СССР през 1945 г., затова и е кръстен на победата. Завършва журналистика в Московския държавен университет. После се жени за българка и се озовава в София. Цял живот работи във вестник "Труд". Сега е пенсионер. Негова е най-популярната снимка на Ванга, която сочи с пръст.

Негова е и снимката в профил на Гена Димитрова, която пее химна на стълбите на парламента седем дни след падането на Живков.

"Бях се покатерил на един стълб, за да снимам митинга на БКП отвисоко. Сега сме свикнали, че фотографите са в спортно облекло, за да им е леко, но аз висях на този стълб по едно нелепо и тежко кожено палто" - казва Виктор. Снимал е и генерал Добри Джуров на същия митинг, което значи, че е уловил краткия звезден миг на генерала. В онези първи дни Джуров има ореола на герой - един от малкото, рискували да свалят Живков. Виктор го нарича "бай Добри".

Снимал е и митингите на опозицията, разбира се, където колега фотограф го е уловил в бяла домашно плетена шапка. Не казва, че шапката е "нелепа", а че го е топлила, но облеклото на онова време очевидно е давало повод за много шеги.

"Фотографът на БТА Живко Ангелов веднъж се беше покатерил като мен на един стълб да снима митинг на БКП. А Живко хич не ги харесваше. Имаше руска шапка ушанка, за да му топли. А пък аз - точно зад гърба му отдолу снимам. Изведнъж чувам един мъж от митинга да вика на Живко: "Товарищ, товарищ!" Взел го за руснак! Гледам аз гърба на Живко и усещам, че цялото му тяло се е наежило при мисълта, че му викат "товарищ".

Иван Григоров и дигитализираните снимки

Роден е през 1947 г., завършил е журналистика в София. От 1977 до 1995 г. работи във вестник "Поглед". На 10 ноември 1989 г. отива в Южния парк, защото разбира, че там се събират хора от опозицията (тогавашният израз е "неформални сдружения"). Няма и понятие, че това е денят, в който Живков ще бъде свален. В Южния парк заварва 50-60 човека, които слушат тогавашния лидер на Независимото дружество за защита на човешките права Румен Воденичаров - качил се е на стол и разказва, че в Берлин в момента се събаря стената, докато в България нищо не става.

По същото време пленумът на ЦК, на който е свален Живков, се снима от фотографа Живко Ангелов от БТА. Той е авторът на всеизвестната снимка на Тодор Живков, присъстващ на собственото си детрониране. Двама фотографи на две места в един и същи исторически ден, са снимали две различни Българии.

Живко Ангелов днес не е между живите.

"Това, което снимахме, е история, която трябва да предадем на хората" - казва Иван Григоров, който с тази именно цел дигитализира старите си кадри - може би единственият от активните тогава фотографи, който днес прави това методично, и то за всички снимки, десетилетия назад. Надява се, че все някога ще има музей на фотографията, където да се озове богатият му архив. Издава най-големия си страх - че един ден ще дойде поколение, което няма да знае какво е заснето на тези снимки. Колегите му довършват мисълта един през друг: "всички знаем как идват децата и внуците от чужбина и изхвърлят снимките, които нищо не им говорят".

Цветан Томчев и опитите за музей

Роден е през 1960 г., завършил е фотографския техникум, а после и българска филология. Дълго време снима на свободна практика, докато работи на различни места, способни да му осигурят "правото" на софийско жителство. На 3 ноември 1989 г., докато Живков е още на власт, снима шествието на "Екогласност" и внасянето на петиция в Народното събрание - голяма политическа дързост за онова време. Повечето от тези снимки видяха бял свят едва сега, 30 години след събитието.

"Всичките ми кадри са в кашони, а аз съм сменил 9 квартири. Мъкна ги с мен от място на място, после ги местя по време на ремонти, сега вече намерих време да ги открия и да ги покажа" - казва той.

Цветан Томчев е двигателят на идеята за създаване на музей на фотографията. Засега без успех. Не е усетил държавата да се е заинтересувала от това. Смята, че у нас няма никакво отношение към историята, нито отговорност към нея.

"По същия начин няма и приемственост между протестиращите. Онези, които протестираха през 1989, ги няма сред тези, които протестират днес. А в нашите очи те бяха истински лидери, които бяха поели отговорност пред нас, аз се възхищавах на всеки оратор, вярвах му" - казва той.

Твърди, че на първите свободни митинги през 1989 г. е видял най-вече "хора, обединени от обща идея, която реализират заедно и с добро възпитание. Бяха одухотворени, озарени, извисени хора".

Никой не му противоречи. Започва изброяване на фотографите, снимали активно първите седмици от промяната. "Да не излезе, че сме били единствени. - казват. Точно обратното, много бяхме". Предлагат да не се посочват колегите им, защото е неизбежно много други неволно да бъдат пропуснати. Но пък се съгласяват, че всеки пропуск може да бъде поправен впоследствие и тогава започва порой от имена: Георги Георгиев - Джони, Живко Ангелов, Стефан Тихов, Георги Казаков, Владимир Бахчеванов, Светлана Бахчеванова, Надежда Чипева, Борислав Василев, Румен Пръвчев, Шаварш Артин, Христо Юскеселиев, Петко Цонков, Георги Панамски, Тихомир Пенов.

Facebook форум

XS
SM
MD
LG